Доброшинци
| Доброшинци Доброшинци | |
| — село — | |
 Доброшинци с порутеното минаре | |
  Доброшинци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Василево |
| Географска област | Струмишко поле |
| Надм. височина | 217 m |
| Население | 936 души (2002) |
| Пощенски код | 2416 |
| МПС код | SR |
| Доброшинци в Общомедия | |
Доброшинци (на македонска литературна норма: Доброшинци) е село в община Василево на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено северно от Струмица, в южното подножие на Огражден.
История[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век Доброшинци е смесено българо-турско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Доброшинци (Dobrochintzi) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 147 българи и 40 мюсюлмани.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Добрешенци е населявано от 320 жители, от които 60 българи християни и 260 турци.[2]
В началото на XX век цялото християнско население на Доброшинци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Добришинци има 40 българи екзархисти и 12 цигани. В селото функционира българско училище.[3]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Доброшинци живеят 359 турци, а останалите жители на селото са българи.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 936 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 753 |
| албанци | 0 |
| турци | 182 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188-189.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 161.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
| |||||||||||||||||||
