Белошипа ветрушка

	Белошипа ветрушка
	♂ Белошипа ветрушка
	♀ Белошипа ветрушка
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Критично застрашен
	Класификация
клон:	Filozoa
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
клон:	Тероподи (Theropoda)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Соколоподобни (Falconiformes)
семейство:	Соколови (Falconidae)
род:	Соколи (Falco)
вид:	Белошипа ветрушка (F. naumanni)
	Научно наименование
	Falco naumanni Fleischer, 1818
	Разпространение
	Белошипа ветрушка в Общомедия
	[ редактиране ]

Белошипата ветрушка (Falco naumanni) е птица от семейство Соколови. Среща се и в България.

Физически характеристики

Белошипата ветрушка е вид много близък с керкенеза (който е наричан и черношипа ветрушка), но е по-дребен. Mъжкият е с ръждивосиви криле без петна по тях. Женските и младите птици имат светли нокти, докато на керкенеза винаги са черни. Размахът на крилете му достига 65 cm.

Разпространение

Прелетен вид, гнезди в южните части на Европа, северна Африка и централна Азия и зимува на юг от Сахара. Предпочита топли, добре огрени от слънцето открити площи, обрасли с трева, храсти и немного дървета.

Начин на живот и хранене

Храни се предимно с едри скакалци, но лови също така дребни гущери и змии. Когато ловува, понякога застава неподвижно във въздуха, трептейки с криле, което ѝ позволява да оглежда и следи района достатъчно време, за да се покажат скрилите се за момент или останали неподвижни по друга причина жертви, и обикновено не се отдалечава много от колонията си.

Размножаване

Гнезди на колонии, които остават задружни често пъти в продължение на много години. Предпочита да гнезди в дупки, пукнатини и скали, на различни типове терен, скалист, горист или нерядко в градовете и села, където има подходящи сгради. Мъти най-често през май-юни. Снася 4 – 5 яйца с дължина около 35 mm, а самото мътене трае около 28 дни. Малките напускат гнездото след 26 – 28 дни.

Допълнителни сведения

На територията на България е много рядък вид и е защитен от закона. В периода 2020 - 2024 г. Софийският зоопарк провежда успешна програма за размножаване на вида.^[3]

Галерия

Женска в полет – виждат се белезникавите нокти
Чифтосващи се белошипи ветрушки
Яйце от колекцията на музея във Висбаден
Ветрушка с уловено насекомо – характерните белезникави нокти лесно отличават белошипата от черношипата ветрушка
Мъжки, хранещ малки
Малки в гнездо