Сава Катрафилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сава Катрафилов
български националреволюционер

Роден
1836 г.
Починал
18 май 1876 г. (40 г.)

Сава Георгиев Катрафилов или Сава Киров Катрафилов[1] е деец на българското национално-освободително движение, свещеник, член на щаба на Ботевата чета.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сава Катрафилов е роден в през 1836 г. в град Елена. Възпитаник[2] на първото класно училище в България, Еленската Даскалоливница. Завършва духовна семинария в Болград, Русия.

Работи като учител в с. Тодювци, Търновско (1858), Търговище, Разград, Шумен, Бургас (училище Св. св.Кирил и Методий (1872 – 1875)[1]), Малко Търново, Асеновград и други.

Приема свещенически сан и става архиерейски наместник в Разград.

Едновременно с това участва дейно в църковно-националната и революционна борба. Като учител в чирпанското с.Меричлери оглавява бунт срещу против появилите се там протестанти[3]. Член на Чирпанския частен революционен комитет. Като учител в Хасково е съучастник в покушението срещу хаджи Ставри Примо. Член е на Айтоския частен революционния комитет.

През 1875 г. се отдава само на революционна дейност и преминава в Румъния. Събира малка чета, с която се присъединява към четата на Христо Ботев. Член на щаба. При стъпването на родна земя поп Сава Катрафилов произнася клетвата на четата.

Проявява голяма храброст в сраженията. Ранен е тежко в боя при рида Милин камък на 18 май 1876 г. Вероятно е доубит от турците.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Карайотов И., Райчевски С., Иванов М., История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, с. 131 – 132;
  2. Еленската Даскалоливница [1]
  3. Хайтов Н., Асеновград в миналото. Исторически очерк [2]