Макреш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Макреш.

Макреш
Общи данни
Население 404 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 38,769 km²
Надм. височина 194±1 m
Пощ. код 3850
Тел. код 09339
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 46245
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Макреш
Иван Вълчев
(БСП)

Ма̀креш е село в Северозападна България. То е административен център на община Макреш, област Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма доказани сведения кога е създадено селото. Има сведения, че църквата е създадена още преди османската власт.

Предполага се, че името на селото произлиза от латинската дума “macro" – голям. Носи се легенда, че това име е дадено на селото от италиански изследовател, преминал по тези земи: харесал селото и отседнал в него, нарекъл го „Макрес“ – дълго, голямо село.

Селото е сменяло 3 пъти местонахождението си, защото е било тормозено от турски бирници.

През Втората световна война Макреш, заедно със съседното село Урбабинци, е известно с големия брой комунисти, някои от които участват в Партизанския отряд „Георги Бенковски“. През януари 1944 година отрядът претърпява поражение в местността Вълчешки дол край селото като загиват 17 партизани. На 16 срещу 17 септември, след Деветосептемврийския преврат през същата година, на същото място партизани от отряда и други комунистически активисти избиват, някои от тях след жестоки мъчения, 298 души отвлечени от Видин и повечето села във Видинско и Кулско.[1]

През 1945 година в Макреш е създадено едно от първите Трудови кооперативни земеделски стопанства в района, в което първоначално се включват 63 семейства. То получава името „17 партизани“, в чест на убитите край селото партизани. През 1950-1951 година, в разгара на кампаниите по колективизацията, 13 семейства (39 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[2]

През пролетта на 1951 година в Макреш се сформира горянска група, повечето членове на която са доскорошни комунисти, а ръководителят ѝ Иван Монов преди това е комсомолски секретар в селото. На 25 срещу 26 март 1951 година тази група напада поделението на Трудови войски в Кладоруб, при което един офицер е убит, завзема селото и арестува местните комунистически функционери, след което се оттегля с престрелки през границата. Три дни по-късно групата напада граничното поделение в Раяновци, войници от което са участвали в предходните престрелки, като е убит един войник. Тези събития предизвикват паника в няколкото поделения на Трудови войски в района, където през следващите седмици редовно има инциденти с безпричинна стрелба.[3]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кръст-оброк в местността Церият, землище на с. Вълчек – с. Макреш. Посветен е на Успението на Пресвета Богородица – 15/28 август. Забит е сред големи брястове. Издялан е грубо от сив точилен камък, обрасъл е в мъх. Скициран е от Иван Енчев – Видю в 1930 г.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Панаирът в селото се провежда на 9 септември.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Макреш

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев 2009, с. 107.
  2. Груев 2009, с. 111, 123, 205.
  3. Груев 2009, с. 232 – 234.
Цитирани източници
  • Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.