Левурда

Левурда
Класификация
царство: Plantae Растения отдел: Magnoliophyta Покритосеменни клас: Liliopsida Едносемеделни разред: Asparagales семейство: Amaryllidaceae Кокичеви подсемейство: Allioideae Лукови род: Allium Лук вид: Allium ursinum Левурда
Научно наименование
Allium ursinum Linnaeus, 1753
Левурда в Общомедия

Поляна с левурда

Левурдата, (Allium ursinum L.), наричана още мечи лук, див чесън и див лук е многогодишно луковично растение. Луковицата ѝ е еди­нична, продълговата, дебела около 1 см, покрита с разнищваща се на успоредни влакна ципеста обвивка. Стъблото е 15 – 40 см високо, тристенно, обхванато в основата от листните влагалища. Листата са 2, елипсовидно ланцетни, на върха заострени, към основата стеснени в 5 – 20 см дълга дръжка. Съцветието е полукълбест сенник. Цветовете са бели, с 6 линейно ланцетни околоцветни листчета. Тичинките са 6. Плодът е тристенна тригнездна кутийка, с по 1 семе във всяко гнездо. Цъфти април—юни.

Произход на названието

В българския език левурдата е известна и като мечи лук. Понятието „левурда“ произлиза от румънската дума leurdă, чийто произход е спорен, навярно пренесен от албански (hudërë) или от гръцката дума λεβυρήδης със суфикс -idă. Названието „мечи лук“ е всеобщо за голяма част от индоевропейските езици. Твърди се, че е произлязло от факта, че мечките консумират растението след зимен сън.

Използвани части

Използват се стръковете (Herba Allii ursini) и луковиците (Bulbus Allii ursini).

Листата от левурда стават за салата и песто.

Съставки

Цялото растение съдържа етерично масло, в състава на което влизат винилсулфид, дивинилсулфид, алиин пипеколинова киселина, следи от меркаптан. Тази е съставката, която придава специфичният мирис на чесъна. Освен това се съдържа значително количество Витамин C (особено в листата) и високоактивни фитонциди със силни бактерицидни и фунгицидни свойства, превъзхождащи тези на чесъна и хряна.

Къде се среща

Расте из сенчестите широколистни гори докъм 1200 м над­морска височина из цялата страна.

Действие и приложение

Поляна с Левурда в Стара планина

Разширяване на кръвоносните съдове. Снижава артериалното налягане, намалява нивото на холестерола в кръвта и отлагането му в стените на кръвоносните съдове, усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм. Притежава силно фитоцидно действие – убива причинителите на различни инфекциозни заболявания (стрептококи, стафилококи, причинители на грипа, на дизентерията и др.)

В североизточна България се нарича леорда. Луковично растение с много приятен вкус наподобаващ зелен чесън, ядат се младите крехки листа, които израстват през пролетта (м. април). Расте в диво състояние в широколистните гори. Подходяща е за приготвяне на всички видове пролетни салати. Най-разпространените варианти са:

• Леорда с олио, оцет и сол, като може да се добавят краставица, репичка и сварени яйца.
• Леорда с изцедено кисело мляко и олио или зехтин и по желание сварени яйца.

Източник

• www.pharmacy-bg.com