Павел Попов (агроном)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Павел Попов
български агроном
Роден
Починал
Научна дейност
Област Агрономия
Народен представител в:
VII НС   VIII НС   [1]

Академик Павел Попов Миндоровски е български агроном, растениевъд-селекционер.

Участва в септемврийското антифашистко въстание от 1923 г. След потушаване на въстанието емигрира в Белгия. От 1924 до 1928 г. изучава Агрономически науки в гр. Жамблу, Белгия.

От 1928 до 1988 г. работи като:

  • научен работник в Опитната станция в гр. Садово (1929 – 1933),
  • в Опитната станция по зеленчукови култури „Марица“ в гр. Пловдив (1933 – 1942),
  • директор на Земеделския институт в гр. Скопие (1942 – 1944),
  • професор от 1946 г., ръководител на катедра „Растениевъдство“ в Пловдивския университет (1949 – 1962),
  • декан на създадения под негово ръководство през 1945 г. Агрономо-лесовъден факултет на Пловдивския университет (1949 – 1951),
  • ректор на Висш селскостопански институт „В. Коларов“ (1953 – 1962).

От 1962 до 1975 е заместник-председател и заместник-ректор на Селскостопанската академия.[2] Герой на социалистическия труд, два пъти лауреат на Димитровска награда (1951, 1978 – с колектив), орден „Народна република България“ втора степен (1959), и четири пъти награждаван с орден „Георги Димитров“ (1962, 1968, 1972, 1982).

Продукт на неговата научна дейност са създадените 67 сорта от 5 важни полски и зеленчукови култури, както и технологии за тяхното отглеждане. Като ръководител на катедра „Растениевъдство“ под негова редакция е написан първият учебник по растениевъдство през 1954 г. а също и осем монографии и над 250 научни статии.

През 1955 г. става доктор на селскостопанските науки. От 1958 г. е член-кореспондент, а от 1961 г. академик на БАН.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вълчев, Г. Депутатите от Видинска област II част (1946 – 2002). Видин, 2006, с. 149
  2. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 330
  • Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986 г.