Бели Искър (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Бели Искър
Яз.Бели Искър.JPG
Язовир „Бели Искър“ на река Бели Искър
Bulgaria Sofiyska Province relief location map.jpg
42.1° с. ш. 23.5103° и. д.
42.2886° с. ш. 23.5347° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Софийска област
Община Самоков
Дължина 28 km
Водосборен басейн 91 km²
Начало
Място Канарско езеро,
северно от връх Реджепица,
Рила
Координати 42°06′00″ с. ш. 23°30′37.08″ и. д. / 42.1° с. ш. 23.5103° и. д.
Надм. височина 2 270 m
Устие
Място дясна съставяща на река ИскърДунавЧерно море
Координати 42°17′18.96″ с. ш. 23°32′04.92″ и. д. / 42.2886° с. ш. 23.5347° и. д.
Надм. височина 1 047 m

Бели Искър е река в България, Рила, Софийска област – община Самоков, дясна съставяща на река Искър. Дължината ѝ е 28 km. Река Бели Искър се приема на начало на река Искър.

Река Бели Искър изтича от Канарското езеро (на 2 270 m н.в.), северно от връх Реджепица (2677,8м)[1] в Рила. Тече в северна посока в дълбока долина със стръмни склонове и голям наклон. На 500 м северно от село Бели Искър, на 1 047 m н.в. се съединява с идващата отляво река Черни Искър и двете реки образуват река Искър.

Площта на водосборният басейн на реката е 91 km2, което представлява 1% от водосборния басейн на река Искър.

Основен приток на Бели Искър е Прека река, вливаща се отляво на 1,4 km след язовир „Бели Искър“, по-надолу отдясно се вливат малките реки Люти дол и Тошов дол.

Пълноводието на реката е в периода от април до юли, а минимумът – от август до октомври. Подхранването е предимно снегово.

По течението на Бели Искър е разположено само село Бели Искър.

Водите на Черни Искър се използват за производство на електроенергия – язовир „Бели Искър“ (ВЕЦ „Бели Искър“) и водоснабдяване.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Връх Реджепица Опознай.bg; посетен на 29 март 2018
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 38.