АЕЦ „Козлодуй“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от АЕЦ Козлодуй)
Направо към: навигация, търсене
АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД
Корпусите на 5 и 6 блок
Корпусите на 5 и 6 блок
Map of Kozloduy.png
43.7461° с. ш. 23.7705° и. д.
Местоположение в България Козлодуй
Местоположение Козлодуй, България
Собственик БЕХ (100%)
Гориво атомна
Реактори 440 MW (ВВЕР; 1974 – 2004)
440 MW (ВВЕР; 1975 – 2004)
440 MW (ВВЕР; 1980 – 2007)
440 MW (ВВЕР; 1982 – 2007)
1000 MW (ВВЕР; 1987)
1000 MW (ВВЕР; 1991)
Капацитет 2000 MW
Служители 4 796[1]
Открита 1974
Уебсайт www.kznpp.org
АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД в Общомедия

АЕЦ „Козлодуй“ е действаща ядрена електроцентрала в България. Разположена е на брега на река Дунав, на 5 км източно от град Козлодуй и на 200 км северно от София. Това е единствената българска атомна електроцентрала и най-голямата в региона. Строежът ѝ започва на 6 април 1970 г., а официалното откриване е на 4 септември 1974 г.

Към момента в АЕЦ „Козлодуй“ работят само 5-ти и 6-ти реактори с общ капацитет 2 000 MW. Те са изградени съответно през 1987 и 1991 г. и са от типа ВВЕР-1000.

Централата е собственост на Българския енергиен холдинг.[2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

  • 1965 – На 19 август Политбюро на ЦК на БКП взима решение за искане помощ от СССР за проектиране и строителство на атомна електроцентрала;[4]
  • 1966 г. – На 15 юли НРБ подписва със СССР спогодба за съвместно изграждане на АЕЦ на своя територия;
  • 1969 г. – На 14 октомври е направена първата копка;
  • 1970 г. – На 6 април започва строежът на ядрената централа;
  • 1974 – 1975 г. – влизат в действие първи и втори блок (по 440 мегавата);
  • 1980 – 1982 г. – работа започват трети и четвърти блок (по 440 мегавата);
  • 1988 – 1993 г. – въведени в експлоатация са пети и шести блок (по 1000 мегавата).

От 1991 година общата инсталирана мощност на шестте енергоблока е 3760 MW. Централата разполага с шест ядрени реактора – четири с мощност по 440 MW и два с мощност 1000 MW, осигуряващи около 46% от необходимата електроенергия на България.

Мисия OSART на МААЕ в блокове 1 – 4 през юни 1991 г. открива много оперативни проблеми, включително:

  • липса на култура на безопасност
  • заплаха за трудовата безопасност
  • слаба радиационна защита
  • липса на структурирано обучение на операторите
  • непълни оперативни процедури [5]

Централата е оперирала през 2007 година с коефициент за използване на инсталираните мощности от 83.58%. [6]

Затваряне на блокове от 1 до 4[редактиране | редактиране на кода]

Корпусите на 1 – 4 блокове

След 1990 г. постепенно се закриват първоначално 1 и 2 блок на централата, а впоследствие 3 и 4-ти.

През 2003 г. след натиск от Европейския съюз (ЕС) е започната процедура за спиране на четирите реактора с мощност 440 MW, тъй като не отговарят на европейските стандарти за сигурност [7]. През 2004 г. са затворени 1-ви и 2-ри блок на АЕЦ „Козлодуй“, а в началото на 2007 г. са затворени и 3-ти и 4-ти блок. Пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ все още работят. Мощностите затворени досега са 1760 MW, а работещите и в момента са 2000 MW.

Георги Стоилов, бивш министър на енергетиката, публично заявява, че общественият риск, съществуващ от атомната ни централа, е твърде голям. Нападките срещу него обаче са много големи, особено от страна на журналистите, което свидетелства за слабата екологична култура на хората. Изменението в осмислянето на проблема може да се разглежда като форма на обществена еволюция. В западните страни по същия начин е била нападана съпротивата срещу АЕЦ през 1960-те и 1970-те години.

