Павел Попов (агроном)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Павел Попов
български агроном
Роден
Починал
16 февруари 1988 г. (85 г.)
Научна дейност
Област Агрономия
Народен представител в:
VII НС   VIII НС   [1]

Академик Павел Попов Миндоровски е български агроном, растениевъд-селекционер.

Участва в септемврийското антифашистко въстание от 1923 г. След потушаване на въстанието емигрира в Белгия. От 1924 до 1928 г. изучава Агрономически науки в гр. Жамблу, Белгия.

От 1928 до 1988 г. работи като:

  • научен работник в Опитната станция в гр. Садово (1929 – 1933),
  • в Опитната станция по зеленчукови култури „Марица“ в гр. Пловдив (1933 – 1942),
  • директор на Земеделския институт в гр. Скопие (1942 – 1944),
  • професор от 1946 г., ръководител на катедра „Растениевъдство“ в Пловдивския университет (1949 – 1962),
  • декан на създадения под негово ръководство през 1945 г. Агрономо-лесовъден факултет на Пловдивския университет (1949 – 1951),
  • ректор на Висш селскостопански институт „В. Коларов“ (1953 – 1962).

От 1962 до 1975 е заместник-председател и заместник-ректор на Селскостопанската академия.[2] Герой на социалистическия труд, два пъти лауреат на Димитровска награда (1951, 1978 – с колектив), орден „Народна република България“ втора степен (1959), и четири пъти награждаван с орден „Георги Димитров“ (1962, 1968, 1972, 1982).

Продукт на неговата научна дейност са създадените 67 сорта от 5 важни полски и зеленчукови култури, както и технологии за тяхното отглеждане. Като ръководител на катедра „Растениевъдство“ под негова редакция е написан първият учебник по растениевъдство през 1954 г. а също и осем монографии и над 250 научни статии.

През 1955 г. става доктор на селскостопанските науки. От 1958 г. е член-кореспондент, а от 1961 г. академик на БАН.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вълчев, Г. Депутатите от Видинска област II част (1946 – 2002). Видин, 2006, с. 149
  2. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 330
  • Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986 г.