Зубин Мета
| Зубин Мета ज़ुबिन मेहता | |
| индийски диригент | |
 Зубин Мета през 2024 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Религия | Зороастризъм |
| Учил във | Виенски университет за музика и сценично изкуство |
| Работил в | Баварска държавна опера |
| Музикална кариера | |
| Стил | класическа музика |
| Инструменти | пиано, контрабас |
| Активност | от 1958 г. |
| Лейбъл | „Дека Рекърдс“, „Кълъмбия Рекърдс“, „Дойче Грамофон“ |
| Участник в | „Виенска държавна опера“, Bavarian State Orchestra |
| Семейство | |
| Баща | Мехли Мета |
| Братя/сестри | Зарин Мета |
| Съпруга | Нанси Ковак (1969) |
| Уебсайт | www.zubinmehta.net |
| Зубин Мета в Общомедия | |
Зубин Мета (на английски: Zubin Mehta) е индийски симфоничен диригент, едно от най-уважаваните имена в света и почетен диригент на оперните театри в Милано, Виена, Монреал, Лос Анжелис и Ню Йорк. Почитател на творчеството на Щраус баща и син.
.jpg)
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Зубин Мета е роден на 29 април 1936 г. в семейство на парси в Бомбай (днес Мумбай), Индия; син е на Мехли и Техмина Мета.[1] Неговият баща Мехли Мета е цигулар и диригент, основател на Бомбайския симфоничен оркестър. Зубин е възпитаник на гимназията Света Мария в Мазагоан, Мумбай. Първоначално възнамерява да следва медицина, но накрая, 18-годишен, се записва като студент във Виенския университет за музика и сценично изкуство (Universität für Musik und darstellende Kunst Wien) при известния преподавател Ханс Сваровски.[2] По същото време в академията са диригентът Клаудио Абадо и диригентът пианист Даниел Баренбойм. През 1958 г. прави първия си дебют като диригент във Виена. В същата година печели Международния диригентски конкурс в Ливърпул и е назначен за асистент-диригент в Кралския ливърпулски филхармоничен оркестър.[2]
Скоро Мета става главен диригент, когато през 1960 г. е назначен за диригент на Монреалския симфоничен оркестър, като остава на този пост до 1967 г.
През 1969 г. Мета е поканен като музикален консултант в Израелския филхармоничен оркестър, а през 1977 г. е назначен за негов музикален директор; успехът на Мета в този колектив е толкова голям, че през 1981 г. той е обявен за негов пожизнен директор. В същото време, в периода 1998 – 2006 г., Мета е директор на Баварската държавна опера в Мюнхен, Германия.[3]
Зубин Мета е всепризнат майстор на големи и дълбоки симфонични произведения, като симфониите на Антон Брукнер, Густав Малер, Рихард Щраус. Заедно с това той постоянно участва в различни символични акции, в концерти, чието значение е по-скоро обществено, отколкото музикално. Така, през 1990 г. Мета дирижира първия съвместен концерт на тримата тенори – Пласидо Доминго, Хосе Карерас и Лучано Павароти, който се състои в Рим и е посветен на финала на Световното първенство по футбол. През 1994 г. Мета дирижира Реквием на Моцарт, изпълнен от хора и оркестъра на Сараево върху развалините на Националната библиотека в Сараево, разрушена по време на югославските войни. През 1999 г. Мета дирижира Втора симфония на Малер на концерт, проведен в близост до бившия нацистки концентрационен лагер Бухенвалд, като симфонията се изпълнява от два оркестъра, ръководени едновременно от Мета – Израелския филхармоничен и Баварския държавен, разположени един срещу друг. Мета пет пъти – през 1990, 1995, 1998, 2007 и 2015 г. – дирижира традиционния Новогодишен концерт на Виенската филхармония.
Една от значимите страници в творческата биография на Мета е постановката на филмовата опера „Турандот“ на Джакомо Пучини заедно с китайския режисьор Чжан Имоу.
Към 2020 г. Мета е световен рекордьор по брой неуспешни номинации за „Грами“: той е номиниран за наградата 18 пъти, но нито веднъж не е станал неин лауреат.[4][5]
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Първият брак на Мета е през 1958 г. с канадската сопранова певица Кармен Ласки.[6] Имат син Мервон и дъщеря Зарина. През 1964 г. се развеждат.[7] Две години след развода Кармен се омъжва за брата на Мета, Зарин Мета, тогава изпълнителен директор на Нюйоркския филхармоничен оркестър.
През юли 1969 г. Мета се жени за Нанси Ковак, бивша американска кино и телевизионна актриса.
Втората му дъщеря, Александра, е родена в Лос Анджелис през 1967 г. в резултат на връзка преди втория му брак.[8] Синът му Ори е роден през 90-те години в резултат на извънбрачна връзка в Израел по време на втория брак на Мета.[9]
Мета има постоянно жителство в САЩ, но запазва индийското си гражданство.[10]
Един от близките му приятели е Рави Шанкар.[11]
В популярната култура
[редактиране | редактиране на кода]В романа на Сидни Шелдън „Господарят на играта“ протагонистката споменава Зубин Мета, след като гледа нейния голям син да изпълнява музикално произведение.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ "Zubin Mehta" by John Allison, Opera (британско списание)
- 1 2 Moritz, Charles, editor. Current Biography Yearbook, 1969, The H. W. Wilson Co., New York (1984) pp. 287–289
- ↑ "Classical Music", Los Angeles Times, 28 януари 2007
- ↑ Tony Ruiz,Daniel Montgomery. Top 22 artists who shockingly have never won a Grammy // 11 май 2020. Архивиран от оригинала на 26 септември 2020. Посетен на 5 ноември 2020. (на английски)
- ↑ Zubin Mehta // 19 ноември 2019. Архивиран от оригинала на 19 януари 2021. Посетен на 5 ноември 2020. (на английски)
- ↑ Zubin Mehta cover story, Time, 19 януари 1968
- ↑ Gypsy Boy Архив на оригинала от 2023-09-25 в Wayback Machine., Time.
- ↑ Zubin Mehta biography extract: At first, my mother thought it was incest // 10 April 2016. Посетен на 1 септември 2021.
- ↑ Zubin Mehta admits he has illegitimate son living in the Jewish stateАрхив на оригинала от 2025-09-28 в Wayback Machine.
- ↑ Zubin Mehta: 'Israel has lost Europe. Now it is losing America' // The Jewish Chronicle. 16 April 2015. Посетен на 16 януари 2019.
- ↑ Mehta, Zubin. Zubin Mehta: The Score of My Life, Hal Leonard Corp. (2006), translated from Droemer Verlag (Germany) (2006)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Видеозаписи
- Глинка, Зубин Мета, с берлинската филхармония през 1997
- Дирижиране на Израелската филхармония с младата виолистка Вивиан Хагнер, 1990
- Дирижирайки Филхармонията на Лос Анжелис през 1977
|