  • 29 ноември 1999 година: „... Гюнтер Ферхойген заяви, че разбирането на Комисията е, че окончателното затваряне на тези [3-ти и 4-ти] блокове ще стане най-късно през 2006 година.“[8]
  • Среща на президента Георги Първанов с еврокомисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген в Брюксел, 7 февруари 2002: На срещата на Първанов с Ферхойген е бил разискван и въпросът за датите за закриване на ядрени реактори от АЕЦ Козлодуй. Според Ферхойген това е „много чувствителен и предизвикващ силни емоции въпрос, затова трябва да се работи много внимателно. Европейският съюз не е променил позицията си. Очакваме България да изпълни ангажиментите си от споразумението, подписано през 1999 година“.[9]

По време на управлението на Иван Костов е постигнато отлагане:

  • 29 ноември 1999 година: „... господин Костов успя да отложи договореното от правителството на Беров затваряне на блокове от 1 до 4 през 1999 г, като отложи затварянето на 1-ви и 2-ри блокове за края на 2002 г.

Господин Костов заяви също така, че във връзка с актуализирането на енергийната стратегия, което ще приключи през 2002 година, България ще вземе решение, съгласувано с Комисията и отчитайки споразумението за ядрена безопасност и други релевантни фактори, относно датите за окончателно затваряне на реакторите 3 и 4, които ще предхождат понастоящем предвидените дати за затваряне през 2008 и 2010 респективно. Господин Ферхойген заяви, че разбирането на Комисията е, че окончателното затваряне на тези блокове ще стане най-късно през 2006 година.“[8]

За да избегне договореното през 1993 г. затваряне на четирите малки блока Надежда Михайлова подписва на 29 ноември 1999 един меморандум (нито договор, нито споразумение) с Ферхойген, където пише: „... окончателно затваряне на блокове 3 и 4, което ще стане преди сега предвидените дати за затваряне на блоковете, съответно 2008 г. и 2010 г. Позицията на Комисията е, че окончателното затваряне на тези блокове ще стане най-късно през 2006 г.“[10]

Вместо да проведе преговори за сроковете за затваряне на 3-ти и 4-ти блокове на АЕЦ Козлодуй, както беше договорено в меморандума, подписан от Надежда Михайлова, на 22 януари 2002 г. Симеон Сакскобургготски в качеството си на министър-председател изненадващо обеща пред гръцкия си колега Костас Симитис, че ще затворим блоковете през 2006 г.

Известна светлина за причините за това обещание беше заявката за строителството на АЕЦ Белене и избухналия по-късно скандал с искани комисиони от канадска компания. Така подозренията, че АЕЦ Козлудуй е жертвана заради комисиони от строителството на нови реактори получиха своето потвърждение.

Оказва се, че има и решения с неясен автор, но неизвестно защо приети за верни и неоспорвани.

  • Редовен доклад на Европейската комисия за напредъка на страните кандидати – 9 октомври 2002 година: Според ЕК затваряме 3 и 4 блок на АЕЦ през 2006 година. В документа е записано: “Българското правителство наскоро обяви своето решение да затвори 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“ през 2006 година. Правителството също така поиска от ЕС партньорска проверка на безопасността на блоковете“.[9]

През 2003 година ЕК вече не може да оспорва лицензите на III и IV блок на АЕЦ Козлодуй:

След положителната оценка, дадена на Агенцията за ядрено регулиране от Международната агенция за атомна енергия /МААЕ/, от ЕК вече не би трябвало да оспорват издадените от АЯР лицензи за сроковете на експлоатация на реактори III и IV в АЕЦ Козлодуй. ... Наскоро Агенцията за ядрено регулиране издаде дългосрочни лицензи за работа на III и IV блок съответно за срок от 8 и 10 години. [11]

Цена на електроенергията[редактиране | редактиране на кода]

Цялата стойност на проекта АЕЦ „Козлодуй“ е много трудна за изчисляване. Голяма част от помощта на СССР не се е заплащала, а самият проект е финансиран пряко от националния бюджет на НРБ. В резултат на това себестойността на произвежданата в централата електроенергия се изчислява въз основа на ниска стойност на активите - така през 2016 година амортизациите са само 21% от оперативните разходи.[12]

След 2012 г., когато идва масовият удар с високите цени на електричеството от фотоволтаици, се поддържа ниска цена на електроенергия от АЕЦ Козлодуй, за да се балансира общата цена от енергийния микс. За регулаторния период от 1 юли, 2014 г. до 30 юни, 2015 г. КЕВР е определила следните изкупни цени на енергията:

- от АЕЦ - 2,97 ст./kWh (това е средно претеглена цена);

- от ТЕЦ Марица Изток - 2 - 6,8 ст./kWh; 

- топлофикационни и заводски централи - от 9 до 28,5 ст./кWh;

- от малки ВЕЦ - до 23,7 ст./кWh;

- от вятърни централи - до 13,8 ст./кWh;

