Доброславци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Доброславци
Water tower in Dobroslavtsi.jpg
Вход към Доброславци с водната кула (вляво)
Общи данни
Население 997 души[1] (15 март 2022 г.)
52,4 души/km²
Землище 19,02 km²
Надм. височина 547 m
Пощ. код 1247
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 21662
Администрация
Държава България
Област София
Община
   кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Доброславци
Светла Крумова
(независим)
Доброславци в Общомедия

Доброславци е село в Западна България, част от район „Нови Искър“ на Столична община, област София. Населението му е около 1000 души (2020).

География[редактиране | редактиране на кода]

Доброславци е разположено на 547 метра надморска височина в североизточната част на Софийското поле, в южното подножие на Мала планина и на 14 километра северно от центъра на София.[2] Площта на землището му е 19,02 квадратни километра, като то граничи със землищата на селата Житен и Балша на запад, Церецел и Кътина на север, Славовци и Мировяне на изток и с Мрамор на юг. Самото село се намира в по средата на южната половина на землището, където се сливат реките Габровница и Уршако. През селото минава река Доброславска, която е образувана от две малки рекички – Балшанска и Габровница.

История[редактиране | редактиране на кода]

Фолклорна етимология[редактиране | редактиране на кода]

Местно предание свързва основаването на селото и етимологията на името му със заселването на дубровнишките търговци по нашите земи. Ако се приеме, че в „дубровнишката теория“ има известна доза истина, то следва, че Доброславци е основано в периода от края на ХIII или началото на ХV век. Основателят на селото, бил той дубровнишки търговец или някакъв местен болярин, е дал името на Доброславци (от Доброслав).

Според друга легенда, първоначално селото се наричало Пъшлево. През него минала циганка, която всички хора дарували. Тя се трогнала от голямото гостоприемство и казала: „Какви добри хора има в това село, а колко е лошо името му. Това село трябва да се нарече Добро село!", и после станало Доброславци.

Археология[редактиране | редактиране на кода]

Военен паметник

Намерените останки свидетелстват, че тук е кипял живот още от най-дълбока древност. Изгладените и обработени каменни оръдия на труда, открити в местността „Могилка“ (около 2 km северно от селото) са от времето на неолита (VI – IV хилядолетие пр.н.е.) и говорят за наличието на някакво селище. Каменните оръдия на труда могат да бъдат видени в етнографския музей, към Народно читалище „Пробуда-1921“ – Доброславци.

Древният историк Тукидид съобщава за три тракийски племена, които са обитавали земите на север от Витоша през II и I хилядолетие пр.н.е. Едно от тях били сердите, които основали Сердика (Средец, София) през VI век пр.н.е. Останки от културата на древните траки са били двете могили по пътя Доброславци – Кумарица, които са съществували до 1944 г. При Колективизацията са унищожени, без да бъдат проучени.

През I век пр.н.е. на Балканския полуостров нахлуват римляните. Те завладяват цяла Тракия, включително и Софийското поле. След дълга съпротива римляните успяват да претопят траките и елините.

Османски период[редактиране | редактиране на кода]

Най-стари писмени документи за селото са османски протоколни регистри на софийските кадии от ХVI – XIX век. В един от тях е поместен съдебен протокол за продажба на лозе с дата 11.08.1550 г. Краеведът – историк Вельо Велев намира друг, още по-стар документ от 1449 г. Тези писмени източници свидетелстват, че селото е доста старо и има 560-годишна документална история.

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

По време на Студената война край селото е разположена Военновъздушна база, използвана за редовни тренировъчни полети на „МиГ-21“, а после и на „МиГ-23“. Базата е закрита през 2003 година.

На 31 август 2001 г. през селото преминава смерч, отнесени са покриви на къщи, десетки дървета са прекършени.

През септември 2009 г. името на селото се свързва с останал нереализиран проект за изграждане на писта за „Формула 1“, като за тази цел е предвиден терен от 3200 декара на мястото на закритата военновъздушна база.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Църква „Св. Архангел Михаил“

При преброяването от 2011 година селото 98,7% от отговорилите жители на селото се самоопределят етнически като българи.[3] Традиционно основна религия е православието.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Земите са плодородни и благоприятни за отглеждане на царевица, слънчоглед, жито, и люцерна за фураж, но повечето площи се използват за пасища на крави и кози. Печурки и челядинки се събират от местното население. В селото растат много сливови дървета. Отглеждат се също кокошки и пчели.

Фабрика на фирмата „Биопрограма“, производител на билкови чайове, е най-големият бизнес в селото. Има складове на фабриката за майонеза „Краси“, които са основното депо за разпределение към София. За разпределение на продукция към гр. София в селото има складова база и на минерални води „Хисар от извор №7“. Има и база за производство на мебели на фирма „Неосет“.

Има също цех за производство на перилни препарати, цех за изработка на дограма. В селото виреят и лозя, които в малки количества могат да се забележат в повечето дворове.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

120-годишното училище „Васил Левски“

В селото има училище „Васил Левски“, което е с над 120-годишна история. Има книга за училището, написана от Лука Гълъбов – бивш учител и директор на училището. Трудът му се съхранява в читалището на селото.

Селото има парк в центъра, до рекичката.

Сребристата водна кула на с. Доброславци се вижда от голяма дистанция. В селото има изграден открит басейн, захранван с минерална вода, който не се отдава под аренда от няколко десетки години. Селото има и футболно игрище, непосредствено до басейна и в близост до цитираната по-горе сребриста водна кула.

В селото има детска градина.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото е на Архангелов ден, отбелязван по стар стил на 21 ноември.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Wikimapia - Let's describe the whole world!. // wikimapia.org. Посетен на 25 ноември 2021.
  3. www.nsi.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]