Левурда
| Левурда | ||||||||||||||||||
_07-04-2020._(actm.)_04.jpg) | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||
| Левурда в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Левурдата (Allium ursinum L.), наричана още мечи лук, див чесън, див лук и чремош, е многогодишно луковично растение.
Произход на названието[редактиране | редактиране на кода]
Понятието „левурда“ произлиза от румънската дума „leurdă“, чийто произход е спорен, навярно пренесен от албански (hudërë) или от гръцката дума „λεβυρήδης“ със суфикс – idă[1]. Названието „мечи лук“ е всеобщо за голяма част от индоевропейските езици. Твърди се, че е произлязло от факта, че мечките консумират растението след зимен сън[2].
Старобългарската дума чрѣмошъ е употребена за първи път в глаголическия ръкопис „Псалтир на Димитър Олтарник“. Българският ботаник д-р Д. Георгиев свързва етимологията на думата с употребата на дивия чесън за лечение на циреи.[3] Допълнителни сведения по етимологията на „чремош“ дава и унгарският лингвист Maria Magdolna Tatar.[4]
Ломешкàта левурда(Allium lomecium), намираща се само в горите на Lomets, притежава уникални по рода си свойства. Благодарение на обогатените с минерали горски почви, по които вирее левурдата, тя е богата на есенциални аминокиселини и натурални антиоксиданти.
Поляна с левурда
Поляна с Левурда в Стара планина
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.oldict.com
- ↑ gernot-katzers-spice-pages.com
- ↑ Georgieff, Dimitar. Linguistic reconstruction of some old bulgarian words for botanical objects in glagolitic text of the Psalter of Dimitar Oltarnik from XIth century. ResearchGate, 11 август 2018.
- ↑ Tatar, Maria Magdolna. A EURASIAN ETYMOLOGY: SARMYSAK < *K'IRMUS(V)/KERMUS(V)/KARMUS(V) 'GARLIC'. Academiae Escientiarum Hungaricae, Budapest, 2002. с. 242.