- малки фотоволтаични централи - до 22 ст./кWh;

- централи на битови отпадъци - до 25 ст./кWh;

- централи на биомаса - до 45,3 ст./кWh и т.н. [13]

От 1 юли 2017 г. токът от АЕЦ Козлодуй се гласи да поскъпне с 83% и да струва 5,49 ст./кWh, като пак ще е най-евтин. За сравнение цената на електроенергията от малките фотоволтаици по покривите ще е 27 ст./кWh, а на тока от тор 48 ст./кWh. Това се дължи на продължаването на субсидиите за производството на такъв вид ток.[14]

Произшествия[редактиране | редактиране на кода]

В АЕЦ „Козлодуй“ са регистрирани поне 6 събития от ненулева степен по международната скала за ядрени събития (INES).

Преди 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • 21.02.1983 г.: след повреда в електроинсталация две клапи се отварят в охладителната система на първи контур. Като налягането вътре в системата спада, реакторът бива изключен. По време на инцидента водата, впомпана за аварийно охлаждане в корпуса на реактора, причинява спукване на заваръчния шев. [15] Информацията за инцидента е публикувана на Запад през 1985 г. от избягал от ГДР атомен инженер.
  • 20.11.1989 г.: пожар в турбинно отделение.

През 1990 година МААЕ отбелязва, че в АЕЦ Козлодуй са се случили няколко сериозни произшествия, включително и такова, при което има радиоактивно замърсяване на подпочвените води на площадката. От пускането на първи блок през 1974 година най-малко 200 служители са получили облъчвания във високи дози.[16]

1990 – 1999 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • 22 – 23.09.1992 г.: пожари в генератор при тестово пускане на реактор (две събития от първа (I) степен по международната скала за ядрени събития (INES))
  • 03.01.1993 г.: изпускане на радиоактивна пара (първа (I) степен по INES)
  • 02.12.1993 г.: пожар в хранилището за ядрени отпадъци[17]
  • На 19.05.1998 г. 1-ви блок е спрян за презареждане с гориво. След приключване на зареждането на реактора се извършва деконтаминация на стената на парогенератора с химически разтвор. Поради спукване на тръба част от разтвора се излива в помещението на парогенератора, достига аварийния резервоар с бор и го замърсява. На 20 – 21 май съдържанието на резервоара е прецедено, почистено и той е отново напълнен с концентрирана борна киселина H3BO3. По време на почистването на резервоара е осигурено снабдяване с борна киселина на първия контур на реактора и на басейна с отработеното гориво. Също така са предприети мерки за предотвратяване на възможно навлизане на чиста вода в реактора и в басейна с отработено гориво. Въпреки това операцията е била извън оперативните ограничения, тъй като аварийния резервоар с борна киселина не е на разположение. Причините за спукването на тръбата не са изяснени. Събитието е предварително оценено като първа (I) степен по международната скала за ядрени събития (INES). След приключване на разследването по случая степента е променена до втора (II) степен поради явно нарушение на процедурите за безопасна работа (раздел III-5.3 в наръчника на INES).

2000 – 2013 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • При пълно натоварване на 20.01.2003 г. възниква изтичане през заваръчния шев на първичния кръг на трети реактор. Аварийната система за охлаждане се задейства. Изведените от експлоатация реактори в енергоблокове 1 до 4 са могли да изключват единични сегменти от първичния си кръг чрез клапи. По-мощните водо-водни реактори в енергоблокове 5 и 6 и реакторите с високо налягане (PWR), използвани в Западна Европа, нямат такава възможност. Предприето е изолиране на участъка на изтичането, посредством което загубата на вода е спряна след сравнително кратък период от време. Събитието е определено като инцидент от първа (I) степен.
  • По време на спирането на 5-ти блок на 01.03.2006 г. една от четирите помпи за охладителна течност не работи. При последващ тестов опит за спешно изключване на реактора, 22 от 60 контролни пръти остават в най-висока позиция. Това се дължи на промяна в дизайна на контролните пръти от компанията ОКБ „Гидропресс“. Засичането на контролните пръти и липсата на достъп на охладителна течност могат да доведат до разтапяне на горивните пръти. За да се изключи реакторът бива впомпана борна киселина. Операторът на централата първоначално определя инцидента като нулева (0) степен по международната скала за ядрени събития. Произшествието не е обявено в цялата си сериозност в българската преса, която не му обръща достатъчно внимание. След продължителен натиск от международни контролни органи и неправителствени организации, министерството на икономиката и енергетиката, под управлението на Румен Овчаров, е принудено да преразгледа оценката си до инцидент от втора (II) степен. Произшествието е оповестено за първи път два месеца по-късно. Четири месеца след това управителният директор на централата е уволнен. По-късно се публикуват упреци към „Гидропресс“, че новата конструкция на контролни пръти не е надлежно изпробвана. Компанията твърди, че подобни пръти вече са били в употреба в ОНД. [18].

