Ибър (приток на Марица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ибър.

Ибър
Bulgaria Sofiyska Province relief location map.jpg
42.1556° с. ш. 23.7478° и. д.
42.2819° с. ш. 23.6856° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Софийска област
Община Самоков
Дължина 19 km
Водосборен басейн 46,2 km²
Отток 1,03 m³/s
Начало
Място СЗ подножие
на връх Ортачал
Източна Рила
Координати 42°09′20.16″ с. ш. 23°44′52.08″ и. д. / 42.1556° с. ш. 23.7478° и. д.
Надм. височина 2180 m
Устие
Място десен приток на МарицаБяло море (Егейско море)
Координати 42°16′54.84″ с. ш. 23°41′08.16″ и. д. / 42.2819° с. ш. 23.6856° и. д.
Надм. височина 867 m

Ибър е река в Южна БългарияСофийска област, община Самоков, десен приток на Марица. Дължината ѝ е 19 km.

Река Ибър се образува от сливането на реките Малък Ибър (лява съставяща) и Голям Ибър (дясна съставяща) на 42°13′05″ с. ш. 23°41′40″ и. д. / 42.218056° с. ш. 23.694444° и. д., на 1678 м н.в. За начало се приема дясната съставяща Голям Ибър, която води началото си от 2180 м н.в., северозападно от връх Ортачал (2 434 м). По цялото си протежение (с изключение на най-горното течение) протича на север в дълбока и гориста долина. Влива се отдясно в река Марица, на 867 м н.в., в югозападната част на село Радуил, Община Самоков.

Притоци: Малък Ибър и Свлачище (леви) и Чернокалски дол (десен).

Реката е със снежно-дъждовно подхранване, като максимумът е през май и юни в резултата от снеготопенето, а минимумът – през февруари. Среден годишен отток на кота 1400 м – 1,03 m3/s.

Голяма част от водите на реката са включени в каскадата "Белмекен-Сестримо".

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2074.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 218.