Емил Чакъров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емил Чакъров
български диригент
Роден
Починал

Образование Национална музикална академия
Музикална кариера
Активност от 1967 г.

Уебсайт

Емил Чакъров е български музикант, цигулар и диригент. Кариерата му се е състояла в концерти и опери. Записал е серия от руски опери.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Емил Чакъров е роден на 29 юни 1948 г. в Бургас. Баща му е бил рибар, а майка му – начална учителка. Има сестра Виолета. Четиричленното семейство Яневи е живеело на втория етаж в двуетажна къща на улица „Републиканска“ № 43 (сега „Цар Симеон I“). Още като дете Емил посещава първите уроци по цигулка в родния си град, където на 6-годишна възраст е открит необичайния му талант. Опитва се да дирижира и заявява, че ще стане диригент. Когато е в V клас, казват на родителите му, че в Бургас няма какво повече да научи и, те го изпращат на уроци в София, въпреки трудностите. Сестра му също отива да учи в София. За да осигури жилище за децата си, баща му продава къщата и купува апартамент в София. Тъй като нямат софийско жителство, бащата записва апартамента на името на техен роднина, който злоупотребява и го присвоява. Децата остават без подслон на улицата. Бащата е съкрушен и според официалната версия изчезва в Черно море при една буря с лодката си през 1966 г. По-късно сестра му казва, че се е удавил от отчаяние. Майката с много трудности отглежда и възпитава децата си. [1],[2]

Емил влиза в Софийската музикална гимназия през 1962 г. (цигулка). Когато е на 15 години, започва да изучава и дирижиране. Той завършва Музикалната гимназия като цигулар в класа на Петър Арнаудов. От 1967 до 1971 г. е студент в Софийската консерватория, където дирижира оркестъра. В софийското читалище „Владимир Заимов“ Емил среща учителката по музика Възкреса Капнилова. След завършване на Консерваторията той е поканен от Капнилова за диригент на струнен оркестър, който тя създава към читалището. По паспорт името му е Емил Янев, но в читалище „Владимир Заимов“ е имало още един диригент Янев. Тогава Емил променя фамилията си на Чакъров. [3]

Възход[редактиране | редактиране на кода]

Влияние върху неговото развитие оказва запомнящ се случай от 60-те години. Емил чува музикално изпълнение по Националното радио преди осведомителния бюлетин в 12 ч., но не съобщават името на диригента. Той е силно впечатлен от музиката и отива пеша от Драгалевци радиото, където се среща с дежурния редактор, за да разбере кой дирижира оркестъра. Когато му отговарят, че е Херберт фон Караян, Емил Чакъров за първи път чува това име, но световноизвестният диригент става негов кумир решава, че един ден ще се срещне с него и това се случва. Чрез Възкреса Капнилова младият Емил е въведен сред музикалните среди и културния елит. Представен е на тогавашния председател на Комитета за култура Павел Матев и препоръчан за участие в конкурса по дирижиране на Херберт фон Караян в Берлин. Талантът му е оценен и въпреки че недочува с едното ухо, постъпва на лечение във Военна болница, след което е изпратен в Берлин. Там през 1971 г. печели награда на 2-рия международен конкурс по дирижиране. На 23 години той е най-младият лауреат на конкурса на Караян. Впоследствие става негов асистент в оперните продукции в Залцбург и Берлин и продължава своите проучвания в Хилверсум и Танглуд. През 1973 – 1974 година Емил Чакъров е в творчески контакти със Сейджи Озава, Ленард Бърнстейн, Зубин Мета и др. От 1974 до 1978 г. е главен диригент на Пловдивската филхармония. През 1977 г. основава оркестър „Симфониета“ в София.
Няколко години след първата си Караянова награда от конкурса Емил получава още една. Към края на 70-те години, едва на 30 години е сред най-известните и скъпоплатени диригенти в Европа. Той гостува на много оркестри по света: дирижира Берлинската филхармония, Миланската скала, Френския национален оркестър, Лондонския симфоничен оркестър, Оркестър Tonhalle (Цюрих) и Чешкия филхармоничен оркестър. Почти избягва да се връща в България и натрупва богатство. Сред придобивките му са просторен апартамент в центъра на Париж и триетажна къща в Монако. Гастролира и извън Европа: Израелската филхармония, Националния ирански радио- и телевизионен камерен оркестър, Бостънския симфоничен оркестър, Оркестъра на Лос Анджелис. През 1979 г. дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк, както и в други американски градове с Евгений Онегин (1979 – 1980), връщайки се за Севилският бръснар (1982 – 83) и Борис Годунов (1990). [1],[3],[4],[5]

През 1986 г. по идея на Емил Чакъров министърът на културата на България Георги Йорданов създава Софийския фестивален симфоничен оркестър към НДК с подкрепата на известни български музиканти, като провежда конкурс за всяка партия и за всеки индивидуален изпълнител. Там свирят най-добрите български инструменталисти от операта и филхармонията. Чакъров основава Новогодишния фестивал в София, който се провежда ежегодно с участието на артисти с международна слава – Пласидо Доминго, Николай Гяуров, Елизабет Шварцкопф, Мирела Френи и др. Дирижира Реквием (Джузепе Верди) на фестивалите в София през 1987 г. и в Люцерн (1989 г.). Под ръководството на маестро Чакъров преминават четири издания на форума. В края на 80-те години поради неговата международна известност Кълъмбия Рекърдс (Сони) го ангажира да запише поредица от шест руски опери, което той прави в продължение на четири години на Софийския фестивал в създаденото звукозаписно студио в НДК. [3],[2],[6],[7]

