Аграрен университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аграрен университет
Agricultural University Plovdiv.jpg
Основаване 1945 г.
Вид държавен
Ректор проф. д-р Христина Янчева
Преподаватели 219
Местоположение Пловдив, България
Уебсайт www.au-plovdiv.bg
Map of Plovdiv.png
42.1343° с. ш. 24.7673° и. д.
Местоположение в България Пловдив

Аграрният университет е висше училище в гр. Пловдив, България, специализирано в обучението и професионалната подготовка на кадри в областта на агрономията.

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото на висшето агрономическо образование в България се поставя през 1921 г. в София с откриването на Агрономически факултет към университета.

С Указ на регентския съвет от 4 август 1945 г., публикуван в ДВ от 20 август 1945 г., в Пловдив е разкрит университет с два факултета – медицински и агрономо-лесовъден, а през 1950 г. се създава самостоятелен Висш селскостопански институт „Васил Коларов“, който и досега е единствен по рода си в България и Югоизточна Европа.[1] В него тогава работят 7 професори, 9 доценти, 26 асистенти, от които 5 доктори. Сред преподавателския състав са утвърдени и доказани учени с международна известност като професорите Христо Даскалов, Павел Попов и др. В института са обособени три факултета – агрономически, технологически и лозаро-градинарски, с добре окомплектовани катедри, лаборатории и помощни звена – учебно-опитна база, библиотека и др.[2]

Паралелно в София функционира и Висш селскостопански институт „Георги Димитров“, но впоследствие, с постановление № 3 на МС от 1977 г., ВСИ – Пловдив се определя като единствено висше училище, подготвящо кадри за земеделието в България.

Висшият селскостопански институт навлиза в нов етап на своето развитие. Променени са учебните планове и програми в съответствие с изискванията за подготовка на агрономи по полевъдство, лозаро-градинарство, растителна защита, тропично и субтропично земеделие, утвърждава се следдипломната специализация. Разнообразяват се и се обогатяват формите на учебна дейност, разширява се и се модернизира материално-техническата база. Увеличава се броят и се повишава квалификацията на преподавателския състав. До 1989 г. са подготвени и защитени 104 кандидатски и 34 докторски дисертации. През 1984 г. в института вече работят 58 професори, 69 доценти и 118 нехабилитирани преподаватели (23-ма са доктори на науките, а 138 – кандидати на науките). Отчетени са високи научни постижения в областта на биологическата, химическата, физико-математическата и селскостопанската наука.

След успешна акредитация през ноември 2000 г. Висшият селскостопански институт е преобразуван в Аграрен университет – Пловдив (АУ) с Решение на XXXVIII-то Народно събрание на Република България, прието на 10 април 2001 г.

В Аграрния университет работят 219 преподаватели, от които 106 хабилитирани (професори и доценти).

От създаването на Аграрния университет досега дипломи за завършено висше образование са получили повече от 30 000 агрономи, инженери, еколози и икономисти, от които над 3 000 са чуждестранни граждани от 76 страни.

Факултети[редактиране | редактиране на кода]

В Аграрния университет са обособени четири факултета – по агрономство, лозаро-градинарство, растителна защита и агроекология, икономика.

Факултет по агрономство[редактиране | редактиране на кода]

Факултетът по агрономство „Св. Димитър Солунски“ е основан през 1945 г., с което се полагат основите на Аграрния университет. [3]

Факултетът предлага висококвалифицирано теоретично и практическо обучение, осигуряващо професионална реализация в условията на пазарното селскостопанско производство.

През 2015 г. ОКС „бакалавър“ в направление Растениевъдство е акредитирана от Националната агенция за оценяване и акредитация за срок от 6 години с най-висока оценка сред сродните университети в страната.