Възможни 7 и 8 блок[редактиране | редактиране на кода]

В последно време се появява предложение за изграждане на 7 и 8 блок на АЕЦ.[19] Вероятно те ще бъдат оборудвани с американски реактори, всеки с мощност 1000 MW. Проектът се появява вследствие на забавянето на строежа на АЕЦ Белене, и ако бъде започнат, вероятно 7 и 8 блок ще бъдат довършени преди блокове 1 и 2 на Белене.

Идеята съществува от около 15 години, но тогава не е обстойно разработена, защото са съществували два основни спънки – за водоснабдяването на реактора и за свързването му с електропреносната система на страната. Понастоящем отпаднаха и двата проблема след затварянето на първите четири реактора, като освен това са построени нови далекопроводи, свързващи централата с вътрешността на България, както и с чужбина.

Изграждането на два нови блока за Козлодуй излиза по-евтино от построяването на АЕЦ „Белене“, понеже централата има осигурени техническа вода за охлаждане, система за радиационен мониторинг и аварийно планиране. Единственият недостатък е забавянето на строенето на нови реактори с около 2 години. Това е така, защото все още се бави получаването на лиценз за безопасността на новите реактори, което трябва да стане през есента на 2011 г.[20]

На 8 март 2011 г. централата обявява поръчка за удължаване на живота на 5 и 6 блокове, чиито експлоатационни срокове изтичат съответно през 2017 и 2019 г. Ръководството на централата се надява животът на реакторите да бъде удължен с поне 15 до 20 години.[21]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Капитал 100“ представя най-големите работодатели в България. // karieri.bg, 2007. Посетен на 26 юни 2007.
  2. Bulgaria Consolidates Five Energy Companies into Holding. // Sofia News Agency, 2008-02-13. Посетен на 14 март 2011.
  3. Bulgaria announces birth of energy giant with new holding company. // Power Engineering, 2008-02-14. Посетен на 14 март 2011.
  4. Решение „А“ № 247 на Политбюро на ЦК на БКП от 19 август 1965 г.
  5. Source Book: Soviet-Designed Nuclear Power Plants in Russia, Ukrane, Lithuania, the Czech Republic, the Slovak Republic, Hungary, and Bulgaria. 4th ed. Nuclear Energy Institute. 1996.
  6. АЕЦ „Козлодуй“ отчете 106.31% изпълнение на плана за производство
  7. ((en)) Резюмета на документите, свързани с присъединяването на България към ЕС
  8. а б СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПЕЧАТА след срещата между Иван Костов, министър-председател на Република България и еврокомисаря по разширяването на ЕС Гюнтер Ферхойген. София, 29 ноември 1999 година
  9. а б БЪЛГАРИЯ и ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, сайта на НС
  10. Меморандум между Европейската комисия и правителството на Република България, 29 ноември 1999
  11. ЕК вече не може да оспорва лицензите на III и IV блок на АЕЦ Козлодуй, 02 юли 2003
  12. http://www.kznpp.org/uf//Finansov_otchet/GFO_2016.pdf
  13. https://dariknews.bg/novini/biznes/aec-kozloduj-proizvezhda-naj-evtiniq-tok-za-energijniq-ni-miks-1412382
  14. Желева, М., 2017. Токът от „Козлодуй“ поскъпва с 83% и пак най-евтин. 24 часа, 17 юни, стр. 13а
  15. Reports raise alarm over safety of Soviet PWR Reactors. New Scientist, 07.05.1987.
  16. S.Pavlov. Sofia's Choice. Bulletin of the Atomic Scientists. May 1998: 52 – 57.
  17. No Nukes Inforesource: Kozloduy
  18. http://www.nirs.org/mononline/nm647.pdf
  19. 7-и и 8-и блок в АЕЦ „Козлодуй“ излизат в битка с АЕЦ „Белене“
  20. Иван Хиновски: Изграждането на нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“ ще е по-евтино
  21. АЕЦ „Козлодуй“ търси оценител за удължаване срока на експлоатация на 5-и и 6-и блок, dnevnik.bg

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]