Ломя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ломя
Bulgaria Lovech Province relief location map.jpg
43.1775° с. ш. 25.0764° и. д.
43.3603° с. ш. 25.1789° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Ловеч
Община Летница
Област Велико Търново
Община Сухиндол
Община Павликени
Област Плевен
Община Левски
Дължина 38 km
Водосборен басейн 170 km²
Начало
Място южно от с. Горско Сливово,
Деветашако плато
Координати 43°10′39″ с. ш. 25°04′35.04″ и. д. / 43.1775° с. ш. 25.0764° и. д.
Надм. височина 400 m
Устие
Място десен приток на река ОсъмДунавЧерно море
Координати 43°21′37.08″ с. ш. 25°10′44.04″ и. д. / 43.3603° с. ш. 25.1789° и. д.
Надм. височина 58 m

Ломя е река в Северна България, Дунавската равнина, област Ловеч – община Летница, област Велико Търново – общини Сухиндол и Павликени и Област Плевен – община Левски, десен приток на река Осъм. Дължината ѝ е 38 km.

Река Ломя извира от източната част на Деветашкото плато, на 400 m н.в., южно от село Горско Сливово, община Летница, точно там където се събират границите на трите области Ловеч, Габрово и Велико Търново. До язовир „Ломя" протича на североизток в каньоновидна долина, като в този си участък служи за граница между Ловешка и Великотърновска области. След изтичането си от язовира навлиза в Дунавската равнина, като долината ѝ става широка. След село Бутово постепенно завива на северозапад, навлиза в Плевенска област и се влива отдясно в река Осъм на 58 m н.в., източно от град Левски

Площта на водосборният басейн на Ломя е 170 km2, което представлява 6,0% от водосборния басейн на река Осъм.

По течението на Ломя са разположени 2 села:

  • в област Велико Търново, община Павликени – село Бутово;
  • в област Плевен, община Левски – село Варана.

Водите на реката почти на 100% се използват за напояване. По Ломя в горното ѝ течение е изграден язовир „Ломя", а в най-долното ѝ течение, след село Варана част от водите ѝ се отклоняват в напоителни канали и реката достига до устието си единствено през пролетта.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 292.