Даскалоливница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Даскалоливница
Музеи в България
МестоположениеЕлена
Тематикаисторически музей
Обект на БТС 60 Елена
Даскалоливница
Къща музей „Иларион Макариополски“
Печатда
Работно времепонеделник – петък
9:00 – 18:00 ч.
(почивни дни: 9:30 – 18:00 ч.)
Допълнителна информация
Адресул. „Църковна“ 1
Телефон06151/ 61-29
Сайтdasklolivnitzata
42.9283° с. ш. 25.8761° и. д.
Местонахождение в Елена
Даскалоливница в Общомедия

Даскалоливницата е първото класно училище в България.

Открито е в град Елена през 1843 година от просветителя Иван Момчилов.

Като учител в Еленското класно училище през 1848 година Петко Славейков го нарича Даскалоливница – подобно на свещоливница, призвано да лее даскали.[1]

Сградата е двукатна, изградена от камък и дърво. В приземния етаж са разположени три големи мажета, по всяка вероятност служили за дюкяни. Вторият етаж е бил предназначен за водене на занятия с бъдещите даскали. Тук се е намирала стаята за учителя, две класни стаи и отделна стая за учебни пособия. Класното училище е било снабдено с всички съвременни учебни помагала от това време и с нова учебна програма с нови педагогически методи.[2]

Сградата е реставрирана е през 1963 г. като изцяло е запазен външният облик. Направени са някои промени, за да бъде пригодена вътрешната и част за да може да се урежди музейна експозиция на тема „Елена през епохата на Възраждането“. В нея в документи и снимки е представена историята на град Елена от възникването на училището до Руско-турската война 1877-1878. В музеят е илюстрирано участието и приноса на града във Възраждането на България. Сградата е определена като паметник на културата с „Национално значение“.[2]

В приземния етаж в помещенията на бившите дюкяни е уредена експозиция, където са изложени пренесени икони, църковна утвар и стенописи от едноименната църква в село Шилковци. Изложбата е наречена „Параклис Архангел Михаил“.[2]

Според проучванията на работещите в историческия комплекс на града възпитаници на Даскалоливницата са били учители (даскали) в 66 града и 59 села от страната.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Еленската Даскалоливница // history.elena.bg. Посетен на 8 ноември 2023.
  2. а б в Даскалоливницата // museum.elena.bg. Посетен на 8 ноември 2023.