Средно училище с хуманитарно-естетически профил „Св. Св. Кирил и Методий“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
СУХЕП „Св. св. Кирил и Методий“
Burgas - Cyril and Methodius School - 2.jpg
Изглед към училището, ноември 2016
Map of Burgas center.png
42.4964° с. ш. 27.4722° и. д.
Местоположение в Бургас
Информация
Седалище Бургас, България
Навигация
Сайт soukim-burgas.com
СУХЕП „Св. св. Кирил и Методий“ в Общомедия

Средно училище с хуманитарно-естетически профил „Св. св. Кирил и Методий“, накратко СУХЕП „Св. св. Кирил и Методий“ е средно училище в българския Бургас. То е най-старото училище в града. Прием в училището се извършва след 1-ви, след 5-ти и след 7-ми клас.

Учениците от гимназиалния етап на обучение са разпределени в три профила – хуманитарен, технологичен и изкуства. В учебния план като втори профил е въведен и английски език. От 2011 година учениците получават и сертификат от Асоциацията на Кеймбридж училищата.

История[редактиране | редактиране на кода]

Начало на Българската просвета и основаване на училището[редактиране | редактиране на кода]

Основите на народната просвета в Бургас са положени през 1865, когато в Бургас е открито първото българско училище.[1][2] До този момент в града действа едно гръцко училище. Българското училище е частно, издържано от училищни такси и волни пожертвувания и е обучавало по програмата на старите Килийни училища. Като учебни предмети се преподавали църковните книги: филида, октоих, псалтир, апостол, църковно пеене, писане и четирите аритметични действия.

В края на 1867 година в Бургас се заселва изгонения от Созопол поп Георги Стоянов Джелепов, родом от Звездец. Той дава силен тласък на борбата за независима българска църква и народното просвещение в пристанищния град. На 11 май 1868 година поп Георги свиква съвещание на първенците в града и изяснявайки значението на този празник като ден на българската просвета поставя въпроса за откриване на българска църква и училище. За осъществяването на тази идея е създадена от Димитър Бракалов, Яни Русалиев, Койчо Райков, Никола Камбуров и Сава Хаджидечев самостоятелна българска община, която организира подписка и събиране на волни пожертвования от българското население в града, а самия Джелепов дава една от стаите на своята къща за основаване на българско класно училище.[1]

На 20 април 1869 година, първият ден на Великден, след застъпничество на българската общини в Бургас и Цариград, е получено разрешението за откриване на българската църква ”Св. Св. Кирил и Методий” и българско училище в град Бургас. Така българската черковно-училищна община открива заедно с българската църква Първото българско класно училище в Бургас, чийто наследник е днешното СУХЕП „Св. св. Кирил и Методий“. За първи учител общината кани Боян Петров Керемедчиев, родом от Ямбол, учител в Осман-пазарското българско училище. Първоначално в училището се записват само три абаджийски чираци. До края на учебната 1870 година техния брой нараства на 15, като повечето ученици са деца на българи от околните села и деца на българи, женени за гъркини.[1]

Българското класно училище се развива трудно поради липса на средства и постоянни пречки от страна на фанариотите в града. През 1872 година Керемедчиев напуска и неговото място заема апостол революционера Сава Катрафилов. Бъдещея четник на Ботев, Катрафилов не се задържа дълго и през 1875 година в Бургас главен учител става Стоян Шивачев от Малко Търново. Той заварва в училището 25 ученика, но благодарение на неговата енергичност в края на учебната година техния брой нараства до 70. Шивачев поставя началото на тържественото честване на положените годишните изпити, на който присъстват представители на духовенството и официални лица. По време на Руско-турска война (1877 – 1878) положението на училището се влошава, а в края на учебната 1877/78 година Шивачев минава на служба в новосъздадения Градския съвет.[1]

Първи години след Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

В първата година след Освобождението за учителка е избрана Теофана Маркова-Каракостова, която въвежда за първи път разделянето на учениците на отделения (първо и второ). Занятията продължават да се водят в дъсчената къща на поп Георги. На следващата учебна 1878/79 година училището е раздело на две – мъжко, което продължава занятията си в къщата на поп Георги и девическо, което е преместено в наета частна къща.[1]

На 16 февруари 1888 година при пожар изгаря училището ”Св. св. Кирил и Методий”. Училищното настоятелство отправя молба към градско-общинската комисия за отпускане на средства за неговото възстановяване. Решението е взето на 13 юли 1888 година. То гласи: Поради липса на средства за ремонт на училището да се представи място за построяването на ново училище около арменските наречени гробища в улица „Св. св. Кирил и Методий“ гдето, се предполага отдавна построяването на българска черква. През 1895 година останките от къщата на поп Георги са съборени и на тяхно място е изградена сегашната масивна църква ”Св. св. Кирил и Методий“.

