Подгоре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Подгоре
Общи данни
Население 223 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 54,731 km²
Надм. височина 335 m
Пощ. код 3852
Тел. код 09332
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 56980
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Макреш
Митко Антов
(БСП)
Подгоре в Общомедия

Подго̀ре е село в Северозападна България. То се намира в община Макреш, област Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Подгоре се намира в планински район. Характерно за селото е разположението му в ниската част на предбалкана, в падина, защитена от силни ветрове през зимата.

Името на селото само по себе си говори за разположението му.

През ранна пролет и късно лято е сравнително хладно (дори студено) особено надвечер и през нощта.

През лятото е сравнително горещо през деня. Утеха носи вечерното разхлаждане от преноса на по-студен въздух от Балкана.

Преобладаващите ветрове са приблизително изток-запад поради разположението на селото по дължината на падината разположена в същата посока.

В района рядко падат градушки.

Подземните води се откриват на сравнително малка дълбочина за този район, на около 9 – 11 м. предимно в ниската част на селото.

Кладенците, доколкото са останали такива са със сравнително висок дебит.

Почвите са сравнително плодородни.

Гората в подножието на Балкана е предимно от широколистни видове (дъб, цер, бук). Изключително красива през есента.

История[редактиране | редактиране на кода]

Сегашното село Подгоре е продължител на селото Влахович, което е основано от двамата братя Влайхови някъде през 19 век. Първоначално селото се е намирало в близост до Влаховишка бара и се е разпростирало в посока сегашното село. Преименувано е на Подгоре през кампанията за българизиране на имена на селища след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година.[1]

До 9.09.1944 г. характерно за този район е масовото антифашистко движение, за което типичен пример е отряда Георги Бенковси с членове основно от село Макреш. Основател на комунистическото движение в селото е Михаил Здравков, убит от властта по онова време.

В началото на 1951 година, по време на колективизацията жителите на селото не успяват да изпълнят нарядите за мляко и масово заплашват, че ще избягат в Югославия, ако властите се опитат да ги събират принудително. Силно недоволство предизвиква и ангарията за изграждане на преградни съоръжения по границата. През февруари и март 5 души действително преминават югославската граница.[2]

По време на социализма е имало развито селско стопанство и животновъдство. През 1978 г. Подгоре е отделено от община Макреш и е присъединено към община Раковица.[3]

След промените през 90-те години на 20 век селото започва бавно да се обезлюдява и към момента броя на жителите едва ли надхвърля 300 души.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на селото са източноправославни.

Михаил Здравков-местен деятел на БКП, убит през септемврийските бунтове 1923 г.

Йоло Гергов-местен полицай и деятел на БКП. Осъден на смърт и обесен през 1944 г.

Стоян Милков-партизанин, укривал се в собствената си къща. Осъден на смърт и екзекутиран през 1944 г.

Никола Перков-кметски наместник преди 9 септември 1944 г. Убит от партизаните през август 1944 г.

поп Никола-осъден на смърт от „народния съд“ и екзекутиран през 1945 г.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото е на 24 май.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев 2009, с. 125.
  2. Груев 2009, с. 234 – 235.
  3. Указ № 45 от 16 януари 1978 г. Обн. ДВ.бр. 6 от 20 януари 1978 г.
Цитирани източници
  • Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]