Добив на уран в България
Добивът на уран в България продължава от 1945 до 1992 г. и е една от най-ранните в Европа, като първите проучвания на потенциалните залежи вероятно са направени през 1938-39 г., или по време на Втората световна война от германски специалисти, които установили находище на уранова руда при Бухово.[1][2]
След края на Втората световна война и с установяването на новата еднопартийна власт на БКП добивът на уран в България се засекретява.
Добив на уран в НРБ[редактиране | редактиране на кода]
След 1944г. България попада под икономическо и политическо влияние на СССР. Съветските власти разполагат с информация за геоложките проучвания, провеждани преди това от специалисти от Германия. Незабавно е предложено създаване на съветско предприятие с българско участие, като в България са изпратени 300 съветски инженери, а новосъздадената мина е охранявана от съветски вътрешни войски. Дейността на предприятието – Съветско-българското минно дружество, СБМД, е секретна и се осъществява под прикритието на добив на радий, като на политическо ниво за него отговаря лично лидерът на БКП Георги Димитров. Предприятието съществува до 1956 г., когато е създадено обединението „Редки метали“. В него работят 13 000 души. Предприятието е извършвало геоложките проучвания, добива, преработката и износа на извлечения уран. Към него са били още предприятата: „Бухово“, „Тракия“ – Пловдив и „Възход“ – Смолян.[2]
Урановата мина в Бухово е от изключително значение за съветската ядрена програма през онзи период и произведената в него суровина е използвана в първия съветски ядрен реактор[3].
През следващите години са открити още множество находища в Стара Планина, Родопите и другаде. През 1988 г. в България работят 47 уранови мини, с общ добив от 662 тона за съответната година, което е било 1,5% от световния добив.
През 1992 г. добивът на уран в България е обявен за икономически неизгоден и е преустановен.
Към 2014 г. доказаните запаси уран на територията на България се равняват на 35 374 тона. Най-големите находища са Бухово, Симитли, Елешница, Момино, Белозем, Марица и Смолян[1].
| № | Находище | Доказани запаси и ресурси, т. | Период на добив | Добит уран, т. | Съдържание на уран, % | Остатъчни запаси, т. | Остатъчни ресурси, т. | Съдържание на уран, % |
| 1 | Бухово (обл. София) ()[4] | 4611,79 | 1946 – 1990 | 4219,4 | 0,084 | 165,01 | 227,38 | 0,06 |
| 2 | Пробойница (обл. София) ()[5] | 654,2 | 1985 – 1989 | 24,7 | 0,045 | 629,5 | – | – |
| 3 | Курило (обл. София)()[6] | 526,2 | 1955 – 1963 | 252,1 | 0,098 | 226,6 | – | |
| 1985 – 1990 | 47,5 | – | – | – | – | |||
| 4 | Сборище (обл. Сливен) ()[7] | 207,23 | 1971 – 1990 | 102,5 | 0,069 | 64,5 | 40,23 | 0,092 |
| 5 | Сливен (обл. Сливен) | 317 | 1962 – 1981 | 317 | 0,106 | – | – | – |
| 6 | Габра (обл. София) ()[8] | 153,6 | 1983 – 1989 | 51,6 | 0,119 | 102 | – | 0,115 |
| 7 | Бялата вода ()[9] | 464,13 | 1972 – 1989 | 243,7 | 0,053 | 79,13 | 15 | 0,016 |
| – | 1981 – 1990 | 141,3 | – | – | – | – | ||
| 8 | Костенец | 156,82 | – | – | – | 156,82 | 0,085 | |
| 9 | Бели Искър | 79,4 | 1956 – 1960 | 79,4 | 0,131 | – | – | – |
| 10 | Партизанска поляна | 14,7 | 1961 – 1962 | 14,7 | 0,104 | – | – | – |
