Доброславци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Доброславци
Общи данни
Население 1 010 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,02 km²
Надм. височина 570 m
Пощ. код 1247
Тел. код 02
МПС код С, СА (А, ААВ, АВС)
ЕКАТТЕ 21662
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Доброславци
Светла Крумова
(независим)
Доброславци в Общомедия

Доброславци е село в Западна България. То се намира в Столична община, област София, на разстояние 14 km от гр. София.

География и стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Вход в Доброславци с водната кула (вляво)
Църква „Св. Архангел Михаил“
120-годишното училище „Васил Левски“

Доброславци се намира северно от гр. София, в южното подножие на Мала Планина. Разположено на 570 m надморска височина. На запад селото граничи със землището на селата Житен и Балша, на север – със село Церецел, на изток – със землището на село Кътина, Славовци и Мировяне, на юг – със село Мрамор. В тези си граници землището на Доброславци има около 19,029 km² (НСИ). Разположено е по средата на южната му половина, където се сливат реките Габровница и Уршако. През селото минава река Доброславска, която е образувана от две малки рекички – Балшанска и Габровница.

Земите са плодородни и благоприятни за отглеждане на царевица, слънчоглед, жито, и люцерна за фураж, но повечето площи се използват за пасища на крави и кози. Печурки и челадинки се събират от местното население, което е българско. В селото растат много сливови дървета. Отглеждат се също кокошки и пчели.

Фабрика на фирмата Биопрограма, производител на билкови чайове, е най-големият бизнес в селото в момента. Има складове на фабриката за майонеза „Краси“, които са основното депо за разпределение към гр. София. За разпределение на продукция към гр. София в селото има складова база и на минерални води „Хисар от извор №7“. Има и база за производство на мебели на фирма „Неосет“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Военен паметник

Първи данни за възникването и произхода на името на селото[редактиране | редактиране на кода]

Местно предание свързва основаването на селото и етимологията на името му със заселването на дубровнишките търговци по нашите земи. Ако се приеме, че в „дубровнишката теория“ има известна доза истина, то следва, че Доброславци е основано в периода от края на ХIII или началото на ХV век. Основателят на селото, бил той дубровнишки търговец или някакъв местен болярин, е дал името на Доброславци (от Доброслав).

Според друга легенда, първоначално селото се наричало Пъшлево. През него минала циганка, която всички хора дарували. Тя се трогнала от голямото гостоприемство и казала: „Какви добри хора има в това село, а колко е лошо името му. Това село трябва да се нарече Добро село!", и после станало Доброславци.

Най-ранни сведения за живота в землището на с. Доброславци[редактиране | редактиране на кода]

Намерените останки свидетелстват, че тук е кипял живот още от най-дълбока древност. Изгладените и обработени каменни оръдия на труда, открити в местността Могилка (около 2 km северно от селото), според научни работници от Музея за история на София, са от времето на неолита (новокаменната епоха) – VI – IV хилядолетие пр. н. е. и са неоспоримо доказателство, че на това място преди около 6000 години е имало някакво селище, което днес трудно можем да си представим как е изглеждало. Каменните оръдия на труда могат да бъдат видени в етнографския музей, към Народно читалище “Пробуда-1921" – Доброславци.

Древният историк Тукидит съобщава за три тракийски племена, които са обитавали земите на север от Витоша през II и I хилядолетие пр. н. е. Едно от тях били сердите, които основали Сердика (Средец, София) през VI век пр. н. е. Останки от културата на древните траки са били двете могили по пътя Доброславци – Кумарица, които са съществували до 1944 г. При кооперирането на земята са унищожени, без да бъдат проучени.

През I век пр.н.е. на Балканския полуостров нахлуват римляните. Те завладяват цяла Тракия, включително и Софийското поле. След дълга съпротива римляните успяват да претопят траките и елините.

Документи, в които за първи път се споменава името на с. Доброславци и се дават някакви сведения за него[редактиране | редактиране на кода]

Най-стари писмени документи са турските протоколни регистри на софийските кадии от ХVI – XIX век. В един от тях е поместен съдебен протокол за продажба на лозе с дата 11.08.1550 г. Краеведът – историк Вельо Велев намира друг, още по-стар документ от 1449 г. Тези писмени източници свидетелстват, че селото е доста старо и има 560-годишна документална история.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православие.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Селото чества своя събор на Архангелов ден – 21 ноември

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото има училище „Васил Левски“, което е с над 120-годишна история. Има книга за училището, написана от Лука Гълъбов – бивш учител и директор на училището. Трудът му се съхранява в читалището на селото.

Селото има парк в центъра, до рекичката. Двете рекички в селото се вливат една в друга и са притоци на Искър.

Сребристата водна кула на с. Доброславци се вижда от голяма дистанция. В селото има изграден открит басейн, захранван с минерална вода, който не се отдава под аренда от няколко години. Селото има и футболно игрище, непосредствено до басейна и в близост до цитираната по-горе сребриста водна кула.

В селото има детска градина и основно училище, цех за производство на перилни препарати, цех за изработка на дограма. В селото виреят и лозя, които в малки количества могат да се забележат в повечето дворове.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото е ударено на 31 август 2001 г. от смерч. Отнесени са покриви на къщи. Десетки дървета са прекършени.

Дълги години функционира Доброславското военно летище с редовни тренировъчни полети на МиГ-21, а после и на МиГ-23. В момента всички полети са спрени по наредба на Министерство на отбраната след влизането на България в НАТО.

През септември 2009 г. името на селото се свързва с предстоящото изграждане на писта за Формула 1. Отреденият терен е 3 200 дка върху близкото до селото летище Доброславци. От страна на държавата е предвидено и изграждането на подходяща инфраструктура в района на бъдещата писта.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]