Лесура
| Лесура | |
 | |
  Лесура  Лесура | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 620 души[1] (31 декември 2024 г.) 18 души/km² |
| Землище | 34,395 km² |
| Надм. височина | 173 m |
| Пощ. код | 3073 |
| Тел. код | 091180 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 43462 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Криводол Христо Доков (ГЕРБ; 2019) |
| Кметство – кмет | Лесура Евгени Димитров (БСП) |
| Лесура в Общомедия | |
Лѐсура е село в Северозападна България. То се намира в община Криводол, област Враца.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Лесура се намира на 35 км северно от гр. Враца, по пътя за Чирен, Девене, Три Кладенци, Лесура. Село Лесура граничи със селата Три кладенци, Галатин, Градешница, Фурен и с. Баурене.
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът е умереноконтинентален. Зимата е мека, със средна януарска температура около 0°C, лятото е топло, често горещо със средна юлска температура 22,5°C. Средните годишни валежи са около 700 mm. Дните със снежна покривка са около 40 – 50. Преобладават северни и североизточни ветрове. През лятото често падат градушки, придружени от поройни дъждове, гръмотевични бури и силни пориви на вятъра.
История
[редактиране | редактиране на кода]Халколитно укрепено селище „Голата могила“ се намира на 3.33 km западно по права линия от центъра на село Лесура. На площ от около 4 дка на естествено укрепено място, скалист конусообразен хълм, заобиколен от север,запад и юг от река Галатинска бара, се намират останки от края на халколита. Крепостта е имала приблизително правоъгълен план. Входът е от изток. Антична крепост „Градище“/”Калето” се намира на 0.79 km югоизточно по права линия от центъра на село Лесура. Крепостта се простира на площ около 3 дка. От запад, север и юг е оградена със стръмни скални скатове, а от изток със землен вал. Вероятно крепостта е завладяна по време на османското нашествие в региона. Тази крепост е била част от Видинското царство което е завладяно през 1396 година, но по нови изследвания през 1422 година, когато умира сина на Иван Срацимир, Константин II Асен в Белград на 53 годишна възраст. Крепостта е в близост до крепостта при село Чирен крепост Градище, която е от римско време, тя запада след като се образува крепост при прохода Вратцата.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 820 | 100,00 |
| Българи | 638 | 77,80 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 173 | 21,09 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 5 | 0,60 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Калето.
- Пуров чукар.
- Манастира, язовир Гайтан.
- Ръсовец, Чълкова дрънка, Врълото, Зли дол, Ливагето
- Голата могила.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]В селото има читалище с действащ любителски певчески хор, детска градина, голямо училище то носи името на националния герой Васил Левски, стадион и бензиностанция.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Други
[редактиране | редактиране на кода]През 80-те години футболния отбор с име „Червено знаме“ воден от легендата на ФК „Ботев“ Враца Николай Пенков с помощник-треньор Кирко Кирков достига до 2-ро място в А окръжна футболна група. Поради липса на парични средства отбора се отказва от участие в първенството на Северозападната В група.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| ||||||||
