Димитър Иванов (издател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Иванов.

Димитър Иванов
български общественик и предприемач
Роден

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област История
Образование Висша специална школа на МВР
Софийски университет
Работил в УниБИТ
УНСС
Предприемаческа дейност
Работил в МВР
Мултигруп
Награди Златен век

Проф. д.ик.н. Димитър Христов Иванов е бивш офицер от Държавна сигурност с прякор „Митьо Гестапото[1] [2]. След промените става предприемач, журналист, историк, университетски преподавател, колекционер и общественик

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Магистър по национална сигурност от Висшата специална школа на МВР (1976), по философия (1981) и журналистика (1986) от Софийския държавен университет.[3] Става кандидат на историческите науки с дисертация на тема „Стефан Стамболов като публицист“ (1996). Доктор на икономическите науки (2007) с дисертация на тема „Организация и управление на системата „държавност-сигурност“ в Първата българска република (1946 – 1991 г.)“. Професор по национална сигурност и лидерство (2008).

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Държавна сигурност[редактиране | редактиране на кода]

В Държавна сигурност Иванов последователно е разузнавач III степен (1976 – 1980), старши разузнавач (1980 – 1982), инспектор (1982), заместник-началник отделение (1982 – 1983), началник отделение (1983 – 1986), заместник-началник отдел (1986 – 1988) и началник на Шести отдел (1988 – 1990) („Корупция и контрол на структурите на МВР и БКП“) в Шесто управление („Борба с идеологическата диверсия“) .[4]

След промените[редактиране | редактиране на кода]

От 1991 до 1996 г. Иванов е вицепрезидент на Мултигруп. От 1998 до 2001 г. е издател на в. „Дума“.[5] Към 2011 г. Иванов е председател на редакционните съвети на вестниците „Земя“, „Русия днес“ и „Вестник за дома“.

Към 2013 г. Иванов преподава Духовност и лидерство и Аксиология и национална сигурност в Университета по библиотекознание и информационни технологии и Психология на лидерството в Университета за национално и световно стопанство.

Колекционерство[редактиране | редактиране на кода]

Според някои публикации Иванов и Илия Павлов регистрират през 1988 г. „МултиАрт“, предприятие („творческо-производителна кооперация“) за внос и износ на антики и произведения на изкуството.[6] Иванов отрича да е бил съдружник или служител на МултиАрт [7] и твърди, че седемте член-кооператори са Илия Павлов, Лъчезар Бояджиев, Христо Недялков, Георги Агафонов, Васил Мирчев, адвокат Николай Орешаров, и полиграфист на име Костов. [8]

Сбирката му от антични предмети е известна под името Колекция „Арес“, а от средновековни икони – Колекция „Армията на Бога“. Артефактите са собственост на Фондация „Аретè“ и Фондация „Аретè-Фол“ и са регистрирани по Закона за културното наследство от 2009 г. През годините колекциите са излагани в Националния археологически музей и Националния исторически музей, а от 2009 г. са постоянно изложени в Националния военноисторически музей в София.[9]

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Иванов е председател на управителните съвети на Института по теория и практика на лидерството „Стефан Стамболов“, Фондация „Аретè“ и Фондация „Аретè-Фол“. Член е на сдруженията Форум „България-Русия“ [10] и Форум „България-Китай“. Съучредител и член на УС на Съюза на колекционерите в България. Организатор на годишни научни конференции по проблемите на лидерството [11] и културно-историческото наследство [12].