Нова сграда и разширяване на профила[редактиране | редактиране на кода]

През 1932 година на площад „Св. св. Кирил и Методий“ срещу църквата е била изградена масивната сграда на народно основно училище „Св. св. Кирил и Методий“. Състояло се от два етажа и сутерен. В двата етажа имало по девет учебни стаи, или общо осемнадесет, без помещенията в сутерена. Първите учебни занятия започват през учебната 1933/1934 година, като първоначално за директор е избран Коста Чиликов, заменен през септември 1934 г. от Григор Златапов. Новата прогимназия е с петнадесет паралелки: шест паралелки първи клас, четири паралелки втори клас и пет паралелки пети клас. Пръвите учители в училище ”Свети Свети Кирил и Методий“ са Георги Попов, Димитър Лараджов, Мильо Милев, Пеша Шишкова, Стоян Павлов, Георги Димитров, Стоянка Парцалева, Ана Димитрова, Димо Павлов и други.

В края на 1936/1937 учебна година всички ученици минават в по-горен курс. Това става на основание Окръжно № 3356, по силата на което се повишава успехът и поведението на всички ученици с една единица по случай рождението на престолонаследника Симеон Сакскобургготски. През следващата учебната година училището има прогимназия с двадесет и шест паралелки за първи, втори и трети клас: 638 момчета и 628 момичета, и начален курс с петнадесет паралелки: 437 момичета и 408 момчета, две полудневни детски градини. На 15 април 1938 година се взема решение за се закупи училищно знаме с образите на Св. св. Кирил и Методий.

Във връзка с Втората световна война учебните занятия се повеждат на групи по домовете или в училище, с не повече от педесет-шесдесет души. Занятията се водят през ден.

Развитие по време на управлението на БКП[редактиране | редактиране на кода]

През учебната 1949/1950 година се създават единните училища и учениците от училище ”Свети свети Кирил и Методий“ заедно с гимназиални ученици от Първа гимназия „Георги Сава Раковски“ образуват единно училище в сградата на гимназията. В сградата на прогимназията ”Свети свети Кирил и Методий“ остава да води занятия Учителският институт. По-късно в сградата се създава Трето единно училище.

През учебната 1957/1958 година отново сградата се открива като самостоятелно народно основно училище ”Св. св. Кирил и Методий“.

През учебната 1959/1960 година цялостната работа на училището е под знака на закона за свързване на обучението с живота. През следващите учебни години се въвежда самостоятелна работа на учениците.

През учебната 1966/1967 година е извършена система от мероприятия по практическо, интелектуално и естетическо възпитание на учениците.

През учебната 1971/1972 година започва създаване на модел на Единно средно политехническо училище по решение на Министерството на народната просвета. Година по-късно Народното основно училище „Свети свети Кирил и Методий“ се преобразува в Единно средно политехническо училище „Св. св. Кирил и Методий“. Открива се девети клас с три паралелки, и се въвежда ново учебно съдържание в първи клас. За първи път започват да се раздават безплатни учебници на първокласниците.

През май 1976 година за първи път се изпращат единадесетокласници – един випуск на ЕСПУ „Св. св. Кирил и Методий“. На следващата учебната година броят на учениците достига 1301, а учебните занятия започват на две смени, а 35 от учителите на ЕСПУ „Св. св. Кирил и Методий“ получават клас-квалификация.

През учебната 1979/1980 година третият етаж е освободен от Института по международен туризъм и е преустроен за провеждане на учебни занятия за учениции от девети до единадесети клас.

Бургаски окръг е обявен за окръг – първенец за 1980 година в областта на образованието. ЕСПУ „Св. св. Кирил и Методий“ е едно от водещите учебни заведения в града и в окръга и е единственото базово единно училище. Въвежда се нов учебен предмет „Морал и право“.

На 22 май 1981 година на площада пред училището е открита паметна плоча на поп Георги. През май 1982 година училището чества своя петдесетгодишен юбилей.

През учебната 1984/1985 година година броят на възпитаниците нараства до 1413, разпределени в петдесет паралелки.

