Подгоре

Подгоре
Подгоре 43.751389, 22.489722 Подгоре
Общи данни
Население	186 души (31 декември 2024 г.) 3,4 души/km²
Землище	54,731 km²
Надм. височина	335 m
Пощ. код	3852
Тел. код	09332
МПС код	ВН
ЕКАТТЕ	56980
Администрация
Държава	България
Област	Видин
Община    – кмет	Макреш Митко Антов (БСП – ОЛ; 2019)
Подгоре в Общомедия

Подго̀ре е село в Северозападна България. То се намира в община Макреш, област Видин.

География

Село Подгоре се намира в планински район. Характерно за селото е разположението му в ниската част на предбалкана, в падина, защитена от силни ветрове през зимата.

Името на селото само по себе си говори за разположението му.

През ранна пролет и късно лято е сравнително хладно (дори студено) особено надвечер и през нощта.

През лятото е сравнително горещо през деня. Утеха носи вечерното разхлаждане от преноса на по-студен въздух от Балкана.

Преобладаващите ветрове са приблизително изток-запад поради разположението на селото по дължината на падината разположена в същата посока.

В района рядко падат градушки.

Подземните води се откриват на сравнително малка дълбочина за този район, на около 9 – 11 м. предимно в ниската част на селото.

Кладенците, доколкото са останали такива, са със сравнително висок дебит.

Почвите са сравнително плодородни.

Гората в подножието на Балкана е предимно от широколистни видове (дъб, цер, бук). Изключително красива през есента.

История

Сегашното село Подгоре е продължител на селото Влахович, което е основано от двамата братя Влайхови някъде през 19 век. Първоначално селото се е намирало в близост до Влаховишка бара и се е разпростирало в посока сегашното село. Преименувано е на Подгоре през кампанията за българизиране на имена на селища след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година.

До 9.09.1944 г. характерно за този район е масовото антифашистко движение, за което типичен пример е отряда Георги Бенковси с членове основно от село Макреш. Основател на комунистическото движение в селото е Михаил Здравков, убит от властта по онова време.

В началото на 1951 година, по време на колективизацията жителите на селото не успяват да изпълнят нарядите за мляко и масово заплашват, че ще избягат в Югославия, ако властите се опитат да ги събират принудително. Силно недоволство предизвиква и ангарията за изграждане на преградни съоръжения по границата. През февруари и март 5 души действително преминават югославската граница.

По време на социализма е имало развито селско стопанство и животновъдство. През 1978 г. Подгоре е отделено от община Макреш и е присъединено към община Раковица.

След промените през 90-те години на 20 век селото започва бавно да се обезлюдява и към момента броят на жителите едва ли надхвърля 300 души.

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	267	100,00
Българи	262	98,12
Турци	0	0,00
Цигани	0	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	0	0,00

Религии

Жителите на селото са източноправославни.

Личности, произлезли от Подгоре:

Михаил Здравков - местен деятел на БКП, убит през септемврийските бунтове 1923 г.

Йоло Гергов - местен полицай и деятел на БКП. Осъден на смърт и обесен през 1944 г.

Стоян Милков - партизанин, укривал се в собствената си къща. Осъден на смърт и екзекутиран през 1944 г.

Никола Перков - кметски наместник преди 9 септември 1944 г. Убит от партизаните през август 1944 г.

Свещеник Никола Пешев Милеков - осъден на смърт от „народния съд“ и екзекутиран през 1945 г.

Културни и природни забележителности

Съборът на селото е на 24 май.

Бележки

Цитирани източници

• Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.

Външни препратки

• Снимки на село Подгоре
• Снимки на село Подгоре Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.