| 11 | Сенокос | 235,71 | 1987 – 1990 | 78,2 | 0,048 | 157,51 | – | 0,118 |
| 12 | Игралище | 169,41 | 1982 – 1990 | 11,9 | – | 169,52 | 40,8 | 0,013 |
| 13 | Беслет | 57,9 | 1964 – 1969 | 57,9 | 0,087 | – | – | – |
| 14 | Барутин/Доспат (обл. Смолян) ()[10] | 1168,55 | 1957 – 1989 | 760,7 | 0,084 | 221,62 | 186,23 | 0,031 |
| 15 | Смолян (Герзовица) ()[11] | 1844,46 | 1958 – 1990 | 1090 | 0,099 | 423,08 | 331,38 | 0,087 |
| 16 | Наречен | 58,1 | 1959 – 1962 | 58,1 | 0,05 | – | – | – |
| 17 | Здравец | 247,82 | 1988 – 1990 | 7,6 | – | 240,22 | – | 0,015 |
| 18 | Сърница | 34,5 | 1964 – 1969 | 34,5 | 0,066 | – | – | – |
| 19 | Планинец | 19,1 | 1959 – 1960 | 19,1 | 0,144 | – | – | – |
| 20 | Смоляновци | 992,3 | 1985 – 1989 | 37,2 | 0,038 | 557,9 | 397,2 | – |
| 21 | Симитли | 2334 | 1984 – 1990 | 28 | – | 614,5 | 1691,5 | 0,024 |
| 22 | Елешница (обл. Благоевград) ()[12] | 6115,17 | 1956 – 1990 | 3840 | 0,044 | 479,79 | 1795,38 | 0,051 |
| 23 | Мелник–Златолист | 235,3 | 1966 – 1973 | 91,2 | 0,053 | 144,1 | – | – |
| 24 | Селище | – | 1961 – 1968 | 181,5 | 0,09 | 124,1 | – | – |
| 1970 – 1990 | 313,4 | – | – | – | – | |||
| 25 | Момино ()[13] | 4219,52 | 1975 – 1990 | 1238,3 | – | 782,69 | 606,62 | 0,022 |
| уч. Церетелево | 1984 – 1990 | 393,8 | – | 726,19 | 471,92 | 0,024 | ||
| 26 | Белозем ()[14] | 3145,48 | 1982 – 1990 | 559,2 | – | 438,68 | 298,49 | 0,018 |
| уч. Трилистник | – | 1981 – 1990 | 40,6 | – | 68,97 | 80,57 | 0,02 | |
| уч. Дебър | – | 1985 – 1990 | 91,6 | – | 911,38 | 655,99 | 0,016 | |
| 27 | Маноле | 1027,69 | – | – | – | 207,3 | 820,39 | 0,02 |
| 28 | Хасково | 1089,95 | 1977 – 1990 | 538,3 | – | 193,89 | 357,76 | 0,018 |
| 29 | Марица | 2675,49 | 1984 – 1987 | 0,5 | – | – | 1992,39 | 0,032 |
| уч. Навъсен | – | 1978 – 1990 | 143,4 | – | 205,07 | 224,19 | 0,035 | |
| уч. Троян | – | 1989 – 1990 | 12,1 | – | 41,01 | 56,83 | 0,038 | |
| 30 | Орлов дол | 1059,5 | 1969 – 1987 | 713 | – | – | – | – |
| Владимирово | – | 1979 – 1986 | 128,6 | – | – | – | – | |
| Мъдрец | – | 1974 – 1985 | 217,9 | – | – | – | – | |
| 31 | Окоп–Тенево | 840,52 | 1986 – 1990 | 142,8 | – | 356,13 | 341,59 | 0 |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Диков¹, Дичко и др. Урановите находища в Република България – състояние и потенциал (pdf) // Списание на Българското геологическо дружество 75 (1 – 3). 2014. с. 131 – 137. Посетен на 08.07.2015. ¹„Екоинженеринг-РМ“ ЕООД
- ↑ а б Урановото производство в Българияdariknews.bg
- ↑ Христов, Христо. Тайните фалити на комунизма. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2007. ISBN 978-954-28-0162-7. с. 39 – 40.
- ↑ Бухово в Wikimapia
- ↑ Пробойница в Wikimapia
- ↑ Курило в Wikimapia
- ↑ Сборище в Wikimapia
- ↑ Габра в Wikimapia
- ↑ Бялата вода в Wikimapia
- ↑ Барутин в Wikimapia
- ↑ Герзовица в Wikimapia
- ↑ Елешница в Wikimapia
- ↑ Момино в Wikimapia
- ↑ Белозем в Wikimapia
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Треска за уранstandartnews.com
- А. Борисова, Б. Костова: Съвременни екологични проблеми, резултат от добива на уран на територията на България, Нов Български Университет, департамент „Науки за Земята и околната среда“