Борис Димовски
| Борис Димовски | |
| български художник карикатурист | |
| Роден |
20 октомври 1925 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Политика | |
| Депутат | |
| VII ВНС XXXVI НС | |
| Семейство | |
| Подпис | .jpg) |
Борис Илиев Димовски е български художник – майстор на акварела, графиката, карикатурата и илюстрацията. Изключителен карикатурист с огромен принос към развитието на българската карикатура през втората половина на XX век.[1][2] Многократно награждаван за високи постижения в областта на карикатурата.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 20 октомври 1925 г. в село Яврово, същото, в което е роден и писателят Николай Хайтов. Хайтовите „Диви разкази“ са илюстрирани за пръв път именно от Димовски. Завършва Художествената академия в София. Ученик на Илия Бешков и Стоян Венев. Животът на художника не е бил лесен. Живял е в мизерия, глад и нищета, но през целия му живот рисуването е било неговият спасител.[1][2]
Работи като художник във вестниците „Труд“ и „Стършел“, редактор и художник е в Българската национална телевизия. Рисува на живо в предаването „Всяка неделя“.[1][2][3]
Съавтор на Радой Ралин в епиграмите и рисунките в „Безопасни игли“ през 1960 г. и в книгата „Люти чушки“, която предизвиква скандал през 1968 г. и е унищожена в печатницата, но е преиздадена след 1989 г. в многохиляден тираж, който бързо е разпродаден.[1][2][4][5]
Димовски илюстрира над 200 книги за деца и възрастни, сред които „Моля заповядайте“ – епиграми от Радой Ралин (1966), „Невчесани мисли“ от Станислав Йежи Лец (1968), „Мигове в кибритена кутийка“ от Олга Кръстева (1970), „Весели народни приказки“ (1974) от Ангел Каралийчев. Оформя театрални постановки като „Импровизация“ от Валери Петров и Радой Ралин (1961), „Божествена комедия“ от Исидор Щок (1967), през 1960-те илюстрира и сборника „Габровски шеги“, преведен на няколко езика. Създал е хиляди карикатури и много стенописи.[1][2][3]
Депутат от БСП в VII велико народно събрание и в XXXVI народно събрание.[2]
Умира на 26 март 2007 г.[1][6][7]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Борис Димовски е наречена улица в квартал „Манастирски ливади“ в София (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Анна Капитанова-Кръстева, Борис Димовски – танцуващият карикатурен молив, БНР, Архивен фонд, 20 октомври 2020 г.
- ↑ а б в г д е Големите: Борис Димовски – Епизод 8, БНР
- ↑ а б „Борис Димовски – скандален и уникално талантлив“, dariknews.bg, 29 март 2007 г.
- ↑ „Отиде си карикатуристът Борис Димовски, рисувачът на скандалните „Люти чушки“, в. „Новинар“, 28 март 2007 г.
- ↑ Вихрен Чернокожев, „Българската 1968 година: книги на кладата“, Електронно списание LiterNet, 6 юли 2008, № 7 (104).
- ↑ „Почина Борис Димовски“, vesti.bg, 27 март 2007 г.
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- „Бежещим през годините. Родопски сладкодумци“ (Карикатури от Борис Димовски на сайта promacedonia.org)
- Калин Николов, „Борис Димовски – фрагменти от художническата му философия“, Електронно списание LiterNet, 22 юли 2007, № 7 (92)
- Кирил Момчилов, „Дух без материя, Дон Кихот, кротък инат – що е то? (Борис Димовски)“, в. „Дума“, бр. 285, 7 декември 2013
|
