Ботуня (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ботуня
Bulgaria Montana Province relief location map.jpg
43.1297° с. ш. 23.2008° и. д.
43.4811° с. ш. 23.3539° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Монтана
Община Вършец
Община Бойчиновци
Област Враца
Община Криводол
Дължина 68,9 km
Водосборен басейн 732 km²
Отток 3,9 m³/s
Начало
Място източно от
връх Тодорини кукли,
Козница планина,
Стара планина
Координати 43°07′46.92″ с. ш. 23°12′02.88″ и. д. / 43.1297° с. ш. 23.2008° и. д.
Надм. височина 1 550 m
Устие
Място десен приток на река ОгостаДунавЧерно море
Координати 43°28′51.96″ с. ш. 23°21′14.04″ и. д. / 43.4811° с. ш. 23.3539° и. д.
Надм. височина 100 m

Ботуня е река в Северозападна България, област Монтана – общини Вършец и Бойчиновци и област Враца – община Криводол, десен приток на река Огоста. Дължината ѝ е 68,9 km, която ѝ отрежда 54-то място сред реките на България. Река Ботуня е вторият по големина приток на Огоста след река Скът.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Ботуня извира източно от връх Тодорини кукли (1 785 m, най-високата точка на планината Козница) на около 1 550 m н.в. под името Стара река. До град Вършец тече в дълбока залесена долина, след което пресича Вършецката котловина в североизточно направление. При село Долно Озирово приема отдясно водите на Озировска река, завива на север, след село Стояново образува широка долина заета от обработваеми земи и навлиза в Област Враца. В този участък посоката ѝ е североизточна, а след устието на най-големият ѝ приток река Въртешница (Лева река, десен приток) завива на северозапад и долината ѝ става асиметрична. отново се завръща на територията на област Монтана и на 1 km североизточно от град Бойчиновци се влива отдясно в река Огоста на 100 m н.в.

Водосборен басейн, речен отток, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборният басейн на реката е 732 km2, което представлява 23,2% от водосборния басейн на река Огоста. Средният многогодишен отток при село Стояново е 3,9 m3/s, като максимумът е през април, а минимумът – август.

Списък на притоците на река Ботуня: → ляв приток ← десен приток:

  • → Малка Стара река
  • → Драгиева река
  • ← Ролкова река
  • ← Крушецка бара
  • ← Просенишка бара
  • → Ладровица
  • ← Заноженска бара
  • ← Орлощица
  • ← Барбаращица
  • ← Бащица
  • ← Шолдирица
  • → Патевица
  • ← Бела река
  • ← Черна река
  • ← Гувнуша
  • → Свидня
  • ← Мътница
  • Въртешница (Лева река) 38 km / 292 km2
  • ← Дъбник

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението ѝ са разположени 2 града и 10 села:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Водите на Ботуня се използват главно за напояване.

В горното течение на реката, покрай левият ѝ бряг, на протежение от 6,5 km преминава Републикански път III-162 от Държавната пътна мрежа Лакатник – СтояновоБели извор и 3,4 km от Републикански път III-812 БерковицаВършец.

В участъка от град Криводол до град Бойчиновци, покрай левия бряг на реката, на протежение от 18,9 km е прокаран Републикански път III-101 от Държавната пътна мрежа ВрацаБойчиновциГложене.

След язовир „Сопово" (северно от село Стояново) в коритото на реката се наблюдават интересни каменни блокове, които водата на Ботуня в продължение на хилядолетия е изваяла в причудливи форми.

Със своите красива и с чисти води, тя е интересна туристическа дестинация в района на курорта Вършец. Представлява и интерес за риболов, като в нея се срещат се доста видове риба: клен, бяла/черна мряна, скобар/уклей (беловар), кротушка на някои места и средни каракуди. Среща се и балканската пъстърва, но тя е предимно в началото на реката – в района на квартал „Заножене" и нагоре по течението[1].

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 362