Станислав Йежи Лец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Станислав Йежи Лец
Stanisław Jerzy Lec
250
Сканирана снимка на Лец (фотограф Ян Поплонски)
Псевдоним Стах
Роден 6 март 1909 г.
Лвов, Руска империя (днес Украйна)
Починал 7 май 1966 г.
Варшава, Полша
Професия писател
Националност поляк
Жанр поезия
Известни творби Невчесани мисли
Станислав Йежи Лец в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Барон Станѝслав Йѐжи Лец (на полски: Stanisław Jerzy Lec), с рождено име Станислав Йежи де Туш-Лец (на полски : Stanisław Jerzy de Tusch-Letz) е полски поет, афорист, сатирик, преводач, юрист и филолог, от еврейски произход. Известен с находчивите си афоризми, епиграми и сентенции.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 6 март 1909 г. в в Лвов, в семейството на барон Бенон де Туш–Лец и Адела Сафрин, полско-еврейски ексцентрици, които впоследствие се обръщат към протестантизма. Преди Първата световна война семейството се преселва във Виена, където малкият Станислав получава първоначалното си образование.

Завършва право през 1933 г. в Лвовския университет, основан през 1661 г. от крал Ян II Кажимеж. Пише и публикува поезия. Счита, че поезията и политиката са неделими. През 1939 г. публикува два тома сатира. След окупирането на Полша от Германия е арестуван и прибран в Тарнополския концлагер. Успява да избяга и е заловен, но като интелектуалец е пощаден при разстрела на останалите бегълци. По-късно се присъединява към Армия Людова. След победата е бил културен аташе на посолството на Полша във Виена. Продължава да пише и публикува книгата „Разходката на циника“. През 1950 г. поради несъгласие с тоталитарния режим в Полша, се премества в Израел, заедно със съпругата, сина и дъщеря си. Две години по-късно се връща във Варшава, където продължава да пише, но полските власти го наказват, като многократно забраняват да се публикуват негови творби. Въпреки това той издава четири книги поезия и сатира. Умира на 7 май 1966 г. във Варшава.[1][2]

Гробът на Станислав Йежи Лец във Варшава

Творчество[редактиране | edit source]

Най-известната му книга е „Невчесани мисли“ (Myśli nieuczesane, 1957 г.), чиято коректура получава няколко дни преди смъртта си. Книгата е преведена и публикувана в България през 1968 г. (преводач Вичо Иванов, редактор Георги Друмев, художник Борис Димовски). Няколко години по-късно той завършва продължението „Нови невчесани мисли“ (Myśli nieuczesane nowe, 1964 г.), но не доживява да види това издание.

Произведения[3][редактиране | edit source]

Поезия :[редактиране | edit source]

  • Barwy. (Лвов, 1933 г.)
  • Zoo. Wiersze satyryczne. (Варшава, 1935 г.)
  • Satyry patetyczne. (Варшава, 1936 г.)
  • Notatnik polowy. Poezje. (Лодз, 1946 г.)
  • Spacer cynika. Satyry i fraszki. (Варшава, 1946 г.)
  • Życie jest fraszką. Fraszki i satyry. (Варшава, 1948 г.)
  • Nowe wiersze. (Варшава, 1950 г.)
  • Rękopis jerozolimski. (Варшава, 1956 г.)
  • Kpię i pytam o drogę. (Краков, 1959 г.)
  • Z tysiąca i jednej fraszki. (Варшава, 1959 г.)
  • Do Abla i Kaina. (Варшава, 1961 г.)
  • List gończy. (Варшава, 1963 г.)
  • Poema gotowe do skoku. (Варшава, 1964 г.)
  • Fraszkobranie. (Варшава, 1966 г.)
  • Wybór wierszy. (Варшава, 1968 г.) (подбрани творби Катажина Милевска)
  • Utwory wybrane. (Краков, 1977 г.) (подбрани творби Яцек Лукашевич)

Афоризми :[редактиране | edit source]

  • Myśli nieuczesane. (Краков, 1957 г.)
    • Невчесани мисли. С., Профиздат. 1968, 119 стр. (преводач Вичо Иванов)
    • Невчесани мисли. С., Фльорир. 1993, 240 стр. ISBN 954-8226-08-1(преводач Георги Асьов)
  • Myśli nieuczesane nowe. (Краков, 1964 г.)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Кристина Домбровска : Dąbrowska, Kr. Stanisław Jerzy Lec. 2008 - Биография на Лец на сайта http://culture.pl (посетен на 22.04.2014 г.)
  2. Биография на Лец на сайта http://portalwiedzy.onet.pl
  3. Кристина Домбровска : Dąbrowska, Kr. Stanisław Jerzy Lec. 2008 - Биография на Лец на сайта http://culture.pl (посетен на 22.04.2014 г.)