Долна Рикса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Долна Рикса
Общи данни
Население 234 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 23,985 km²
Надм. височина 218 m
Пощ. код 3452
Тел. код 09549
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 22250
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Монтана
Златко Живков(ВМРО-НИЕ)

До̀лна Рѝкса е село в Северозападна България. То се намира в община Монтана, Област Монтана.

География[редактиране | редактиране на кода]

Близо до селото има находища на злато и на огнеупорна глина.

Селцето е на благоприятно място за живеене, сравнително високо, без притеснение за природни бедствия. Климатът е умереноконтинентален-благоприятен за отглеждане на всякакъв вид зърнени култури, плодове и зеленчуци. Валежите са умерени през цялата година. През лятото температурите достигат 30°, а през зимата до 10°. Около града има машиностроителна промишленост и хранително-вкусова. Инфраструктурата за момента е слабо развита, водопровод има от 2007 година, но канализация - не. Слабо покритие на мобилните и интернет операторите.

История[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война един човек от Долна Рикса е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

Съществуват две легендарни сведения за произхода и наименованието на селото - едната версия, разказана от Рангел Илиев, гласи, че още по времето на Римската империя селото е съществувало и е било основано от някой си Рикс или Рекс, римлянин и владетел в района, който се занимавал с животновъдство. Половин година, когато бил зимния сезон, Рикс прекарвал със стадата си на мястото където сега е Долна Рикса (на "зимовище"), която според преданието, преди се наричала Дъбова Рикса; през останалата част от годината се качвал с животните в Балкана, където сега се намира селото Каменна Рикса. От това сведение може да се допусне, че в миналото в селото е било популярно Трансхуманното животновъдство.

Втората легенда, разказана от дядо Борко Пожаревски, гласи, че по времето, когато Осман Пазвантоглу се отцепил от централната власт на Османската империя, в Северозападна България пламнала чума причинена от многобройната войска, която той събрал там. Селяните се изнесли от старата локация на селото и зачакали чумата да отмине. Някой си дядо Доно поел с багажа и воловете си да търси ново място за заселване. Като го питали къде отива, той отвръщал - "отивам на риск" - което означавало, че имало риск да се зарази с чума. Дядо Доно се заселил на сегашната локация на селото и постепенно около него се заселили и останалите му съселяни, които се били разбягали от чумата. Според тази версия името на селото идва от "Дядо Доно отива на риск", "Доно на Риск", "Долна Рикса". Това е класически пример за народна етимология възникнала твърде късно поради факта, че чуждицата "риск" е навлязла в Българския език чак към края на XIX век.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Близо до селото има находища на злато и на огнеупорна глина.

В близост до селото се намира старо турско гробище, за съжаление повече от старинните постройки са разрушени и разграбени от цигани.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът е на 24 май - денят на българската просвета и на славянската писменост.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Острови Рикса край остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на селата Каменна Рикса и Долна Рикса.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.
  2. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Riksa Islands.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]