Антон Брукнер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антон Брукнер
Josef Anton
австрийски композитор
Joseph Anton Bruckner (1868).jpg
Роден
Починал
Виена, Австрия

Религия католицизъм
Образование Университет за музика и сценично изкуство
Музикална кариера
Стил класическа музика, симфония
Инструменти Орган, пиано
Семейство
Съпруга няма

Уебсайт
Антон Брукнер в Общомедия

Антон Брукнер (на немски: Anton Bruckner) е австрийски композитор, предимно познат със своите симфонии, меси, мотети, той е бил също органист, пианист и музикален педагог. Неговите симфонии често се смятат за емблематични за финалния етап на австро-германския романтизъм заради техния богат хармоничен език, комплексна полифония и значителна дължина. Творбите на Брукнер помагат за дефиниране на съвременния музикален радикализъм благодарение на техните дисонанси, неподготвени модулации и бродещи хармонии.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родният дом на Антон Брукнер

Роден е в селцето Ансфелден, близо до австрийския град Линц. Той е първото от единайсетте деца в семейството на селски учители. Началното си музикално образование получава от баща си. Сам се упражнява да свири на орган, за да стане по-късно бележит органист – виртуоз, без никога да е вземал уроци при школуван преподавател. Тринайсетгодишен постъпва като хорист при манастира „Св. Флориан“, където освен пеене учи пиано, цигулка и музикална теория. В периода 1841 – 1845 година е назначен за помощник-учител във Виндхааг и Кронсторф, където продължава музикалното си самообразование и прави първите си композиционни опити. През 1845 година се връща в манастира „Свети Флориан“, след като печели конкурс за учителско място, а от 1848 година там е и щатен органист. В манастира Брукнер остава до 1855 година, когато печели конкурса за органист при катедралната църква в Линц. На това място музикантът прекарва 12 години, като активно се занимава с композиция.

През 1861 година предизвиква възторга на изпитната комисия във виенската консерватория, където участва на конкурс по орган и теория на музиката. Три години по-късно, през 1864 година, изнася в Линц първия си авторски концерт, а през 1868 година, отново в Линц, дирижира първата си симфония, две години след написването ѝ. Същата година е назначен за помощник-органист при придворния параклис във Виена, преподава орган, хармония и контрапункт във Виенската консерватория, преподава музика и в педагогическия институт в града. Междувременно при огромен успех изнася концерти на орган в Париж, Берлин и Лондон.

Гробът на Антон Брукнер в манастира „Св. Флориан“

Награден е с ордена „Франц Йосиф“ (1886). През 1891 година Виенският университет му присъжда титлата „Доктор хонорис кауза“. Според последната му воля е погребан в манастира „Свети Флориан“.

През 1928 година във Виена е създадено Брукнеровото музикално общество. В Линц се провежда фестивал на негово име.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Композиторското поприще на Брукнер започва късно – той е на около 40 години, когато се появява първото му значително произведение. В творческия си път той постоянно се сблъсква с неразбирането на съвременниците си: всепризнат е като органист и педагог, но като композитор остава недооценен. Много от големите му творби не са изпълнявани приживе, а други са изпълнени с огромно закъснение – Втора симфония е изпълнена 22 години след написването ѝ, Трета – 13, Четвърта – 16, Пета – 23, Шеста – 18. Едва седмата му симфония пожънва успех и получава заслужено признание – Брукнер тогава е вече на 60 години.

Като композитор Брукнер се концентрира главно върху симфоничната и хоровата (религиозна) музика. Основно влияние върху творчеството на автора оказва австрийската барокова музика, симфонизмът на виенските класици (най-вече Шуберт) и органовата музика, както и творбите на Вагнер, пред когото Брукнер благоговее въпреки някои теоретични разногласия с него. В симфониите си се придържа към класическата четиричастна форма, като обогатява само оркестрирането и музикалния език. В областта на църковната музика създава няколко големи ораториални творби.

  • Симфонии – девет (и две с необичайна номерация – 00. (или Studiensinfonie) и 0.(„Nullte“ Sinfonie)). От последната Брукнер композира първите три части преди смъртта си. Поради това, че той е редактирал симфониите си често под влияние на свои ученици и приятели, вземайки техните съвети под внимание, симфониите му са известни в много различни редакции.
  • От църковните произведения трябва да бъдат отбелязани „Те Деум“, три големи меси и Реквием, „150 псалом“ за солисти, хор и оркестър.
  • Брукнер е автор на едно-единствено камерно произведение – струнен квинтет.
  • Един от големите поклоници и последователи на Брукнер е неговият ученик Густав Малер.
  • Голям принос в популяризирането на музикта на Брукнер в по-ново време имат диригентите Вилхелм Фуртвенглер, Гюнтер Ванд, Херберт фон Караян, Серджо Челибидаке, Даниел Баренбойм, Елиаху Инбал, Георг Тинтнер, Карло Мариа Джулини и други.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]