Направо към съдържанието

Станислав Йежи Лец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Станислав Йежи Лец
Stanisław Jerzy Lec
полски писател
Роден
Починал
7 май 1966 г. (57 г.)
ПогребанВоенно гробище в Повонзки, Варшава, Полша

Учил вЛвовски университет
Литература
ПсевдонимСтах
Жанровепоезия
Известни творби„Невчесани мисли“
Станислав Йежи Лец в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Станѝслав Йѐжи Лец (на полски: Stanisław Jerzy Lec), с рождено име Станислав Йежи де Туш-Лец (Stanisław Jerzy de Tusch-Letz), е полски поет, афорист, сатирик, преводач, юрист, филолог от еврейски произход. Известен е с находчивите си афоризми, епиграми и сентенции.

Роден е на 6 март 1909 г. в Лвов, в семейството на барон Бенон де Туш–Лец и Адела Сафрин, полско-еврейски ексцентрици, които впоследствие се обръщат към протестантизма. Преди Първата световна война семейството се преселва във Виена, където малкият Станислав получава първоначалното си образование.

Завършва право през 1933 г. в Лвовския университет, основан през 1661 г. от крал Ян II Кажимеж. Пише и публикува поезия. Счита, че поезията и политиката са неделими. През 1939 г. публикува два тома сатира. След окупирането на Полша от Германия е арестуван и прибран в Тарнополския концлагер. Той получава смъртна присъда за втория си опит за бягство, но през 1943 г. той все пак успява да избяга, убивайки пазача си с лопатата, дадена му да изкопае собствения си гроб[1][2][3]. По-късно се присъединява към Армия Людова. След победата е бил културен аташе на посолството на Полша във Виена. Продължава да пише и публикува книгата „Разходката на циника“. През 1950 г. поради несъгласие с тоталитарния режим в Полша, се премества в Израел, заедно със съпругата, сина и дъщеря си. Две години по-късно се връща във Варшава, където продължава да пише, но полските власти го наказват, като многократно забраняват да се публикуват негови творби. Въпреки това той издава четири книги поезия и сатира. Умира на 7 май 1966 г. във Варшава.[4][5]

Гробът на Станислав Йежи Лец във Варшава

Най-известната му книга е „Невчесани мисли“ (Myśli nieuczesane, 1957 г.), чиято коректура получава няколко дни преди смъртта си. Книгата е преведена и публикувана в България през 1968 г. (преводач Вичо Иванов, редактор Георги Друмев, художник Борис Димовски). Няколко години по-късно той завършва продължението „Нови невчесани мисли“ (Myśli nieuczesane nowe, 1964 г.), но не доживява да види това издание.

  • Barwy. (Лвов, 1933 г.)
  • Zoo. Wiersze satyryczne. (Варшава, 1935 г.)
  • Satyry patetyczne. (Варшава, 1936 г.)
  • Notatnik polowy. Poezje. (Лодз, 1946 г.)
  • Spacer cynika. Satyry i fraszki. (Варшава, 1946 г.)
  • Życie jest fraszką. Fraszki i satyry. (Варшава, 1948 г.)
  • Nowe wiersze. (Варшава, 1950 г.)
  • Rękopis jerozolimski. (Варшава, 1956 г.)
  • Kpię i pytam o drogę. (Краков, 1959 г.)
  • Z tysiąca i jednej fraszki. (Варшава, 1959 г.)
  • Do Abla i Kaina. (Варшава, 1961 г.)
  • List gończy. (Варшава, 1963 г.)
  • Poema gotowe do skoku. (Варшава, 1964 г.)
  • Fraszkobranie. (Варшава, 1966 г.)
  • Wybór wierszy. (Варшава, 1968 г.) (подбрани творби Катажина Милевска)
  • Utwory wybrane. (Краков, 1977 г.) (подбрани творби Яцек Лукашевич)
  • Myśli nieuczesane. (Краков, 1957 г.)
    • Невчесани мисли. С., Профиздат. 1968, 119 стр. (преводач Вичо Иванов)
    • Невчесани мисли. С., Фльорир. 1993, 240 стр. ISBN 954-8226-08-1(преводач Георги Асьов)
  • Myśli nieuczesane nowe. (Краков, 1964 г.)
  1. www.livelib.ru
  2. Lec, Stanislaw Jerzy. U-Factoria, 2005. ISBN 5-9709-0026-5. с. 21. (на руски)
  3. „ПОЧТИ ВСЕ“ Collected Works of S.J. Lec, preface p.21, U-Factoria Ed. 2005
  4. Кристина Домбровска: Dąbrowska, Kr. Stanisław Jerzy Lec. 2008 – Биография на Лец. culture.pl. Посетен на 22 април 2014 г.
  5. Биография на Лец на сайта portalwiedzy.onet.pl // Архивиран от оригинала на 2014-01-23. Посетен на 2014-04-22.
  6. Кристина Домбровска: Dąbrowska, Kr. Stanisław Jerzy Lec. 2008 – Биография на Лец. www.livelib.ru Посетен на 22 април 2014 г.