Мусаленски езера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мусаленски езера
— ледниково езеро —
Rila mountain. Down Musala Lake..JPG
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.2001° с. ш. 23.6° и. д.
Местоположение в България
Местоположение Мусаленски циркус в Източна Рила
Отток в река Боровецка Бистрица
Площ 9,65 ha
Дълбочина 16,4 m
(Леденото езеро)
Надм. височина 2709 – 2322 m
Брой езера в групата 7
Мусаленски езера в Общомедия

Мусалѐнските езера (от 14 март 1950 г. до 19 януари 1962 г. Ста̀лински езера)[1] са група от седем езера, разположени стъпалообразно в Мусаленския циркус на височина от 2709 m до 2322 m и принадлежащи към басейна на река Боровецка Бистрица (Мусаленска Бистрица).

Първите систематични проучвания на езерата са направени от австрийката Л. Кипке през август 1932.[2] Относитело точни надморски височини на езерата са публикувани за пръв път в изданията на НИМХ в началото на 60-те години на XX в.[3] В настоящата статия като най-точни са цитирани височините според Едромащабната карта на България (ЕТК).[4][5]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Седемте Мусаленски езера са разположени на територията на община Самоков, област София. Приблизителната площ на геотопа е 1,6 km2. Циркусовите езера граничат на изток с връх Дено и прилежащия му циркус, на югоизток с връх Иречек, на юг с върховете Мусала и Малка Мусала и на запад с долината на река Бели Искър.

Списък на езерата[редактиране | редактиране на кода]

Седемте Мусаленски езера са образувани в три свързани помежду си каскадни циркуса, даващи началото на ледниковата долина на река Мусаленска Бистрица, която започва от връх Мусала и достига зимния курорт Боровец, в северното подножие на Рила. В първия от тях с размери 740 × 490 m е разположено и първото езеро. Второто, третото и четвъртото езеро са разположени на три стъпала във втория каскаден циркус Алеко. Следващите три езера са разположени в друг каскаден циркус с размери 1500 × 500 m, известен като Каракашев циркус. Връзката на последните два циркуса се осъществява между четвъртото и седмото езеро.

Първо Мусаленско езеро

Първото, най-високо езеро в групата, наричано още Леденото езеро, е разположено в малък циркус на 365 m североизточно от връх Мусала на 42°10′56″ с. ш. 23°35′21″ и. д. / 42.182222° с. ш. 23.589167° и. д.. Езерото лежи на 2709 m н.в. и е най-високото в Рила планина, и на Балканския полуостров. Има площ 18 дка и дълбочина 16,4 m (най-дълбокото в групата). Формата му е овална, слабо удължена, а склоновете му са стръмни и покрити със сипейни материали. При него е измерена най-висока температура на водата през летния период – 7,8 °C на повърхността, а в дълбочина намалява до 5,1 °C В справочната литература има спор за първенството по височина между Леденото езеро и Горното Полежанско езеро в Пирин. Според [3] по-високо е Горното Полежанско езеро (2710 m), докато Живко Радучев [6] и Добри Душков [7] дават първенството съответно на рилското и пиринското езеро. Спорът е решен от данните в Едромащабната топографска карта на България, според която Горното Полежанско езеро[5] лежи на 3 метра по-ниско (2706 м н.в.) от Леденото езеро[4].

Второ Мусаленско езеро

Второто езеро, наричано още Горно или Безименно[8], тъй като е разположено в подножието на Безименния връх, се намира на 133 m под първото езеро, на 800 m северно от връх Мусала, на 2576 m н.в. и на 42°11′14″ с. ш. 23°35′02″ и. д. / 42.187222° с. ш. 23.583889° и. д.. Има площ 12,4 дка и дълбочина 5,8 м. Подхранва се подземно от Леденото езеро.

Трето Мусаленско езеро

Третото езеро, познато като Алековото, е разположено в средното стъпало, само на 32 m под второто, в подножието на връх Алеко, на 1160 м на север-северозапад от връх Мусала на 2544 m н.в. и на 42°11′25″ с. ш. 23°35′00″ и. д. / 42.190278° с. ш. 23.583333° и. д. Езерото има площ 23,9 дка и дълбочина 14 m. Притокът и оттокът на вода са подземни.

Четвърто Мусаленско езеро

Четвъртото езеро, наричано Фердинандово[8], е разположено на 58 m под третото и на 1650 m северно от връх Мусала на 2486 m н.в. То е с непостоянна площ и дълбочина и заема най-ниското стъпало на циркус Алеко. Не се забелязва видим вток и отток на вода, а в края на лятото езерото значително намалява обема си. Площта му е 9 дка. [2]

Пето Мусаленско езеро

Петото езеро е разположено на 93 m под четвъртото, на 1500 m север-североизток от връх Мусала, на 2393 m н.в. и на 42°11′35″ с. ш. 23°35′27″ и. д. / 42.193056° с. ш. 23.590833° и. д.. Познато е като Каракашевото езеро, на името на удавил се в него младеж с това име. Има площ 26.2 дка и дълбочина 6,6 m. То е най-голямото в групата.

Шесто Мусаленско езеро

Шестото езеро е разположено на един километър северозападно от Каракашевото и на 1770 m северно от връх Мусала, на 42°11′42″ с. ш. 23°35′20″ и. д. / 42.195° с. ш. 23.588889° и. д.. Лежи на 2391 m н.в. Има площ едва 2,6 дка и е най-малкото в групата. Дълбочината му не надвишава 0,5 m.

Седмо Мусаленско езеро

Седмото, най-ниско езеро, познато още като Долното, е разположено на един километър северно от шестото, на 1890 m северно от връх Мусала на 2389 m н.в. и на 42°11′49″ с. ш. 23°35′17″ и. д. / 42.196944° с. ш. 23.588056° и. д.. Има площ 13.4 дка и дълбочина 1,6 m. На северния му бряг е разположена туристическата хижа „Мусала“.

Циркус Алеко, в който са разположени второто, третото и четвъртото езеро
Циркус Алеко, в който са разположени второто, третото и четвъртото езеро

Геология[редактиране | редактиране на кода]

В геоложко отношение Мусаленските езера попадат изцяло в Мусаленското тяло на Рило-Западнородопски батолит, изградено от средно до едрозърнести гранити от периода лютес (40 – 35 Ma). Гранитите са левкократни, светлосиви до сивобели, с масивна равномернозърнеста текстура. Структурата им е пойкилитова и хипидиоморфнозърнеста. Основните скалообразуващи минерали са плагиоклаз, K-фелдшпат, кварц и биотит. Амфиболът се среща рядко, а акцесорните минерали са аланит, циркон, ксенотим, монацит, апатит и руден минерал.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 149.
  2. а б Leutelt-Kipke, S., 1932: Hydrographische und hydrochemische Untersuchungen an Hochgebirgissen des Bulgarischen Rilo-Dag. Archiv für Hydrobiologie, Bd. XXVIII, Innsbruck.
  3. а б Трудове на института по хидрология и метеорология том XVI Езерата в България, София, 1964, стр.101, 184
  4. а б Топографска карта М 1:10000, лист К9-45-А-В-1, 1980
  5. а б Топографска карта М 1:5000, лист К9-54-174, 1981
  6. Рила, географски речник, Радучев, Живко, София, 1984, стр.141
  7. Пирин – туристически речник, Добри Душков, София, 1982, стр.142
  8. а б Национален парк „Рила“. Туристически маршрути през Централен Рилски резерват, 6.. //