Левурда

Левурда
Класификация
царство: Plantae Растения отдел: Magnoliophyta Покритосеменни клас: Liliopsida Едносемеделни разред: Asparagales семейство: Amaryllidaceae Кокичеви подсемейство: Allioideae Лукови род: Allium Лук вид: Allium ursinum Левурда
Научно наименование
Allium ursinum Linnaeus, 1753
Левурда в Общомедия

Поляна с левурда

Левурдата, (Allium ursinum L.), наричана още мечи лук, див чесън и див лук е многогодишно луковично растение.

Произход на названието

В българския език левурдата е известна и като мечи лук. Понятието „левурда“ произлиза от румънската дума „leurdă“, чийто произход е спорен, навярно пренесен от албански (hudërë) или от гръцката дума „λεβυρήδης“ със суфикс -idă. Названието „мечи лук“ е всеобщо за голяма част от индоевропейските езици. Твърди се, че е произлязло от факта, че мечките консумират растението след зимен сън.

Използвани части

Използват се стръковете (Herba Allii ursini) и луковиците (Bulbus Allii ursini).

Листата от левурда стават за салата и песто.

Действие и приложение

Поляна с Левурда в Стара планина

В Североизточна България се нарича леорда. Луковично растение с много приятен вкус наподобаващ зелен чесън, ядат се младите крехки листа, които израстват през пролетта (м. април). Расте в диво състояние в широколистните гори. Подходяща е за приготвяне на всички видове пролетни салати. Най-разпространените варианти са:

• Леорда с олио, оцет и сол, като може да се добавят краставица, репичка и сварени яйца.
• Леорда с изцедено кисело мляко и олио или зехтин и по желание сварени яйца.