Червен дъб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Червен дъб
Red Oak, Prokocim, Krakow, Poland.jpg
В есенна окраска
Houtaing AR2aJPG.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Fagales Букоцветни
семейство: Fagaceae Букови
род: Quercus Дъб
вид: Q. rubra Червен дъб
Научно наименование
Уикивидове Quercus rubra
Linnaeus, 1753[1]
Синоними[2]
Списък
    • Erythrobalanus rubra (L.) O.Schwarz
    • Quercus acerifolia Petz. & G.Kirchn. (невалиден)
    • Quercus ambigua F.Michx. (нелегитимен)
    • Quercus angulizana Raf.
    • Quercus borealis F.Michx.
    • Quercus cuneata Dippel (нелегитимен)
    • Quercus maxima (Marshall) Ashe
    • Quercus sada Mast.
Разпространение
Quercus rubra range map 0.png
червен дъб в Общомедия

Американският червен дъб (Quercus rubra) е листопадно дърво от първа величина, принадлежащо към групата на червените дъбове (секция Lobatae). Естествената му зона на разпространение обхваща източната част на северноамериканския континент. В България това дърво присъства като декоративен вид, интродуциран още в началото на 20-ти век - заради забележителната си есенна окраска, в съчетание с добра поносимост към градски условия; от него са формирани и горски насаждения, изпълняващи лесотехнически, ландшафтноустройствени и рехабилитационни функции.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Северният червен дъб е светлолюбив вид, представителите му достигат до 20 - 30 метра височина (отделни екземпляри до 49 м), със среден диаметър на ствола около 50 - 100 см (максимум 2.40 м). Темпът му на растеж (особено през първите 10 години) е сред най-бързите за род Дъбови.[3] Жизненият срок на Quercus rubra при оптимални условия се оценява на около 500 години.

Този тип широколистни растения могат да бъдат открити по-често в умерено влажни ареали, места със северно и източно изложение по ниски до средно високи склонове, котловини, речни долини, периферията на залѝвни зони, глинесто-песъчливи равнини, скални разкрития.[4] В природата те виреят предимно върху добре дренирани, богати почви със слаба киселинност, в пояса от 0/150 до 1800 метра надморска височина.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Червеният дъб е със закръглена корона и прав ствол. Кората му е тъмносива, предимно гладка; в процеса на стареене върху нея се формират вертикални пукнатини и широки ръбове, уподобявани на "следи от ски".[5]

Листата му са сравнително големи: размерът им е 10 - 25 см на дължина, 8 - 15 см на ширина. Те са прости, пересто наделени, първоначално покрити с фини власинки, впоследствие лъскаво зелени и гладки отгоре, по-светли отдолу; дяловете, от 7 до 11 на брой, са ъгловати и с източени връхчета, за разлика от заоблените (вълнообразни) листни очертания, характерни за „белите дъбове“,[6] към които се числят повечето местни (за България) видове Quercus.

Quercus rubra е еднодомно растение - върху всяко дърво се образуват мъжки и женски цветове (съцветия). Мъжките цветове са струпани в реси, които израстват от пазвите на миналогодишните листа. Те се появяват малко преди (или едновременно с) разлистването през април - май. Женските цветове са единични, групирани по два или повече образуват класовидни съцветия.

Плодовете са тип "орех", т.е. жълъди. Дължината им е 15 - 30 мм. Жълъдите узряват на втората година, самостоятелно или в групи от 2 до 5, покрити частично от плитки, люспести купули („чашки“, „шапчици“). Дърветата започват да плододават, когато са на възраст от 20 - 25 години, пълноценно около 40 - 50-тата си годишнина. Добри реколти се наблюдават на всеки 2 до 5 години.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

В рамките на екосистемите, в които той играе по-съществена роля, жълъдите и листата (филизите) на този вид дъб са добър хранителен източник за горските животни - елени, гризачи, зайци, мечки, различни видове птици: диви пуйки, кълвачи, сойки, синигери и други представители на пойните птици, пъдпъдъци, яребици, водоплаващи птици; същото важи и за домашните животни с досег до негови месторастения, като свинете например.

Съдържание: плодовете са сравнително бедни на протеини, фосфор и фибри, но са много калорични, богати на захари, скорбяла, мазнини, танини; високите нива на последното вещество са причина за горчивия им вкус.[7]

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Дървесината на червения дъб е ценен ресурс, който намира приложение в различни сфери - за създаването на висококачествени мебели, фурнири, ламперии и подови настилки, греди и стълбове, за отопление.[4]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. указано в: Species Plantarum. 1st Edition, Volume 2, страница: 996, BHL Page ID: 359017, инстанция на: first description (of a taxon)
  2. ((en)) "Quercus rubra L.", The Plant List, http://www.theplantlist.org/tpl1.1/record/kew-174902, посетен 2018-04-01 
  3. ((en)) "What Is the Fastest Growing Oak Tree?", eHow, https://www.ehow.com/info_8062176_fastest-growing-oak-tree.html, посетен 2018-04-01 
  4. а б ((en)) USDA/NRCS Plant Guide - Northern Red Oak
  5. ((en)) Virginia Department of Forestry
  6. ((en)) Nebraska Forest Service - Northern Red Oak
  7. ((en)) Tirmenstein, D. A. (1991), "Quercus rubra", Fire Effects Information System, https://www.fs.fed.us/database/feis/plants/tree/querub/all.html, посетен 2018-05-08 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]