Между 2002 и 2005 г. е президент на Българска федерация по хандбал[13][14]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии на български език[редактиране | редактиране на кода]

  • Политическото противопоставяне в България 1956 – 1989. С., 1994.
  • Арес. С., 1999. (ISBN 954-07-1482-6)
  • Левият вестник в България (1892 – 2000). С., 2000.
  • Мъжка орис. С., 2001.
  • Марс. С., 2002. (ISBN 954-07-1696-9)
  • Български образи. С., (ISBN 954-739-174-7)
  • Приказка за село Лепица и за неговите герои. С., 2003.
  • Историята на село Сухаче преживяло три империи, четири царства и много господарства. С., 2003.
  • Шести отдел. С., 2004.
  • Управление на информационните ресурси на историческия музей. С., 2004. (ISBN 954-07-1984-4)
  • Стефан Стамболов – От перото до ятагана. С., 2005. (ISBN 9545285214)
  • Българската енергия. С., 2006.
  • Арете-логия в 5 тома. С., 2008.
  • Психология на лидерството. С., 2008. (ISBN 978-954-49498-3-9)
  • (в съавторство с Е. Сачев) Защита на културно-историческото наследство. С., 2009. (ISBN 978-954-07-2835-3)
  • Кой кой е в Държавна сигурност. С., 2009.
  • Възход и падение на социализма в България 1944 – 1989. С., 2009. (ISBN 978-954-515-050-0)
  • (в съавторство с М. Куманов) Първа българска република (1944 – 1989). Енциклопедия. С., 2011. (ISBN 978-954-92646-2-3)
  • Социалистическа България. С., 2012. (ISBN 978-954-07-2678-6)
  • (в съавторство с Н. Дебрюне) Историческият музей: Храм на добродетели. С., 2012. (ISBN 978-954-2946-33-5)

Монографии на английски език[редактиране | редактиране на кода]

  • Ivanov, Dimitar. Mars. Sofia, 2004.
  • Ivanov, Dimitar. Ares. Sofia, 2004.

Съставителство[редактиране | редактиране на кода]

Иванов е автор на редица статии в печата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. В отговор на изказването: „...през 2010 г. ДС в лицето на Димитър Иванов пак направи опит да атакува закона (бел.ред. закона за досиетата) пред КС (Конституционният съд), като тогава се потърси пролука чрез омбудсмана, който има правомощие да сезира КС“, проф. Константинов отговаря: „Да, това е точно така. И забележете какъв нежен прякор има г-н Иванов: „Митьо Гестапото“. Има чувство за хумор нашият народ. Аз бях на срещата при омбудсмана. Тогава все пак Гиньо Ганев не се подаде, въпреки че беше подложен на много силен натиск.“, Интервю на журналиста Христо Христов с проф. Михаил Константинов, публикувано на сайта desebg.com, март 2012 г.
  2. Христо Христов. Стефан Цанев отказа отличие заради награждаването на лица от ДС. // Държавна сигурност.com, 9 януари 2017. Посетен на 16 февруари 2018.
  3. Димитър Иванов на сайта на издателство Милениум
  4. Решение № 126/ 21.04.2010 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА
  5. „Левият вестник „Дума“ пак на пазара с нов издател“, в. „Сега“, 30 октомври 2001 г.
  6. Михалев, И., Александрова, Г. „Mултигруп“ – емблема на сбъркания преход в България“, в-к „Капитал“, 15 март 2003 г.
  7. „Димитър Иванов: Илия Павлов натрупа първия си милион от търговия със захар“, Интервюто взе Христо Христов, в. „Дневник“, 6 април 2003 г.
  8. „Димитър Иванов: Илия Павлов ме измами за пари!“, в. „Шоу“, 13 април 2006 г.
  9. Васил Балев, „Вековете в колекцията на „Арете-Фол“, в. „Труд“, 16 октомври 2010 г.
  10. „Светлана Шаренкова – лицето на организацията, финансирала чистенето“, в. „Дневник“, 21 юни 2011 г.
  11. Конференции на сайта на БАН
  12. Първа научна конференция по проблемите на културно-историческото наследство (31 януари 2011 г.) на сайта на Съюза на колекционерите в България
  13. Решение No2-1250/20.03.2018 г. (pdf). // Комисия по досиетата. Посетен на 6 октомври 2019.
  14. „Ханднационалите имат проблеми с федерацията“, в. „Черно море“, бр. 1211, 27.12.2001 г.
  15. Електронна версия на „От Девети до Десети“ на сайта ОМДА.