Сава Катрафилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сава Катрафилов
български националреволюционер

Роден
1836 г.
Починал
18 май 1876 г. (40 г.)

Сава Георгиев Катрафилов или Сава Киров Катрафилов[1] е деец на българското национално-освободително движение, свещеник, член на щаба на Ботевата чета.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сава Катрафилов е роден в през 1836 г. в град Елена. Възпитаник[2] на първото класно училище в България, Еленската Даскалоливница. Завършва духовна семинария в Болград, Русия.

Работи като учител в с. Тодювци, Търновско (1858), Търговище, Разград, Шумен, Бургас (училище Св. св.Кирил и Методий (1872 – 1875)[1]), Малко Търново, Асеновград и други.

Приема свещенически сан и става архиерейски наместник в Разград.

Едновременно с това участва дейно в църковно-националната и революционна борба. Като учител в чирпанското с.Меричлери оглавява бунт срещу против появилите се там протестанти[3]. Член на Чирпанския частен революционен комитет. Като учител в Хасково е съучастник в покушението срещу хаджи Ставри Примо. Член е на Айтоския частен революционния комитет.

През 1875 г. се отдава само на революционна дейност и преминава в Румъния. Събира малка чета, с която се присъединява към четата на Христо Ботев. Член на щаба. При стъпването на родна земя поп Сава Катрафилов произнася клетвата на четата.

Проявява голяма храброст в сраженията. Ранен е тежко в боя при рида Милин камък на 18 май 1876 г. Вероятно е доубит от турците.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Карайотов И., Райчевски С., Иванов М., История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, с. 131 – 132;
  2. Еленската Даскалоливница [1]
  3. Хайтов Н., Асеновград в миналото. Исторически очерк [2]