Борис Делчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Делчев
български литературен критик и историк
Роден
Борис Делчев Стойчев
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България

Етнос българи
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Награди Почетно звание „Заслужил“ (1965)
Научна дейност
Област Литературна критика
Образование Софийски университет

Борис Делчев Стойчев е български литературен критик и историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 януари 1910 г. в Пазарджик. Основно и средно образование получава в родния си град. Завършва „Право“ в Софийския университет (1933), следва „История на изкуството“ в Екол дьо Лувр, Париж (1939).

До 1944 г. работи като адвокат в Пазарджик и София[1][2]. Член на РМС (1923) и на Българската комунистическа партия (1930). Участва в литературен кръжок „Христо Смирненски“ (1934 – 1935). За проявена политическа дейност е преследван и интерниран 2 пъти – в Несебър (1938) и в село Бабек, Пловдивско (1941 – 1942).[1][2]

През 1944 – 1945 г. е сътрудник на ЦК на БКП, отдел „Агитация и пропаганда“. Редактор е във в. „Литературен фронт“ (1944 – 1949). Културен аташе в Париж (1949 – 1952). Началник на кабинета на председателя на Президиума на Народното събрание (1953 – 1956) Георги Дамянов. Главен редактор, по-късно редактор на издателство „Български писател“ (1956 – 1970).[1][2]

Първата му публикация е „За някои основни грешки в нашата белетристика“ („РЛФ“, бр. 148, 26 ноември 1933) – по повод книгата на Кръстьо Белев „Смяна на знамената“. Сътрудничи на „РЛФ“, „Кормило“, „Светлоструй“, „Заря“, „Литературен глас“, „Час“, „Нова камбана“, „Философски преглед“, а след 9 септември 1944 г. – в много периодични издания[1][2].

Член на Съюза на българските писатели. Заслужил деятел на културата (1965)[2]. Умира в София на 6 април 1987 г.[1][2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Литературни въпроси. Есета и критика“ (1941)
  • „По неравен път. Съвременни литературни въпроси“ (1946)
  • „Български революционни поети“ (1945, 1947)
  • „Франция – окупирана и не“ (1953)
  • „Мъките на реалиста. Литературни въпроси“ (1954)
  • „Двата образа на съвременната френска литература“ (1955)
  • „Зад шест морета. Хроника на едно пътуване“ (1956)
  • „С любов и ненавист. Литературни въпроси“ (1958)
  • „Родени между две войни. Литературни очерци“ (1963)
  • „Познавах тези хора. Мемоарни очерци“ (1970)
  • „Избрани статии“ (1970)
  • „В късни часове. Миниатюри, фрагменти, профили“, книга 1 – 2 (1976, 1982, 1985)
  • „Избрани произведения“, в 2 тома (1980)
  • „Христо Ботев. Опит за психография“ (1981, 1986)
  • „Дневник“ (1995)
  • „В късни часове“ (2009)
За него
  • „Книга за Борис Делчев“. София, 1997.
  • Иван Сарандев, „Хроника на едно приятелство: Срещи и разговори с Борис Делчев“. Пловдив: Хермес, 2006.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Иван Сарандев, „Делчев, Борис“, Речник по нова българска литература, София, Хемус, 1994, с. 102 – 103
  2. а б в г д е Борис Делчев в Литературен свят

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]