Гюргич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Гюргич
Параклисът на селото
Параклисът на селото
Общи данни
Население 205 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 33,35 km²
Надм. височина 272 m
Пощ. код 3932
Тел. код 09324
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 18486
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Ружинци
Александър Александров
(ГЕРБ)
Гюргич в Общомедия

Гюргѝч е село в Северозападна България, в община Ружинци, област Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Фонтан в селото

На запад на 2 км от селото се намира скалист връх, наречен Бабу, на който е имало крепост. Северно от селото в скалистия рид са върховете Косера и Калето. Южно от селото е разположен скалист рид, част от широка планина – Ошли гръб. От север е опасан с венец от скали: Бъчвата, Сокола, Викалеца, Типъц, Дудов камък, Силовит връх. Реката, която минава през селото, се нарича Гюргичка бара. След като се слее с Карачица се нарича Нечинска бара. Това е едно съхранено живописно кътче в Северозападна България. Всеки, който отиде там, може да се наслади на чистия планински въздух и красивата гледка.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на 40-те години, по време на колективизацията, селото е местна база на Горянското движение, а на изборите през 1949 година, след забраната на опозицията, гласуват едва 50% от избирателите. В началото на 1951 година на Държавна сигурност са известни 67 горянски ятаци в Гюргич.[1]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на с. Гюргич е на 24 май.

Личности[редактиране | редактиране на кода]


  • Втората събота на месец август събор – Среща на три поколения
  • В средата на месец Август се провежда младежки събор на язовир с. Гюргич в близост до връх „БАБУ“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 135, 235.