Добив на уран в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Добивът на уран в България продължава от 1945 до 1992 г., като първите проучвания на потенциалните залежи вероятно са направени през 1938-39 г., или по време на Втората световна война от германски специалисти, които установили находище на уранова руда при Бухово.[1][2]

След края на Втората световна война и с установяването на новата еднопартийна власт на БКП добивът на уран в България се засекретява.

Добив на уран в НРБ – „Строго секретно!“[редактиране | редактиране на кода]

Карта на големите находища в България
Карта на големите находища в България

След окупацията на България от СССР през 1944 г. съветските власти попадат на информация за геоложките проучвания, провеждани преди това от специалисти от Германия. Незабавно е предложено създаване на съветско предприятие с българско участие, като в България са изпратени 300 съветски инженери, а новосъздадената мина е охранявана от съветски вътрешни войски. Дейността на предприятието – Съветско-българското минно дружество, СБМД, е секретна и се осъществява под прикритието на добив на радий, като на политическо ниво за него отговаря лично лидерът на БКП Георги Димитров. Предприятието съществува до 1956 г., когато е създадено обединението „Редки метали“. В него работят 13 000 души. Предприятието е извършвало геоложките проучвания, добива, преработката и износа на извлечения уран. Към него са били още предприятата: „Бухово“, „Тракия“ – Пловдив и „Възход“ – Смолян.[2]

Урановата мина в Бухово е от изключително значение за съветската ядрена програма през онзи период и произведената в него суровина е използвана в първия съветски ядрен реактор[3].

През следващите години са открити още множество находища в Стара Планина, Родопите и другаде. През 1988 г. в България работят 47 уранови мини, с общ добив от 662 тона за съответната година, което е било 1,5% от световния добив.

През 1992 г. добивът на уран в България е обявен за икономически неизгоден и е преустановен.

Към 2014 г. доказаните запаси уран на територията на България се равняват на 35 374 тона. Най-големите находища са Бухово, Симитли, Елешница, Момино, Белозем, Марица и Смолян[1].

Добив, запаси, ресурси и средно съдържание на уран в находищата в България[1]
Находище Доказани запаси и ресурси, т. Период на добив Добит уран, т. Съдържание на уран, % Остатъчни запаси, т. Остатъчни ресурси, т. Съдържание на уран, %
1 Бухово (обл. София)[1] 4611,79 1946 – 1990 4219,4 0,084 165,01 227,38 0,06
2 Пробойница (обл. София)[2] 654,2 1985 – 1989 24,7 0,045 629,5
3 Курило (обл. София)[3] 526,2 1955 – 1963 252,1 0,098 226,6
1985 – 1990 47,5
4 Сборище (обл. Сливен)[4] 207,23 1971 – 1990 102,5 0,069 64,5 40,23 0,092
5 Сливен (обл. Сливен) 317 1962 – 1981 317 0,106
6 Габра (обл. София)[5] 153,6 1983 – 1989 51,6 0,119 102 0,115
7 Бялата вода 464,13 1972 – 1989 243,7 0,053 79,13 15 0,016
1981 – 1990 141,3
8 Костенец 156,82 156,82 0,085
9 Бели Искър 79,4 1956 – 1960 79,4 0,131
10 Партизанска поляна 14,7 1961 – 1962 14,7 0,104
11 Сенокос 235,71 1987 – 1990 78,2 0,048 157,51 0,118
12 Игралище 169,41 1982 – 1990 11,9 169,52 40,8 0,013
13 Беслет 57,9 1964 – 1969 57,9 0,087
14 Барутин/Доспат (обл. Смолян) [6] 1168,55 1957 – 1989 760,7 0,084 221,62 186,23 0,031
15 Смолян 1844,46 1958 – 1990 1090 0,099 423,08 331,38 0,087
16 Наречен 58,1 1959 – 1962 58,1 0,05
17 Здравец 247,82 1988 – 1990 7,6 240,22 0,015
18 Сърница 34,5 1964 – 1969 34,5 0,066
19 Планинец 19,1 1959 – 1960 19,1 0,144
20 Смоляновци 992,3 1985 – 1989 37,2 0,038 557,9 397,2
21 Симитли 2334 1984 – 1990 28 614,5 1691,5 0,024
22 Елешница (обл. Благоевград) [7] 6115,17 1956 – 1990 3840 0,044 479,79 1795,38 0,051
23 Мелник–Златолист 235,3 1966 – 1973 91,2 0,053 144,1
24 Селище 1961 – 1968 181,5 0,09 124,1
1970 – 1990 313,4
25 Момино 4219,52 1975 – 1990 1238,3 782,69 606,62 0,022
уч. Церетелево 1984 – 1990 393,8 726,19 471,92 0,024
26 Белозем 3145,48 1982 – 1990 559,2 438,68 298,49 0,018
уч. Трилистник 1981 – 1990 40,6 68,97 80,57 0,02
уч. Дебър 1985 – 1990 91,6 911,38 655,99 0,016
27 Маноле 1027,69 207,3 820,39 0,02
28 Хасково 1089,95 1977 – 1990 538,3 193,89 357,76 0,018
29 Марица 2675,49 1984 – 1987 0,5 1992,39 0,032
уч. Навъсен 1978 – 1990 143,4 205,07 224,19 0,035
уч. Троян 1989 – 1990 12,1 41,01 56,83 0,038
30 Орлов дол 1059,5 1969 – 1987 713
Владимирово 1979 – 1986 128,6
Мъдрец 1974 – 1985 217,9
31 Окоп–Тенево 840,52 1986 – 1990 142,8 356,13 341,59 0

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Диков¹, Дичко и др. Урановите находища в Република България – състояние и потенциал. // Списание на Българското геологическо дружество 75 (1 – 3). 2014. с. 131 – 137. ¹„Екоинженеринг-РМ“ ЕООД
  2. а б Урановото производство в Българияdariknews.bg
  3. Христов, Христо. Тайните фалити на комунизма. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2007. ISBN 978-954-28-0162-7. с. 39 – 40.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]