Ангелци
| Ангелци Ангелци | |
| — село — | |
_(6).jpg) „Свети Йоан Златоуст“, 1940 година | |
  Ангелци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Василево |
| Географска област | Струмишко поле |
| Надм. височина | 219 m |
| Население | 913 души (2002) |
| Пощенски код | 2411 |
| МПС код | SR |
| Ангелци в Общомедия | |
Ангелци (на македонска литературна норма: Ангелци) е село в община Василево на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено северно от Струмица.
История
[редактиране | редактиране на кода]На 2 километра североизточно от селото в местността Страната е разкрито неолитно селище.
Ангелци се споменава в османски преброителен дефтер от 1519 година като населено място с 209 жители, от които 204 са християни и само 5 са мюсюлмани.[1]
През XIX век Ангелци е смесено българо-турско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Янгенци (Yanghentzi) е посочено като село със 110 домакинства, като жителите му са 130 мюсюлмани, 90 българи и 112 цигани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 345 жители, от които 220 българи християни и 125 турци.[3]
В началото на XX век цялото християнско население на Ангелци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 112 българи екзархисти и 24 цигани.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Ангелци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В 1940 година в селото е построена църквата „Свети Йоан Златоуст“.[6]
В 1953 година Ангелци има 661 жители, от които 519 македонци и 135 турци, в 1961 – 682 – 651 македонци и 24 турци, в 1971 – 787 жители, а в 1981 – 840 жители.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 913 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 857 |
| албанци | 0 |
| турци | 34 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 21 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ангелци
Ангел Араламбов (около 1878 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Никола Жеков[9]- Иван Панев (около 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на 7-а кумановска дружина[10]
- Мануш Стаменов (около 1887 – ?), български просветен деец
- Милан (Милош) Стоилов (Стоименов) (около 1872 или 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 1-ва и 2-ра рота на 7-а кумановска дружина[11]
- Харалампи Стоилов (около 1866 – ?), македоно-одрински опълченец, 1-ва и 2-ра рота на 7-а кумановска дружина, носител на бронзов медал[12]
- Починали в Ангелци
- Андон Лазаров (около 1871 – 1926), български революционер от ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цветанов, Д. Средновековните тврдини во Југоисточниот регион на Република Македонија (11-14 век): функција, значење и временски рамки. Докторска дисертација. Скопје, Филозофски факултет, 2018. с. 309. (на македонска литературна норма) Архив на оригинала от 2023-09-17 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 202. (на македонска литературна норма)
- ↑ Митева, Димка. „Топонимијата на Струмичко“, Скопје, 1989, стр.25.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 533.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 652, 654.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 653.
| |||||||||||||||||||
