Христина Морфова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христина Морфова
българска певица
Около 1912 година
Около 1912 година

Родена
Починала
1 юни 1936 г. (49 г.)
Музикална кариера
Глас Сопран
Направление Опера, популярна музика, народна музика
Активни години 1910 – 1936 г.
Свързани изпълнители Людмила Прокопова
Христина Морфова в Общомедия

Христина Василева Морфова е българска оперна певица, сопрано, работила дълго време в Чехословакия. Гласът ѝ обхваща диапазон от 3 октави.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христина Морфова е родена в Стара Загора на 24 април 1887 г.[1] в семейството на Кина и Васил Морфови. Според някои източници е родена две години по-рано – през 1887 г. Майка ѝ е от известния търновски род Терзиеви. Самата певица разказва: „Още 4-годишно дете, аз помня, че бях обсипана със сладкиши за моите детски песнички, изпявани чисто и с детинска гримаса. В едно тъжно детинство крадях от устата на скъпата си майка тъжните мелодии, които тя нежно и майсторски пееше и правеше дълбоко да се връзват в сърцето ми!…“ Неин брат е композиторът Александър Морфов (1880 – 1934).

Често гостува на своите лели във Велико Търново. През 1898 – 1899 е записана III отделение в града. Там за първи път посещава театрално представление в салона на читалище „Надежда“. От този момент я завладява голямата магия на сцената и тя се отдава на изкуството за цял живот. Продължава да посещава Търново и след като вече учи в чужбина.

Учи пеене в Прага в частната академия на Мария Пивода – там се запознава с чешката пианистка Людмила Прокопова, с която често работи през следващите години. Още докато учи изнася първия си самостоятелен концерт, заедно с Прокопова, в нейния роден град Храдец Кралове. През 1910 година двете правят турне из цяла България, след което Морфова продължава обучението си в Париж при Жак Иснардон. До своята смърт тя продължава активната си концертна дейност, изпълнявайки както оперни арии, така и популярни песни и обработени български народни песни.[1]

През 1912 година Христина Морфова се включва в Българската оперна дружба в София, днес Национална опера и балет, като изпълнява главната роля и режисира постановка на „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана, но година по-късно напуска и продължава да изнася концерти с Прокопова. През Първата световна война изнася концерти в Австро-Унгария, поставяйки началото на международната си известност.[1]

В ролята си в операта „Двете вдовици“ на Бедржих Сметана
Морфова и Прокопова, ок. 1911 – 1912 г.

От 1917 до 1931 година е постоянен член на Пражката опера.[1] Концертира в Москва, Париж, Милано, Лондон, Прага, Бърно, Щутгарт, Кьолн, Мюнхен, Дрезден, Берлин, Братислава и други градове. Прави известни роли в опери на Бедржих Сметана (Маженка в „Продадена невеста“, Милада в „Далибор“, както и в „Двете вдовици“), ролята на Аида в едноименната опера на Верди, на Дона Анна („Дон Жуан“), Леонора („Фиделио“), Маргарита („Фауст“ на Гуно), Виолета в „Травиата“ на Верди, Мими в „Бохеми“, Тоска в „Тоска“ на Пучини, Сантуца в „Кавалерия Рустикана“ на Маскани, Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ на Моцарт. Творчеството ѝ покрива от колоратурни до мецосопранови партии.

Чуждата преса не пропуска да пише за изявите на Христина Морфова и да оцени по достойнство нейния талант. Често срещаните комплименти звучат така: „Голям, обемист и звучащ благородно сопран, изненада с блясъка и силата на височините. Забелижително развита певчевска и дъхова техника на артистката ѝ дава възможност да изпълни с еднакво съвършенство арията на Реция из „Оберон“, както и голямата ария на Царицата на нощта из „Вълшебната флейта“. (Вестник „Райхспот“, 27.02.1916 г., Виена)

През 1931 година се връща в Софийската опера, където остава до края на живота си. През 1935 година започва голямо турне в Съветския съюз, което обаче е прекратено след няколко концерта по политически причини[1].

Наред с певческата си кариера Морфова работи и като вокален педагог и режисьор. Помага не само професионално, но и материално на десетки талантливи студенти. Първа започва да прави концерти със своите ученици, да ги представя на сцената, да им шие сама костюмите, да изпълнява фрагменти от опери и цели арии.

Христина Морфова не е само сред най-видните представители на художественото пеене, но и вдъхновена изпълнителка на български народни песни, които ревностно популяризира в страната и в чужбина. Обича българските народни шевици и бродерии. Живее интензивен духовен живот, поддържа будно отношение към литературата и изобразителните изкуства. В нейния дом има ценни произведения на изкуството от изтъкнати български и чужди художници и скулптури.

Сред близките ѝ приятели художникът Недялко Каранешев, който е председател на Дома на изкуството и културата във Велико Търново и я кани на 13 април 1934 г. да изнесе голям благотворителен концерт в полза на Туристическо дружество „Трапезица“. Концертът жъне невероятен успех. Развълнуваните търновци я аплодират бурно, считайки я за своя съгражданка. Общинският вестник „Велико Търново“ от 31 октомври 1935 г. в хрониката съобщава: „На 19 т.м., събота, 9 часа вечерта в салона на читалище „Надежда“, г-ца Морфова и г-ца Прокопиева изнесоха концерт в полза на бедните търновски пощенци. Концертът бе изнесен великолепно и публиката награди нашите артистки с бурни ръкопляскания.“

Морфова загива при автомобилна катастрофа край Пирдоп, докато пътува от село Баня към София, на 1 юни 1936 г.

Има улици, наречени на нейното име в София (близо до центъра на кв. Драгалевци) и във Варна. Неин бюст, изработен от скулптора М. Миладинов през 1941 г., е поставен на изхода от Пирдоп към Карлово.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 27 – 31.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България