Никола Симов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Никола Симов.

Никола Симов (Куруто)
български революционер
Никола Симов (Куруто) 
Роден: около 1845
Починал: 18/30 май 1876
Nikola Simov.jpg

Никола Симов (Куруто) (или Курото) е български революционер, първи знаменосец на Ботевата чета.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1845 г. в Ески Джумая, където се прехранва с дребна търговия и развива революционна дейност. Получава смъртна присъда от турската власт и бяга в Румъния. Работи в печатницата на Любен Каравелов в Букурещ и се сприятелява с Христо Ботев [1].

Ранен е (и вероятно доубит от турците) на 18 май (стар стил, 30 май нов стил) 1876 г. на хълма Милин камък заедно с поп Сава Катрафилов [2]. Знамето е поето от Димитър Стефанов – Казака от Сливен, който се заклева, целувайки дръжката на знамето със следа от кръвта на Никола Симов [3].

Захарий Стоянов за Куруто[редактиране | редактиране на кода]

"Куруто Симолу е родом от Ески Джумая. С нищо особено не се отличава байрактарят на Ботйова освен с това, че като бил рая още в родния си град, по двадесет пъти в годината влизал в затвор все за едно и също: че пукал глави на турските чапкъни и немилостиво се биел с тях, без да прави разлика, че е позорен рая. Занаятът му бил да продава с кон по турските тузлушки села антерии, памук и пр. Тук той се настървил и увълчил. Бабаитлъкът му станал дотолкова известен, щото самите турци ходели да го търсят и да искат помощта на ножа му. Например някоя кадъна взели я едни, а други подсмърчат отстрана, с нож трябва да се вземе. „Куру, хайде бе, направи ни туй добро“ – говорят страшливите. „Добре, 25 оки брашно и 2 оки маджун давате ли?“ – пита Куруто. „Халал да ти са“ – отговарят турците и нашето Куру засуква ръкави."

„Никола Обретенов развързал бялата бохча, която стискал в ръцете си, и прострял знамето върху една маса. Матросите бързо намерили една гладка върлина, върху която се приковало то. Това знаме бе от чист зелен копринен плат, с лъв от сърма посред и със сърмени пискюли на двата краища. То бе осветявано през 1875 г. в червеноводската черкова; с него Върбан войвода потегли от последното това село за към Търново. Когато всичко било готово, Ботйов извикал Куруто, сухо-тънко момче, най-високото по ръст между всичките и известно по своята пъргавина и лекост, комуто подал знамето.

“Куру, прекръсти се и го целуни! С него да паднеш; и умрял вече, душманинът да не може да го изтръгне от ръцете ти" – казал Ботйов.

Тържествено Куруто развяло зеления байрак сред парахода. Войводата и свитата му отложили шапките, а после и момчетата, па най-сетне и хората от парахода заедно с капитанина. „Да живее България“ – извикала дружината и опряла просълзените си очи върху народния идеал."

В негова чест[редактиране | редактиране на кода]

В квартал Варош на Търговище има негов паметник край историческия музей [4] (в който се съхранява камата му [5]) и къща музей с експозиция за неговия живот и за борбата за освобождение на местното население [6].

На негово име са кръстени търговищкото туристическо дружество „Никола Симов“, туристическият дом в града и местност в Преславска планина (североизточно от връх Младост) [7]. Във Варна и Търговище има улици с името му. Във Враца улица „Никола Симов“ продължава като улица „Поп Сава Катрафилов“.

През 1966 г. НР България издава пощенска марка по повод 90 г. от смъртта му в тираж 120 000 бр. [8]

Търговищката библиотека разполага с електронна библиография „Никола Симов Куруто – знаменосец на Ботевата чета“ с книги, статии, части от сборници, сканирани исторически картини, паметници и архивни документи [9].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Родово Наследство – Никола Симов (Куруто)
  2. Родово Наследство – Априлско въстание
  3. Сайт за Христо Ботев – Участници в Ботевата чета
  4. Културно-исторически сайт за Търговище – Паметници
  5. в-к Демокрация, бр. 248/28.09.2000 - Руши се безценен паметник на културата в Търговище
  6. Journey.bg – Къща музей Никола Симов-Курото
  7. Водач за българските планини – Планински хижи и заслони в Предбалкана
  8. Министерство на транспорта, Каталог на българските пощенски марки 1879 – 2005 г. – Народна република България (1961 – 1970 г.)
  9. в-к Computerworld – бр. 10, 2006 – Търговищката библиотека „Петър Стъпов“ изпълнява поръчки през Интернет