Мусаленски езера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мусаленски езера
Rila mountain. Down Musala Lake..JPG
Местоположение Мусаленски циркус в Източна Рила
Вид ледниково езеро
Отток в река Боровецка Бистрица
Площ 96,5 дка
Дълбочина 16,4 m
(Леденото езеро)
Надм. височина 2709 – 2322 m
Брой езера в групата 7

Мусаленските езера (от 14 март 1950 г. до 19 януари 1962 г. Сталински езера)[1] са група от седем езера, разположени стъпалообразно в Мусаленския циркус на височина от 2709 m до 2322 m и принадлежат към басейна на река Боровецка Бистрица (Мусаленска Бистрица). Първите систематични проучвания на езерата са направени от австрийката Л. Кипке през август 1932.[2] Относитело точни надморски височини на езерата са публикувани за пръв път в изданията на НИМХ в началото на 60-те години на XX в. [3] В настоящата статия като най-точни са цитирани височините според Едромащабната карта на България (ЕТК).[4][5]

  • Първото, най-високо езеро в групата, наричано още Леденото езеро, е разположено в малък циркус на 365 m североизточно от връх Мусала на 42°10′56″ с. ш. 23°35′21″ и. д. / 42.182222° с. ш. 23.589167° и. д.. Езерото лежи на 2709 m н.в. и е най-високото в Рила планина, и на Балканския полуостров. Има площ 18 дка и дълбочина 16,4 m (най-дълбокото в групата). Формата му е овална, слабо удължена, а склоновете му са стръмни и покрити със сипейни материали. При него е измерена най-висока температура на водата през летния период – 7,8°С на повърхността, а в дълбочина намалява до 5,1°С В справочната литература има спор за първенството по височина между Леденото езеро и Горното Полежанско езеро в Пирин. Според [3] по-високо е Горното Полежанско езеро (2710 m), докато Живко Радучев в [6] и Добри Душков в [7] дават първенството съответно на рилското и пиринското езеро. Спорът е решен от данните в Едромащабната топографска карта на България, според която Горното Полежанско езеро[5] лежи на 3 метра по-ниско (2706 м н.в.) от Леденото езеро[4].
  • Второто Мусаленско езеро е разположено на 800 m северно от връх Мусала, на 2576 m н.в. и на 42°11′14″ с. ш. 23°35′02″ и. д. / 42.187222° с. ш. 23.583889° и. д.. Има площ 12,4 дка и дълбочина 5,8 м. Подхранва се подземно от Леденото езеро.
  • Третото езеро, познато още като Алеково езеро, е разположено на 1160 м на север-северозапад от връх Мусала на 2544 m н.в. и на 42°11′25″ с. ш. 23°35′00″ и. д. / 42.190278° с. ш. 23.583333° и. д.. Наречено е на името на близкостоящия връх Алеко. Езерото има площ 23,9 дка и дълбочина 14 m. Притокът и оттокът на вода са подземни.
  • Четвъртото езеро е разположено на 1650 m северно от връх Мусала на 2486 m н.в. Не се забелязва видими вток и отток на вода, а в края на лятото езерото значително намалява обема си.[2]
  • Петото езеро е разположено на 1500 m на север-североизток от връх Мусала, на 2393 m н.в. и на 42°11′35″ с. ш. 23°35′27″ и. д. / 42.193056° с. ш. 23.590833° и. д.. Познато е още като Каракашевото езеро на името на удавил се в езерото младеж с това име. Има площ 26.2 дка и дълбочина 6,6 m. То е най-голямото в групата.
  • Шестото Мусаленско езеро е разположено между петото и седмото езеро, на 1770 m северно от връх Мусала, на 42°11′42″ с. ш. 23°35′20″ и. д. / 42.195° с. ш. 23.588889° и. д.. Лежи на 2391 m н.в. Има площ едва 2,6 дка и е най-малкото в групата. Дълбочината му не надвишава 0,5 m.
  • Седмото, най-ниско езеро е разположено на 1890 м северно от връх Мусала на 2389 m н.в. и на 42°11′49″ с. ш. 23°35′17″ и. д. / 42.196944° с. ш. 23.588056° и. д.. Има площ 13.4 дка и дълбочина 1,6 m. На северният му бряг е разположена туристическата хижа „Мусала“.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 149.
  2. а б Leutelt-Kipke, S., 1932: Hydrographische und hydrochemische Untersuchungen an Hochgebirgissen des Bulgarischen Rilo-Dag. Archiv für Hydrobiologie, Bd. XXVIII, Innsbruck.
  3. а б Трудове на института по хидрология и метеорология том XVI Езерата в България, София, 1964, стр.101, 184
  4. а б Топографска карта М 1:10000, лист К9-45-А-В-1, 1980
  5. а б Топографска карта М 1:5000, лист К9-54-174, 1981
  6. Рила, географски речник, Радучев, Живко, София, 1984, стр.141
  7. Пирин – туристически речник, Добри Душков, София, 1982, стр.142