Кръстьо Белев
Кръстьо Белев | |
---|---|
български писател | |
Роден | |
Починал |
Кръстьо Димитров Белев е български писател, функционер на Българската комунистическа партия.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 5 март 1908 година в сярското село Горно Броди, което тогава е в Османската империя. След Междусъюзническата война в 1913 година родното му село попада в Гърция и родителите му бягат в България. Белев учи в Хасково и Пловдив. Работи като тютюноработник, обущар и тухлар. Белев започва да пише в 1923 година. Повлиян е от комунистическите идеи и за нелегална дейност в 1926 година е осъден на смърт, като присъдата му е заменена с 15 години затвор, тъй като е малолетен. Излиза от затвора и продължава да се занимава с нелегална комунистическа дейност, заради което е арестуван многократно и принуждаван да емигрира. В 1932 година в Амстердам участва в Първия световен антивоенен конгрес, а в 1937 година - във Втория международен конгрес за защита на мира и културата в Испания и Франция.
През 1933-1934 във Виена и Париж изпълнява задачи на съветското военно разузнаване. В края на 1939 година по поръчение на съветския военен аташе в България И. Ф. Дергачев организира и ръководи разузнавателната група „Август“ (1939-1941).[2] През Втората световна война участва в комунистическата съпротива и в 1941 година е интерниран в Гонда вода и Кръсто поле.
Автор е многобройни разкази, статии, пътеписи, романи, както и на филмови сценарии. Умира на 25 януари 1978 г.[3]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Сценарии:
- Данка (1952)
Разкази:
- „Двубоят“ (1931)
- „Смяна на знамената“ (1933)
- „На стълбата“ (1937)
- „Под знамето на победата“ (1945)
- „Ръцете от слонова кост“ (1968)
Репортажи:
- „Песента на налъмите“ (1933)
- „Берлин. Репортажи от световния град“ (1933)
- „В страната на черните ризи“ (1936)
- „Песен на свободата“ (1945)
- „Машини и хора“
- „Под небето на Париж“
Пътеписи:
- „Запад“
- „Изток“
- „Земята, която ни храни“
Повести:
- „Морето мълчи“ (1967)
- „Планино, Пирин планино“
- „Нощ над бесилките“
- „Родна земя“
Романите:
- „Пробивът“ (1937, ІІІ преработено издание 1952)
- „Мирът“ (1939)
- „Девойките от завода“ (1952)
- „Пробудени планини“ (1955)
- „Под небето на Париж“
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 48. Посетен на 28 август 2015.
- ↑ Алексеев М.А., Колпакиди А.И., Кочик В.Я. Энциклопедия военной разведки. 1918-1945 гг. Москва 2012, с. 97-98.
- ↑ Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 242.