Светлана Шаренкова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Светлана Шаренкова
български политик и издател
Родена
29 август 1961 г. (62 г.)

Учила вМосковски държавен университет
Научна дейност
ОбластСоциална психология, политология
Работила вИнститут по социология към БАН
НДФ „13 века България“
Предприемаческа дейност
Областмедии
Работила в„Евромедия“ ООД
„Българо-руски информационен пул“ ООД
„Коопмедия“ ООД
Наградиорден „Дружба“ (2013)
Семейство
БащаСтефан Шаренков
МайкаХристина Шаренкова
Деца1

Светлана Стефанова Шаренкова е български политик от Българската социалистическа партия от 1987 до изключването ѝ през 11 февруари 2023 г., издател и общественик. Председател на Форум „България – Русия“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 29 август 1961 г. в София. Завършила е Московския държавен университет „М. Ломоносов“, специалност „Социална психология“. Работила е в Института по социология към Българската академия на науките (1987 – 1995). Доктор по обществени комуникации и информационни науки с дисертация на тема „Славянско-православен цивилизационен проект (Опит за нова геополитика)“ и с научни ръководители проф. Стоян Денчев и доц. Милен Куманов (2012 г.)[1], от 2016 г. е почетен професор в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ)[2], преподавател в Института по лидерство към УниБИТ – специалност „Геополитика и цивилизационни модели“.

Работила е като заместник-председател на Държавния комитет за младежта, спорта и децата (1995). Директор на Националния дарителски фонд „13 века България“ с ранг заместник-министър на културата (1996 – 1997).

Издател е на редица книги за съвременна Русия и нейните ръководители: Борис Елцин, Владимир Путин, Евгений Примаков, Сергей Лавров, Игор Иванов, ген. Асламбек Аслаханов, Юрий Лужков, Александър Дзасохов, московския и на цяла Русия патриарх Кирил и други.

Светлана Шаренкова е председател на Форум „България – Русия“ (от 2002 г.), заместник-председател на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД, член на УС на Института по теория и практика на лидерството „Стефан Стамболов“ и на ръководството на Всемирната асоциация на руската преса (1999). Член на Форум България – Китай (от 2012).

От 1997 г. се занимава с издателски бизнес:

  • създател и изпълнителен директор на „Българо-руски информационен пул“ ООД
  • основател и издател на двуезичния вестник в. „Русия днес – Россия сегодня“ (1997)
  • издател на ежедневния вестник „Земя“
  • основател и издател на двуезичния вестник в. „Китай днес/今日中国“[3]
  • управител е на рекламна агенция „Евромедия“ ООД[4].

Светлана Шаренкова е член на БСП от 1987 г., член на Националния съвет на партията от 2012 г и председател на Съвета по култура и медии към НС на БСП (2020). Противник е на председателката на БСП Корнелия Нинова.[5]

На 11 февруари 2023 г. Шаренкова е изключена от партия БСП.[6]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 г. е наградена от московския и на цяла Русия патриарх Кирил с църковния орден „Света равноапостолна княгиня Олга“ (II степен).[7] На следващата година за дейността си е наградена от президента на Руската федерация Владимир Путин с орден „Дружба“.[8]

През 2015 г. е наградена от министър-председателя на Русия Дмитрий Медведев с Правителствената премия на правителство на Руската федерация в областта на медиите.[9]

През 2021 г. е удостоена с наградата на НС на БСП за политическа журналистика и публицистика „Георги Кирков – Майстора“.[10]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Баща ѝ проф. Стефан Шаренков е университетски преподавател по политическа икономия[11], починал 1995 г.

Майка ѝ е микробиолог ст.н.с Христина Шаренкова, починала 1997 г.

През 1982 г. сключва брак с грузинеца Владимир Тутберидзе (по-късно се разделят), който е назначен като съдебен психолог в НИКК на МВР през 1983 г., а през 2001 г. е експулсиран от България като заплаха за националната сигурност. През 2003 г. от Владимир Тутберизде са снети всички обвинения и той се връща в България, където живее и работи. Имат един син Стефан.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • България-Русия. Исторически очерк, на бълг. и рус. (2000, 2003)
  • Славянска Европа, на бълг и рус. (2002, 2004)
  • Лидерът. Щрихи към портрета на Владимир Путин (2009)
  • Българска памет за Русия (2011)
  • Славянско – православен цивилизационен проект. Опит за нова геополитика, монография, на бълг. и рус. (2012, 2013)
  • Речник по геополитика (2013)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Светлана Стефанова Шаренкова Архив на оригинала от 2023-02-12 в Wayback Machine., НАЦИД.
  2. Почетен професор на УниБИТ, сайт на УниБИТ.
  3. Сайт на Китай днес - национален седмичник.
  4. Рекламна агенция „Евромедия“ ООД, Папагал.bg.
  5. Нинова - GO HOME! Архив на оригинала от 2023-02-11 в Wayback Machine., zemia-news.bg.
  6. Лиляна Клисурова, Павлета Давидова, Линч в БСП: Изключиха отново Добрев, заедно с него още 13, 24chasa.bg, 11 февруари 2023.
  7. В Софийском университете культурного наследия состоялась презентация болгарского перевода книг Святейшего Патриарха Кирилла «Слово пастыря» и «Свобода и ответственность», patriarchia.ru, 30 апреля 2012 г.
  8. Светлана Шаренкова беше удостоена с орден „Дружба“, dariknews.bg, 21 март 2013 г.
  9. Медведев вручил журналистам премии правительства в области СМИ за 2014 год, beslan.ru, 13/01/2015.
  10. Проф. Светлана Шаренкова стана носител на годишната награда за политическа журналистика и публицистика „Георги Кирков – Майстора“, cross.bg, 3 август 2021.
  11. Гаврилов, Иван. Проф. Светлана Шаренкова е достоен кандидат за народен представител // zemia-news.bg. 24 март 2021. Архивиран от оригинала на 2023-04-11. Посетен на 2023-02-12.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]