В структурата му са включени 7 катедри:

  1. Ботаника и агрометеорология [4]
  2. Генетика и селекция [5]
  3. Земеделие и хербология [6]
  4. Животновъдни науки [7]
  5. Растениевъдство [8]
  6. Агрохимия и почвознание [9]
  7. Физиология на растенията и биохимия [10]

Обучението на студентите се осъществява от преподавателски състав с високо ниво на квалификация. Общият брой на преподавателите е 68, от които 42 са хабилитирани. Учебният процес се провежда от 13 професори, 29 доценти, 17 главни асистенти и 9 асистенти. От тях с научна степен „Доктор на науките“ са 3 и „Доктор“ – 56.

В образователно-квалификационна степен „бакалавър“ обучението се провежда по специалностите:

Във Факултета по агрономство са дипломирани над 12 000 агрономи, 350 агрономи-селекционери, 140 зооинженери, 70 агрономи по поливно земеделие и 45 агрономи растителни биотехнолози. Значителен е и броят на обучаваните студенти в новите специалности: Растителна биология – 106 студенти, Селекция и семепроизводство – 162 студенти и специалност Агробизнес – 66 студенти.

Установени са дългогодишни традиции в подготовката на български и чуждестранни докторанти. Броят на обучаваните и защитили български докторанти е над 100. Чуждестранните докторанти са от над 30 страни като Бенин, Виетнам, Гвинея, Гърция, Египет, Етиопия, Йемен, Ирак, Кипър, Куба, Нигерия, Полша, Сирия, Словакия, Судан, Уругвай, Чехия и др.

Факултет по лозаро-градинарство[редактиране | редактиране на кода]

Във факултета по лозаро-градинарство обучението се провежда в 5 специалности: Агрономство (Лозаро-градинарство), Агрономство (Тропично и субтропично земеделие), Агрономство – Хидромелиорации, Аграрно инженерство и Агрономство (Декоративно градинарство). От основаването си до момента във Факултета са обучени над 10 000 студенти в специалност Лозаро-градинарство, над 2 000 студенти в специалност Агрономство (Тропично и субтропично земеделие), над 400 студенти в специалност Аграрно инженерство.

Факултет по растителна защита и агроекология[редактиране | редактиране на кода]

Факултетът по растителна защита и агроекология е създаден през 1983 година.[11] Обучението на студентите се провежда в четири специалности: Растителна защита, Екология и опазване на околната среда, Агролесовъдни системи и планинско земеделие и Биологично земеделие. От основаването на Факултета са завършили или продължават обучението си 3 791 студенти в специалност Растителна защита; 1 187 студенти – Екология и опазване на околната среда; 141 студенти – Агролесовъдни системи и планинско земеделие; 105 студенти – специалност Биологично земеделие.

Факултет по икономика[редактиране | редактиране на кода]

Факултетът по икономика е основан през 1995 г. със специалността Аграрна икономика, за да отговори на специфичните потребности на агробизнеса.[12] Три години по-късно в него е разкрита и специалността Аграрен туризъм. От основаването на Факултета са обучени общо 4 139 студенти, от които по специалност Аграрна икономика – 2 959, Аграрен туризъм – 1 017 и Управление на регионалното развитие – 163.

Ректори[редактиране | редактиране на кода]

  1. Акад. Христо Даскалов (1950 – 1954)
  2. Акад. Павел Попов (1954 – 1962)
  3. Чл.-кор. проф. Минчо Кондарев (1962 – 1966)
  4. Проф. Тодор Матев (1966 – 1973)
  5. Проф. Цвятко Петков (1973 – 1974; 1979 – 1987)
  6. Проф. Иван Ранчев (1974 – 1979)
  7. Проф. Киро Костов (1987– 1991)
  8. Проф. Димитър Брайков (1991 – 1995)
  9. Доц. Георги Москов (1995 – 1999)
  10. Чл.-кор. проф. Йорданка Кузманова (1999 – 2007)
  11. Проф. Димитър Греков (2007 – 2015)
  12. Проф. Христина Янчева – януари 2016

Факултети[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]