Направо към съдържанието

Кръстьо Белев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кръстьо Белев
български писател
Роден
Починал
25 януари 1978 г. (69 г.)

Кръстьо Димитров Белев е български писател, функционер на Българската комунистическа партия.[1] Съветски шпионин.[2][3]

Роден е на 5 март 1908 година в сярското село Горно Броди, което тогава е в Османската империя. Баща му Димитър Белев е деец на ВМОРО[4], през Балканската война доброволец в Македоно-одринското опълчение, завеждащ прехраната на 6-а охридска дружина, награден с орден „За храброст“, IV степен.[5].След Междусъюзническата война в 1913 година родното му село попада в Гърция и родителите му бягат в България. Белев учи в Хасково и Пловдив. Започва да пише в 1923 година.

Работи като тютюноработник, обущар и тухлар в Пловдив. Повлиян е от комунистическите идеи и за нелегална дейност в 1926 година е осъден на смърт, като присъдата му е заменена с 15 години затвор, тъй като е малолетен. Освободен е от затвора в 1932 година.[3]

Кръстю Белев е „плащан другар“ – на издръжка на БКП и съветското разузнаване.[3] В 1932 година заедно с Георги Димитров участва в Първия световен антивоенен конгрес в Амстердам, същата година присъства там и на Международния конгрес на студентите.[1] Съветското разузнаване му възлага задачи във Виена и Париж (1933 – 1934). Завръща се в България с нови задачи, след една от тях е арестуван в Румъния заради партийна дейност и върнат в България, където по предишната присъда отново лежи в затвора (1934 – 1936).[2] След освобождаването си е секретен сътрудник на съветските военни аташета и резиденти. Създава нелегални канали с Австрия, Турция и Румъния,[3] през 1937 - 1938 г. е в Испания, участва и в конгреса на Международната асоциация на писателите против фашизма в Мадрид, пребивава и в СССР.[2]

В края на 1939 година по поръчение на съветския военен аташе в България И. Ф. Дергачев организира и ръководи разузнавателната група „Август“ (1939 – 1941).[2] Във връзка е със съветските шпиони Владимир Заимов в София и Антон Прудкин във Варна. Организира разузнавателни и диверсионни групи. Интерниран е като комунист в лагера Гонда вода от февруари 1941 до февруари 1942 година. През септември 1942 година е арестуван за разузнавателна дейност и е осъден за шпионаж в полза на чужда държава (февруари 1943).[2]

След Деветосептемврийския преврат (1944) е главен инспектор в Министерството на информацията и изкуствата и военен кореспондент; занимава с писателска дейност.[2] Автор е многобройни разкази, статии, пътеписи, романи (като „Планино, Пирин планино“ и други са с македонистка насоченост), както и на филмови сценарии. Умира на 25 януари 1978 г.[6]

Сценарии:

Разкази:

  • „Двубоят“ (1931)
  • „Смяна на знамената“ (1933)
  • „На стълбата“ (1937)
  • „Под знамето на победата“ (1945)
  • „Ръцете от слонова кост“ (1968)

Репортажи:

  • „Песента на налъмите“ (1933)
  • „Берлин. Репортажи от световния град“ (1933)
  • „В страната на черните ризи“ (1936)
  • „Песен на свободата“ (1945)
  • „Машини и хора“
  • „Под небето на Париж“

Пътеписи:

  • „Запад“
  • „Изток“
  • „Земята, която ни храни“

Повести:

  • „Морето мълчи“ (1967)
  • „Планино, Пирин планино“
  • „Нощ над бесилките“
  • „Родна земя“

Романите:

  • „Пробивът“ (1937, ІІІ преработено издание 1952)
  • „Мирът“ (1939)
  • „Девойките от завода“ (1952)
  • „Пробудени планини“ (1955)
  • „Под небето на Париж“
  1. а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 48. Посетен на 28 август 2015.
  2. а б в г д е Алексеев М.А., Колпакиди А.И., Кочик В.Я. Энциклопедия военной разведки. 1918-1945 гг. Москва 2012, с. 97-98.
  3. а б в г Лилков, Вили. Наши хора по класификацията на БКП. София, Сиела, 2023. ISBN 978-954-28-4388-7. с. 71.
  4. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 99.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 82.
  6. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 242.