Левурда
| Левурда | ||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 |
||||||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||
 Allium ursinumLinnaeus, 1753[1] |
||||||||||||||||||||||||||
| Левурда в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||
Левурдата, (Allium ursinum L.), наричана още мечи лук, див чесън, див лук и чремош, е многогодишно луковично растение.
Произход на названието[редактиране | редактиране на кода]
Понятието „левурда“ произлиза от румънската дума „leurdă“, чийто произход е спорен, навярно пренесен от албански (hudërë) или от гръцката дума „λεβυρήδης“ със суфикс – idă[2]. Названието „мечи лук“ е всеобщо за голяма част от индоевропейските езици. Твърди се, че е произлязло от факта, че мечките консумират растението след зимен сън[3].
Старобългарската дума чрѣмошъ е употребена за първи път в глаголическия ръкопис „Псалтир на Димитър Олтарник“. Българският ботаник д-р Д. Георгиев свързва етимологията на думата с употребата на дивия чесън за лечение на циреи.[4] Допълнителни сведения по етимологията на „чремош“ дава и унгарският лингвист Maria Magdolna Tatar.[5]
Поляна с левурда
Поляна с Левурда в Стара планина
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ указано в: Species Plantarum. 1st Edition, Volume 1, страница: 300, BHL Page ID: 358319, функция на източника: първо описание (на таксон)
- ↑ www.oldict.com
- ↑ gernot-katzers-spice-pages.com
- ↑ Georgieff, Dimitar. Linguistic reconstruction of some old bulgarian words for botanical objects in glagolitic text of the Psalter of Dimitar Oltarnik from XIth century. ResearchGate, 11 август 2018.
- ↑ Tatar, Maria Magdolna. A EURASIAN ETYMOLOGY: SARMYSAK < *K'IRMUS(V)/KERMUS(V)/KARMUS(V) 'GARLIC'. Academiae Escientiarum Hungaricae, Budapest, 2002. с. 242.
