Даниел Бланшу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Даниел Бланшу
български педагог

Роден
Починал
1945 г. (84 г.)
Даниел Бланшу в Общомедия

Даниел Бланшу (на френски: Daniel Blanchoud) е швейцарски и български учител и общественик, сред първите учители по гимнастика (и изобщо физкултура) в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Даниел Бланшу е роден в Лозана, Швейцария през 1860 година. Учи в родния си град, а по-късно учи гимнастика във Федералното гимнастическо дружество и в Международната академия по гимнастика и танци в Париж. Работи като учител в Швейцария и е начело на различни гимнастически дружества.

Бланшу като учител по гимнастика в Кюстендил, 1894 г. Фото Иван Хаджиколев

В 1894 година е поканен от българското правителство за учител по гимнастика(физическо възпитание). В България Бланшу основава редица юнашки дружества - първото основано в 1895 година е „Осоговски юнак“ (или „Осоговия“) в Кюстендил, където от 1894 година е учител. В 1898 година инициатор за създаването на Съюза на българските гимнастическите дружества „Юнак“. От 1904 година започва да преподава в София, където е главатар на софийското юнашко дружество. В 1901 година издава заедно с Петър Големинов „Пълно ръководство по гимнастика – училищна, дружествена, военна и разни спортове“.

Сред най-значимите дейности на Даниел Бланшу, съвместно с неговите сънародници Луи Айер, Алоис Бюнтер и Жак Фардел, е учредяването на курсове за подготовка на главатари (ръководители) и учители по гимнастика през 1900 г., с което се поставя началото на българската школа за подготовка на спортни специалисти.

След Младотурската революция в 1908 година Бланшу започва работа в Солунската българска мъжка гимназия като учител по физическо възпитание и създава юнашко дружество на българите в Солун. Под негово ръководство се създават дружества и в Битоля, Скопие, Прилеп, Кичево, Велес, Ресен, Струга, Лерин, Охрид и други. Тези дружества се обединяват в Гимнастически съюз на отоманските българи. В Солун урежда 2 курса за главатари и учители по гимнастика. В 1912 година по покана на пражките соколи Бланшу урежда екскурзия до Прага със солунски и скопски юнаци. За Прага заминава неговият ученик Йосиф Буреш, главатар на гимнастическото дружество „Вардарски юнак“ Скопие.

Скопското българско юнашко дружество в Прага, 1912 г.
Устав на Гимнастическото дружество на отоманските българи в Солун, 1912 г.

След Междусъюзническа война в 1913 година Бланшу е принуден да се прибере в България и отново работи като учител в София. По време на участието на България в Първата световна война е кореспондент на швейцарски вестници, като в дописките си защитава българската кауза[1][2].

След учредяването на Българския олимпийски комитет Даниел Бланшу става член на комитета през няколко мандата, представлявайки в него съюза „Юнак“. Той води първия национален отбор, взел участие в световното първенство по гимнастика в Будапеща през 1934 г.

За своята изключителна богата и народополезна дейност Даниел Бланшу и другите останали швейцарски учители и техните наследници получават народни пенсии със специален „Закон за даване народни пенсии на швейцарските учители“, приет от Нарадното събрание през 1931 г. Даниел Бланшу умира в 1945 година.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония