Доброславци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Доброславци
Общи данни
Население 1 010 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,02 km²
Надм. височина 547 m
Пощ. код 1247
Тел. код 02
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 21662
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Доброславци
Светла Крумова
(независим)
Доброславци в Общомедия

Доброславци е село в Западна България. То се намира в Столична община, област София, на разстояние 14 km от гр. София.

География и стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Вход в Доброславци с водната кула (вляво)
Църква „Св. Архангел Михаил“
120-годишното училище „Васил Левски“

Доброславци се намира северно от гр. София, в южното подножие на Мала Планина. Разположено на 570 m надморска височина. На запад селото граничи със землището на селата Житен и Балша, на север – със село Церецел, на изток – със землището на село Кътина, Славовци и Мировяне, на юг – със село Мрамор. В тези си граници землището на Доброславци има около 19,029 km² (НСИ). Разположено е по средата на южната му половина, където се сливат реките Габровница и Уршако. През селото минава река Доброславска, която е образувана от две малки рекички – Балшанска и Габровница.

Земите са плодородни и благоприятни за отглеждане на царевица, слънчоглед, жито, и люцерна за фураж, но повечето площи се използват за пасища на крави и кози. Печурки и челядинки се събират от местното население, което е българско. В селото растат много сливови дървета. Отглеждат се също кокошки и пчели.

Фабрика на фирмата Биопрограма, производител на билкови чайове, е най-големият бизнес в селото в момента. Има складове на фабриката за майонеза „Краси“, които са основното депо за разпределение към гр. София. За разпределение на продукция към гр. София в селото има складова база и на минерални води „Хисар от извор №7“. Има и база за производство на мебели на фирма „Неосет“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Военен паметник

Първи данни за възникването и произхода на името на селото[редактиране | редактиране на кода]

Местно предание свързва основаването на селото и етимологията на името му със заселването на дубровнишките търговци по нашите земи. Ако се приеме, че в „дубровнишката теория“ има известна доза истина, то следва, че Доброславци е основано в периода от края на ХIII или началото на ХV век. Основателят на селото, бил той дубровнишки търговец или някакъв местен болярин, е дал името на Доброславци (от Доброслав).

Според друга легенда, първоначално селото се наричало Пъшлево. През него минала циганка, която всички хора дарували. Тя се трогнала от голямото гостоприемство и казала: „Какви добри хора има в това село, а колко е лошо името му. Това село трябва да се нарече Добро село!", и после станало Доброславци.

Най-ранни сведения за живота в землището на с. Доброславци[редактиране | редактиране на кода]

Намерените останки свидетелстват, че тук е кипял живот още от най-дълбока древност. Изгладените и обработени каменни оръдия на труда, открити в местността Могилка (около 2 km северно от селото), според научни работници от Музея за история на София, са от времето на неолита (новокаменната епоха) – VI – IV хилядолетие пр.н.е. и са неоспоримо доказателство, че на това място преди около 6000 години е имало някакво селище, което днес трудно можем да си представим как е изглеждало. Каменните оръдия на труда могат да бъдат видени в етнографския музей, към Народно читалище “Пробуда-1921" – Доброславци.

Древният историк Тукидид съобщава за три тракийски племена, които са обитавали земите на север от Витоша през II и I хилядолетие пр.н.е. Едно от тях били сердите, които основали Сердика (Средец, София) през VI век пр.н.е. Останки от културата на древните траки са били двете могили по пътя Доброславци – Кумарица, които са съществували до 1944 г. При кооперирането на земята са унищожени, без да бъдат проучени.

През I век пр.н.е. на Балканския полуостров нахлуват римляните. Те завладяват цяла Тракия, включително и Софийското поле. След дълга съпротива римляните успяват да претопят траките и елините.

Документи, в които за първи път се споменава името на с. Доброславци и се дават някакви сведения за него[редактиране | редактиране на кода]

Най-стари писмени документи са турските протоколни регистри на софийските кадии от ХVI – XIX век. В един от тях е поместен съдебен протокол за продажба на лозе с дата 11.08.1550 г. Краеведът – историк Вельо Велев намира друг, още по-стар документ от 1449 г. Тези писмени източници свидетелстват, че селото е доста старо и има 560-годишна документална история.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православие.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Селото чества своя събор на Архангелов ден – 21 ноември

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото има училище „Васил Левски“, което е с над 120-годишна история. Има книга за училището, написана от Лука Гълъбов – бивш учител и директор на училището. Трудът му се съхранява в читалището на селото.

Селото има парк в центъра, до рекичката. Двете рекички в селото се вливат една в друга и са притоци на Искър.

Сребристата водна кула на с. Доброславци се вижда от голяма дистанция. В селото има изграден открит басейн, захранван с минерална вода, който не се отдава под аренда от няколко десетки години. Селото има и футболно игрище, непосредствено до басейна и в близост до цитираната по-горе сребриста водна кула.

В селото има детска градина и основно училище, цех за производство на перилни препарати, цех за изработка на дограма. В селото виреят и лозя, които в малки количества могат да се забележат в повечето дворове.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото е ударено на 31 август 2001 г. от смерч. Отнесени са покриви на къщи. Десетки дървета са прекършени.

Дълги години функционира Доброславското военно летище с редовни тренировъчни полети на МиГ-21, а после и на МиГ-23. Всички полети са спрени по наредба на Министерство на отбраната след влизането на България в НАТО.

През септември 2009 г. името на селото се свързва с предстоящото изграждане на писта за Формула 1. Отреденият терен е 3200 дка върху близкото до селото летище Доброславци. От страна на държавата е предвидено и изграждането на подходяща инфраструктура в района на бъдещата писта.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]