За учебната 1984/1985 година ЕСПУ „Св. Св. Кирил и Методий“ е Окръжен първенец, а през следващата година се сдобива с компютърна зала с 21 компютъра. За първи път в Бургаски окръг се въвежда факултативно обучение по информатика. За първи път в окръга в училище „Св. св. Кирил и Методий“ е открита експериментална паралелка по изобразително изкуство.

От падането на комунизма до днес[редактиране | редактиране на кода]

През юли 1989 година за първи път се въвежда прием на ученици за I клас по методиката на Националната лаборатория към училището в Горна Баня-София. Приетите първокласници са разпределени в 4 паралелки с изучаване на чужди езици – английски, немски, френски и италиански от I клас. През учебната 1989/1990 година в ЕСПУ ”Кирил и Методий“ са разкрити за първи път в град Бургас две паралелки по изобразително изкуство и една паралелка по български език и литература. През учебната 1990/1991 година са открити две нови паралелки по история и по география. С това се оформят двата профила на училището – „Хуманитарен“ и ”Изкуства“. От учебната 1991/1992 година приемните изпити на учениците в паралелките с тези два профила се провеждат централизирано, съгласно Наредба на Министерството на образованието и науката, след завършен 7-ми клас. Всяка паралелка е с подготвителен клас, в който се изучава интензивно английски, италиански, немски или френски език. От 1998 година учениците изучават и японски език под ръководството на г-н Мигура, г-ца Михоко Йошида и г-ца Маи Иваса.

От 1991 година ЕСПУ ”Св. св. Кирил и Методий“ се преобразува в Средно хуманитарно естетическо училище (накратко СХЕУ) ”Св. св. Кирил и Методий“ . От април 1994 година СХЕУ ”Св. св. Кирил и Методий“ се преобразува в СОУ с Хуманитарно-естетически профил ”Св. св. Кирил и Методий“.

От 11 май 1993 . ежегодно в залата на СБХ учениците абитуриенти от паралелките по изобразително изкуство откриват изложби с техни творби, а на 30 юли излиза първия брой на училищния вестник „Звън“.

На 4 декември 2001 г. училището открива собствена художествена галерия „Св. св. Кирил и Методий“, в която периодично се организират изложби на ученици и преподаватели от профил ”Изкуства“.

Директори[редактиране | редактиране на кода]

За периода от 1933 до 2011 година директори на училището са:

  • Атанас Калфов (1933/1934 – 4 март 1934)
  • Коста Чиликов (5 март 1934 – септември 1935)
  • Григор Златанов (септември 1935 – 1945)
  • Мария Рашева (1945/1946 – 1957/1958)
  • Георги Хаджиатанасов (1957/1958 – април 1968)
  • Веса Тръпкова (април 1968 – 1973/1974)
  • Недялка Горинова (1973/1974 – 1976/1977)
  • Димитър Вълчев (1976/1977 – 1978/1979)
  • Вълко Кралев (1978/1979 – 1984/1985)
  • Марчо Друмев (1984/1985 – 1987/1988)
  • Милка Николова (1987/1988 – 1997†)
  • Йорданка Ананиева (декември 1997 – 22 юли 1998)
  • Рени Николова (от 23 юли 1998 – 2012)
  • Милена Гиргицова (от 2012/2013)
  • Снежана Няголова (2013-)

Училищен вестник[редактиране | редактиране на кода]

На 30 април 1993 година под ръководството на журналиста Георги Райков ученици издават първия брой на училищния вестник „Звън“. Понастоящем вестника се издава от учениците, участващи в СИП Журналистика.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Училището е носител на престижната награда „Екоучилище“. В изградената секция „Православие и краезнание“ към Енорийски духовно-просветителски център „Възнесение Господне“ и Дружеството на краеведите, учениците под ръководството на Милка Бихлюмова (преподавател по история), събират своите краеведски изследвания, които издават и книги. Под ръководството на учителите учениците ежегодно участват в международни, национални и регионални конкурси, на които винаги завоюват призови места.

От 2011 г. СУХЕП град Бургас е избрано за член на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България. Връчен е сертификат за „Най-активно училище през 2011 г. сред новите училища – членове“. Всеки ученик, обучаван по системата на Кеймбридж училищата, в края на учебната година, получава сертификат от Асоциацията.

Възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Сред възпитаниците на училището са:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 131 – 132;
  2. Изчезналата „Книга за Бургас“ на Христо Димитров, Цитат: Първото българско училище в Бургас било открито през 1865 г. от даскал Петко от Атанаскьой (с. Анатасово) с около 15 ученика.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]