Главаци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Главаци
Общи данни
Население 225 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 10,403 km²
Надм. височина 203 m
Пощ. код 3045
Тел. код 09181
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 15014
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Криводол
Петър Данчев
(НС)

Глава̀ци е село в Северозападна България. То се намира в община Криводол, област Враца.


История[редактиране | редактиране на кода]

В документи отпреди Освобождението селото фигурира с имената Овяни и Иглавиче. Първоначално се е намирало в местността „Изворо“, постепенно се премества на сегашното си място. Обявено е за село-първенец по благоустрояване в НРБ по времето на Тодор Живков — 1956 — 1958.В недалечното минало, в селото имало уникален воден часовник . Дело на местния ерудит и изобретател Ангел Кузманов. Вграденият в селската чешма часовников механизъм бил задвижван от водна капка точно през една секунда . Ето какво пише за Главаци в уникалния си труд "От Искър до Огоста" краеведът Богдан Николов:

"Население: 1910 г.-815жители, 1926 г.-815жители, 1926-944жители, 1934-1026жители, 1946-1121жители, 1965-901жители, 1975-716жители, 1985-675жители, 1992-415жители. Намира се на 18км.северозападно от Враца и е разположено на хълма Орган в равна лъка на десния бряг на река Ботуня. Землището му заема площ от 17 274дка и граничи на изток с Краводер, на юг-с.Долно Озирово /Сердар/ Стояново, на запад с.Дупляк /днес преименувано на с.Ботуня/, на север със село Сумер.В района на селото са намерени няколко монетни съкровища-варварски имитации на сребърни тетрадрахми от времето на македонския владетел Филип III Аридей; Сребърни монети сечени от името на българския цар Иван Александър /1331-1371 г./ и трета находка от западноевропейски и турски сребърни монети от XVIIIв./Герасимов,т.,ИАИ,XI,1937; ИАИ,XVII,1950,c316 и ИАИ,XXVIII,1965,c.247/. Селото се споменава с днешното си жителско име в османски документ от средата на XVв.:"Тимар в село Овяни, наречено още Иглавиче, домакинства 38... "/ИБИ т.XIII, c.269/. Засега е невъзможно да се обясни защо селото е записано в този регистър с две имена. Но е съвсем сигурно, че жителското си име е придобило преди края на XV в. Според едно месно предание селото е било най-напред при извора "Изворо", но поради чумна епидемия се е преместило в местността Дудовец и после на сегашното си място.Старата носия на жителите на селото до края на миналия век е била бялодрешковска. Село Главаци е последното село в зоната на "а" говорите. За тази зона е характерно, че старобългарската носовка се произнася като "а", но може и "ъ": каща вм.къща; пат вм.път; заб вм. зъб и пр. Съществителните от мъжки род, трето лице, ед.число се членуват на "о" коньо, пато, брего вместо коня, пътя, брега и пр. Стари родове в Главаци са Алачете, Ановци, Антовци, Бараците, Божиновци. Василовци(Бешковци и Митринци), Витанците(Лозановци), Връбанчовци, Гаджовци, Герговци, Гоцовци, Динчовци, Йошовци, Катарците, Кисалковци, Кожуарците, Коновци, Кюлофарете, Лишковци(Тунинци), Масларците, Минчовци, Мотишовци, Мульовци, Неновци, Пунчовци, Страчовци, Табаците, Тaновци, Чучуците и Янкинци. Придошли родове които са се заселили в средата на ХIX в. в село Главаци са Андовците и Чорбарете от с. Сумер, Банянците от с.Баня, околия Монтана, Белореченете-от с.Горна Бела Речка, Дулдурете и Торлаците от с. Дупни връх(дн. Дружево), Гицковци от с. Горно Озирово, Клисурците-от с. Клисура(дн. Бързия), Ордакьовци от с. Дупляк(дн.с. Ботуня)и Тасовци от с. Черкаски(бивше с. Хаджийска Махала). В топонимията на село Главаци има много старинни имена, които са изчезнали днес от употреба. Такива са Орган, Креща, Обреща, Щуто и др."

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Направена е първа копка за построяване на параклис, който ще се казва „Света Петка Параскева“.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Множество пещери и водоеми (язовири) и река с условия за риболов.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото се прави в първата събота след Петковден.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]