Левурда
| Левурда | ||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | ||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||
 Allium ursinumLinnaeus, 1753[1] | ||||||||||||||||||||||||||
| Левурда в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||
Левурдата, (Allium ursinum L.), наричана още мечи лук, див чесън, див лук и чремош е многогодишно луковично растение.
Произход на названието[редактиране | редактиране на кода]
Левурдата е известна и като мечи лук. Понятието „левурда“ произлиза от румънската дума „leurdă“, чийто произход е спорен, навярно пренесен от албански (hudërë) или от гръцката дума „λεβυρήδης“ със суфикс – idă[2]. Названието „мечи лук“ е всеобщо за голяма част от индоевропейските езици. Твърди се, че е произлязло от факта, че мечките консумират растението след зимен сън[3].
Старобългарската дума чрѣмошъ е употребена за първи път в глаголическия ръкопис „Псалтир на Димитър Олтарник“. Българският ботаник д-р Д. Георгиев свързва етимологията на думата с употребана на дивия чесън за лечение на циреи.[4] Допълнителни сведения по етимологията на „чремош“ дава и унгарският лингвист Maria Magdolna Tatar.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ указано в: Species Plantarum. 1st Edition, Volume 1, страница: 300, BHL Page ID: 358319, reference has role: first description (of a taxon)
- ↑ http://www.oldict.com/leurdă/
- ↑ http://gernot-katzers-spice-pages.com/engl/Alli_urs.html
- ↑ Georgieff, Dimitar. Linguistic reconstruction of some old bulgarian words for botanical objects in glagolitic text of the Psalter of Dimitar Oltarnik from XIth century. ResearchGate, 11 август 2018.
- ↑ Tatar, Maria Magdolna. A EURASIAN ETYMOLOGY: SARMYSAK < *K'IRMUS(V)/KERMUS(V)/KARMUS(V) 'GARLIC'. Academiae Escientiarum Hungaricae, Budapest, 2002. с. 242.