Емил Чакъров дирижира редовно в продължение на години Ленинградския симфоничен оркестър в самия Ленинград и осъществява с тях многобройни записи и турнета в Германия, Австрия и Италия. През 1988 г. умира диригентът на оркестъра Евгений Мравински. Емил Чакъров е естественият му наследник на поста, но не може да го заеме, защото е чужденец. На 1 септември 1989 г. е обявен за постоянен гост-диригент на Ленинградския симфоничен оркестър. Чакъров е добре познат като оперен диригент, появява се на пулта на Ковънт ГардънЛондон („Евгений Онегин“), Маджо Музикале ФиорентиноФлоренция („Танхойзер“), Миланската Ла Скала, Сан КарлоНеапол („Кармен“), Ла ФеничеВенеция („Бохеми“) и Хюстън, САЩ („Борис Годунов“, „Аида“). [3],[2],[8]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Последните концерти на Чакъров в България са в НДК за новата 1990 година. През 1990 г. здравословното му състояние се влошава. Започва да кашля мъчително, а лекарствата не помагат. В самия край на изтощителен концерт в Ню Йорк получава тежък белодробен пневмоторакс. Следва бронхопневмония, която също не се поддава на лечение, и става хронична. В Монте Карло преживява тежка автомобилна катастрофа, после го напада мозъчен енцефалит. Имунната му система не може да се пребори с болестите, които слагат своя отпечатък върху професионализма му. Стига се и до конфликт с Антверпенския симфоничен оркестър и прекъсване на отношенията.

Той прави последния си концерт на 22 март 1991 г. в оперния театър на Шанз-Елизе в Париж с Френския национален оркестър. Изпълнена е ораторията „Свети Павел“ от Феликс Менделсон. После е хоспитализиран в парижка клиника със специални грижи. Болничното му легло е оградено със специална защитна преграда, за да го предпазва от вируси. Последните му думи в болничната стая са: Музика. Пуснете музиката!. Емил Чакъров умира на 4 август 1991 г. на 43-годишна възраст в болницата в Париж. Волята му е била да бъде погребан в родината си. Тленните му останки са пренесени в София в луксозен затворен ковчег със самолет на авиокомпания „Балкан“ на 8 август. Погребан е в Централните софийски гробища на 12 август. На погребението му не присъстват официални лица и медии. [2],[9],[10] Някои източници публикуват, че причината за смъртта му е СПИН.[11]

Избрана дискография[редактиране | редактиране на кода]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Когато в звукозаписната компания „Сони“ известната българска оперна певица Соня Йончева пожелава да чуе най-великия запис на руска опера за всички времена, ѝ дават изпълнение, дирижирано от българския диригент Емил Чакъров. [10]

Името на Емил Чакъров носят Бургаските музикални празници – летен фестивал на класическата музика в Бургас, който продължава повече от два месеца [14],[15]. През 1995 година родната къща на Емил Чакъров в Бургас е съборена и на нейно място е построена нова жилищна кооперация. Бургаската общественост прави опити да се постави там паметна плоча. [1]

Новогодишният музикален фестивал в Националния дворец на културата в София през 2018 г. е посветен на 70-годишнината от рождението на диригента, който го е създал. Юбилеят се отбелязва с изложба на фотографии на Емил Чакъров, както и панорама с филми и концертни записи. На 12 декември е представен и филмът „Като дъх музика“ I и II част, посветен на Маестрото, с режисьор Светла Фингова, оператор Борислав Илиев и сценарист музиковеда Екатерина Дочева. На 6 декември е премиерата на документалния филм „Последен концерт“, посветен на Емил Чакъров с режисьор, продуцент и сценарист Георги Тошев. На 30 декември 2018 г. в програмата на bTV е включена телевизионна версия на премиерата. Авторът предвижда продължение на „Последен концерт“ със заглавие „Реквием“ през 2019 г. на голям екран. [4],[6],[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Няма помен за родната къща на Емил Чакъров – Бисерка Станчева, 25.01.2018 г. 11:34 ч., обновена на 30.01.2018 г. 16:16ч.
  2. а б в г „Последен концерт“, документален филм за Емил Чакъров, телевизионна версия; режисьор, продуцент и сценарист – Георги Тошев; 29 и 30 декември 2018 г. bTV.
  3. а б в г Alain Pâris. Dictionnaire des interprètes et de l'interpretation musicale au XX siècle. Robert Laffont, Paris, 1995 (p923).
  4. а б Нов филм за Емил Чакъров показват в Новогодишния музикален фестивал в НДК, Classic FM 88 MHz.
  5. ЧАКЫРОВ Эмил, Личности.
  6. а б Реквием за Емил Чакъров на Новогодишния музикален фестивал, Площад СЛАВЕЙКОВ, 04.12.2018.
  7. а б Новогодишният музикален фестивал в НДК – в почит към диригента Емил Чакъров – Ирена Гъделева, 22.11.18, 18:24 ч.
  8. Collegium Musicum website page for Emil Tchakarov Посетен на 8 декември 2015.
  9. „Emil Tchakarov, The Energy“ [Memorial brochure]. In Bulgarian, key dates in English.
  10. а б „Пуснете музиката“ били предсмъртните думи на диригента Емил Чакъров, Radio Bulgaria, 16.07.18, 11:01 ч.
  11. lupa.bg
  12. а б в г Stuart, Philip. The LSO Discography. 2009. Available at CHARM website, Посетен на 8 декември 2015.
  13. WorldCat entry for Treasures of the Baroque Посетен на 8 декември 2015.
  14. „Бургаски музикални празници – Емил Чакъров“, Община Бургас, 2018.
  15. Започва 7-ото издание на музикалния фестивал „Емил Чакъров“ – БНТ, „Денят започва – 2 юли 2014“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]