Левурда

Левурда

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Едносемеделни (monocots) разред: Зайчесянкоцветни (Asparagales) семейство: Кокичеви (Amaryllidaceae) триб: Allieae род: Лук (Allium) вид: Левурда (A. ursinum)

Научно наименование

Allium ursinum Linnaeus, 1753

Левурда в Общомедия

[ редактиране ]

Левурдата (Allium ursinum L.), наричана още мечи лук, див чесън, див лук и чремош, е многогодишно луковично растение.

Произход на названието

Понятието „левурда“ произлиза от румънската дума „leurdă“, чийто произход е спорен, навярно пренесен от албански (hudërë) или от гръцката дума „λεβυρήδης“ със суфикс – idă. Названието „мечи лук“ е всеобщо за голяма част от индоевропейските езици. Твърди се, че е произлязло от факта, че мечките консумират растението след зимен сън.

Старобългарската дума чрѣмошъ е употребена за първи път в глаголическия ръкопис „Псалтир на Димитър Олтарник“. Българският ботаник д-р Д. Георгиев свързва етимологията на думата с употребата на дивия чесън за лечение на циреи. Допълнителни сведения по етимологията на „чремош“ дава и унгарският лингвист Maria Magdolna Tatar.

Описание

Левурдата е многогодишно тревисто, луковично растение, разпространено в Европа. Стъблото достига 15-40 см и расте между 800-1400 метра надморска височина. Тя има дълги, зелени и широки листа, подземно стебло, луковица. Намира се в планински и широколистни гори, в богати на хумус почви. Може да се отглежда както в градината, така и вкъщи на балкона. Размножава се със семена или с луковици.

Ломешкàта левурда (Allium lomecium), намираща се само в горите на Lomets, притежава уникални по рода си свойства. Благодарение на обогатените с минерали горски почви, по които вирее левурдата, тя е богата на есенциални аминокиселини и натурални антиоксиданти.

• 
  Поляна с левурда
• 
  Поляна с Левурда в Стара планина