Лук (род)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лук.

Лук
Див чесън (A. vineale)
Див чесън (A. vineale)
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Зайчесянкоцветни (Asparagales)
семейство:Кокичеви (Amaryllidaceae)
триб:Allieae
род:Лук (Allium)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Лук в Общомедия
[ редактиране ]

Лукът (Allium) е род растения от семейство кокичеви (Amaryllidaceae), включващ около 1000 вида, правейки го един от най-големите родове растения в света. В миналото някои ботаници са го класифицирали в семейство Кремови (Liliaceae).

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от видовете за разпространени в умерени климати в Северното полукълбо[1] с изключение на няколко вида, срещащи се в Чили (A. juncifolium), Бразилия (A. sellovianum) или тропическа Африка (A. spataceum). Родът е особено разнообразен в Източното Средиземноморие.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Луковете са многогодишни луковични растения. Височината им е от 5 до 150 cm. Цветовете образуват сенник на върха на безлистно стъбло. Луковиците са с различен размер при различните видове – от много малки (ок. 2 – 3 mm) до доста големи (8 – 10 cm). Някои видове (като A. schoenoprasum) развиват удебелени основи на листата, а не същински луковици.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Повечето луковични представители на рода се размножават чрез образуване на малки луковици (издънки) около старата луковица или чрез семена. Няколко вида могат да образуват много вторични луковички в цветната глава. При А. cepa Proliferum Group луковичките са малко, но достатъчно големи, че се използват за храна (обикновено мариновани).

Между представителите на рода са много ценени зеленчуци като лук, праз и шалот и подправки като чесън и сибирски лук. Силната миризма на лук е характерна за целия род, но не всички представители я излъчват еднакво силно.

Някои видове от рода Лук, между които A. cristophii и A. giganteum, се използват за градински растителни бордюри заради „архитектурните“ си качества. Селекционирани са и някои хибрида с яркоморави цветове. Allium hollandicum 'Purple Sensation' е сред най-известните и има награда от Кралското градинарско дръжество на Великобритания. Други видове са досадни градински плевели.

Различни видове лук се използват за храна от ларвите на някои ципокрили като зелева нощенка (Mamestra brassicae), Korscheltellus lupulina (наблюдаван и при чесъна), Euxoa nigricans, Noctua pronuba, Discestra trifolii, Xestia c-nigrum, Agrotis segetum.

Кучетата и котките са много податливи на отравяне след консумация на определени видове.[3][4]

Някои видове са използвани като традиционни лекарства.[1]

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Някои по-важни видове са:

Пълен списък на видовете[редактиране | редактиране на кода]

Решението за включване на даден вид в рода е таксономично трудно и видовите граници са неясни. Трудностите произтичат от факта, че родът проявява значителен полиморфизъм и се е приспособил към голямо разнообразие от местообитания. Оценките за броя на видовете са от 260[5] до 979[6]:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Li, Q.-Q.; Zhou, S.-D.; He, X.-J.; Yu, Y.; Zhang, Y.-C.; Wei, X.-Q. (21 October 2010). "Phylogeny and biogeography of Allium (Amaryllidaceae: Allieae) based on nuclear ribosomal internal transcribed spacer and chloroplast rps16 sequences, focusing on the inclusion of species endemic to China". Annals of Botany. 106 (5): 709 – 733. doi:10.1093/aob/mcq177. PMC 2958792. PMID 20966186.
  2. Tzanoudakis, Dimitris; Trigas, Panayiotis (12 March 2015). „Allium occultum, a new species of A. sect. Codonoprasum (Amaryllidaceae) from Skiros Island (W Aegean, Greece)“. Phytotaxa. 202 (2): 135. doi:10.11646/phytotaxa.202.2.5.
  3. Eric Block. Garlic and Other Alliums: The Lore and the Science. Royal Society of Chemistry, 2010. ISBN 978-0-85404-190-9.
  4. Cope RB. Toxicology Brief: Allium species poisoning in dogs and cats. Veterinary Medicine 2005
  5. Knud Rahn. 1998. „Alliaceae“ pages 70 – 78. In: Klaus Kubitzki (editor). The Families and Genera of Vascular Plants volume III. Springer-Verlag: Berlin;Heidelberg, Germany. ISBN 978-3-540-64060-8
  6. The Plant List, for genus Allium