Станислав Йежи Лец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Станислав Лец
полски писател
Станислав Лец 
Роден: 6 март 1909
Лвов, днес Украйна
Починал: 7 май 1966
Варшава, Полша

Станислав Йежи Лец (на полски: Stanisław Jerzy Lec) е полски писател, преводач, юрист и филолог, от еврейски произход. Известен с находчивите си афоризми, епиграми и сентенции.

Роден е като барон Станислав Йежи де Туш–Лец, син на барон Бенон де Туш–Лец и Адела Сафрин, полско-еврейски ексцентрици, които впоследствие се обръщат към протестантизма. Преди Първата световна война семейството се преселва във Виена, където малкият Станислав получава първоначалното си образование.

Завършва право през 1933 г. в Лвовския университет, основан през 1661 г. от Ян Казимеж. Пише и публикува поезия. Счита, че поезията и политиката са неделими. През 1939 г. публикува два тома сатира. След окупирането на Полша от Германия е арестуван и прибран в Тарнополския концлагер. Успява да избяга и е заловен, но като интелектуалец е пощаден при разстрела на останалите бегълци. По-късно се присъединява към Армия Людова. След победата е бил културен аташе на посолството на Полша във Виена. Продължава да пише и публикува книгата „Разходката на циника“. През 1950 г. поради несъгласие с тоталитарния режим в Полша, се премества в Израел, заедно със съпругата, сина и дъщеря си. Две години по-късно се връща във Варшава, където продължава да пише, но полските власти го наказват, като многократно забраняват да се публикуват негови творби. Въпреки това той издава четири книги поезия и сатира. Най-известната му книга е „Невчесани мисли“ (Myśli nieuczesane, 1957 г.), чиято коректура получава няколко дни преди смъртта си. Книгата е преведена и публикувана в България през 1968 г. (преводач Вичо Иванов, редактор Георги Друмев, художник Борис Димовски). Няколко години по-късно той завършва продължението „Нови невчесани мисли“ (Myśli nieuczesane nowe, 1964 г.), но не доживява да види това издание.

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за