Направо към съдържанието

Даскалоливница

Даскалоливница
Музеи в България
МестоположениеЕлена
Тематикаисторически музей
Обект на БТС 60 Елена
Даскалоливница
Къща музей „Иларион Макариополски“
Печатда
Работно времепонеделник – петък
9:00 – 18:00 ч.
(почивни дни: 9:30 – 18:00 ч.)
Допълнителна информация
Адресул. „Църковна“ 1
Телефон06151/ 61-29
Сайтdasklolivnitzata
42.9284° с. ш. 25.8764° и. д.
Местонахождение в Елена
Даскалоливница в Общомедия

Даскалоливница е българско класно училище в град Елена, наречено така от Петко Славейков поради ролята му на средище за подготовка на много възрожденски учители.[1][2] Като учител в там през 1848 г., той го нарича по този начин, наподобявайки свещоливница,[3] с което има предвид, че е призвано да лее даскали.[4]

В Даскалоливницата се изучават свещена история (Библията), катехизис, догматично богословие, църковнославянски език със славянска граматика, словесност, география, естествена история, алгебра, логика, психология, физика, руски и новогръцки език, хигиена и гимнастика (подготвят се първите популяризатори на училищната гимнастика).

Учители и възпитаници

[редактиране | редактиране на кода]

Еленското класно училище е създадено през 1848 г. от просветителя Иван Момчилов, който подготвя условията за възникването му, като открива още през 1844 г. приготвително училище[5] – горна степен на взаимното училище, и от Никола Михайловски, който допринася за утвърждаването му като „високо“, т.е. класно, училище с двегодишен курс на обучение. В него учителстват Никифор Попконстантинов и Андрей Робовски.[1]

С разнообразното си образователно съдържание Даскалоливницата, както и другите класни училища в Копривщица, Пловдив, Габрово, Калофер, дава добра подготовка на бъдещите учители. Нейни възпитаници са Тодор Шишков, Сава Катрафилов, Драган Цанков, Стоян Робовски, Стефан Бобчев и други.[1] Според проучванията на работещите в историческия комплекс на града, възпитаници на Даскалоливницата са били учители (даскали) в 66 града и 59 села от страната.[4]

Сградата на училището е определена като „паметник на културата с национално значение“. Сградата е реставрирана през 1963 г., като изцяло е запазен външният облик.[6] Тя е двукатна[7], изградена от камък и дърво. В приземния етаж са разположени 3 големи помещения, по всяка вероятност служили за дюкяни. Вторият етаж е бил предназначен за водене на занятия с бъдещите даскали. Тук се е намирала стаята за учителя, две класни стаи и отделна стая за учебни пособия. Класното училище е било снабдено с всички съвременни учебни помагала от онова време и с нова учебна програма с нови педагогически методи.[6]

Направени са някои промени, целящи вътрешната част да бъде пригодена за уреждане на музейна експозиция на тема „Елена през епохата на Възраждането“. В нея в документи и снимки е представена историята на град Елена от възникването на училището до Руско-турската война 1877 – 1878 г. В музея са илюстрирани участието и приносът на града във Възраждането на България.

В приземния етаж в помещенията на бившите дюкяни е уредена експозиция, наречена „Параклис Архангел Михаил“, където са изложени пренесени икони, църковна утвар и стенописи от частично разрушения едноименен храм в намиращото се на около 9 km западно от Елена село Шилковци.[6]

  1. 1 2 3 Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 5, стр. 1688, Даскалоливница. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  2. ↑ РЕЧНИК НА РЕДКИ, ОСТАРЕЛИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ. Даскал – учител. Справка към 21.06.2025.
  3. ↑ Речник на българския език. СВЕЩОЛЍВНИЦА ж. Работилница за леене на свещи.
  4. 1 2 Еленската Даскалоливница // history.elena.bg. Посетен на 8 ноември 2023.
  5. ↑ Срещано и като класно училище – Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 6, стр. 2331, Класни училища. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г. „Класни училища са открити в град Елена (1844, Иван Момчилов), ...“.
  6. 1 2 3 Даскалоливницата // museum.elena.bg. Посетен на 8 ноември 2023.
  7. ↑ Двуетажна. Речник на българския език. КАТ¹, ка̀тът, ка̀та, мн. ка̀тове, след числ. ка̀та, м. Простонар. 1. Етаж на сграда.