Шарл Шампо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шарл Шампо
швейцарски гимнастик

Роден
1865 г.
?, ?
Починал
неизв.
?, ?
Научна дейност
Предмет физическо възпитание
Работил в Първа софийска мъжка гимназия (1894 – 1897)

Шарл Шампо̀ (на френски: Charles Champaud) е швейцарски и български учител и гимнастик, единственият състезател за България на първите модерни олимпийски игри в Атина през 1896 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1894 г. пристига в България по покана на правителството за учител по физическо възпитание. От 1894 до 1897 г. е учител в Първа софийска мъжка гимназия. Работи съвмествно с Тодор Йончев. През 1895 г. по тяхна инициатива е основано първото софийско гимнастическо дружество „Юнак“, като за пръв главатар е избран Шарл Шампо. В гимназията започват да се провеждат редовни гимнастически занимания по предварително съставен план. Едно от помещенията е превърнато в гимнастически салон с гимнастически уреди.[1]

Той е сред 12-те швейцарски учители-гимнастици, изпратени да преподават в България в края на XIX век. България се записва сред 14-те страни участнички на първата олимпиада най-вече благодарение на пристигналите швейцарски учители. Голяма заслуга за участието на швейцареца в Олимпиадата има Тодор Йончев, който е ръководител на делегацията за Атина. На Олимпиадата Шампо се състезава в 3 индивидуални дисциплини на гимнастика. На прескок заема престижното 5-то място и донася първите 2 точки за страната.

Шампо е също измежду основоположниците на футбола в България. През 1895 година пренася играта в София, където я представя на българската общественост. Тогава българите наричали футбола „игра на ритни-топка“. Първият български футболен мач е организиран през 1894 г. от швейцарския учител Жорж дьо Режибюс.

По време на състезания в София през 1897 г., Шарл Шампо ранява тежко крака си и се завръща в Швейцария.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4831.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]