Големо Бабино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Големо Бабино
Общи данни
Население 285 души[1] (15 юни 2020 г.)
18,2 души/km²
Землище 10,809 km²
Надм. височина 167 m
Пощ. код 3063
Тел. код 09117
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 15494
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   кмет
Криводол
Христо Доков
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Големо Бабино
Тихомир Трифонов
(НС)
Големо Бабино в Общомедия

Голѐмо Ба̀бино е село в Северозападна България. То се намира в община Криводол, област Враца.

Кмет на Големо Бабино от 2011 г. е Тихомир Трифонов.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Големо Бабино е разположено в равна лъка по левия бряг на река Ботуня. Намира се на 24 км от областния център Враца и на 4 км от общинския – град Криводол. На изток граничи със село Власатица, на юг – със село Пудрия, на запад – със село Уровене, и на север е Криводол. Селото се състои от 300 къщи.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски документи от средата на XV в. само с името „Бабино“, а в по-късен документ от началото на XVII в. е записано като „Долно Бабино“, което свидетелства за съществуване на две села – сегашните Горно и Долно Бабино, които впоследствие са известни с имената Мало Бабино (от 1942 г. слято със селото Българска Бела и образувано ново село под името Бели извор) и Големо Бабино.[2]

В района на с. Големо Бабино не са открити и не са известни засега исторически паметници, освен развалините на една малка средновековна църква в местността Черковище. В същия район са открити 23 броя медни византийски монети от времето на Мануил I Комнин, Андроник I Комнин и Исак II Ангел (1185–1195 г.), което показва, че през XII в. в района е имало някакво събитие, което е принудило собственика да зарови в земята монетите. През вековете на робството селото се е местило в местностите Селищата и Селището, поради чумни епидемии и липса на обществена сигурност.[2]

Старата носия на жителите на с. Големо Бабино е била белодрешковска.[2]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Река Ботуня е най-чистата в региона. С много вкусната си риба, тя си остава най-голямата атракция в селото. Друга забележителност е Куманица – намиращият се в непосредствена близост връх, който има своята загадъчна история.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Запазени са обреди и обичаи, свързани с празниците Трифон Зарезан, Бабинден, а на Йордановден има и литургия в местната църква.

Източници

  1. www.grao.bg.
  2. а б в г Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.