Ангелци

от Уикипедия, свободната енциклопедия



Ангелци
Ангелци
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.4764° с. ш. 22.6111° и. д.
Ангелци
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаВасилево
Географска областСтрумишко поле
Надм. височина219 m
Население913 души (2002)
Пощенски код2411
МПС кодSR

Ангелци (на македонска литературна норма: Ангелци) е село в община Василево на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северно от Струмица.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 2 километра североизточно от селото в местността „Страната“ е разкрито неолитно селище.

През XIX век Ангелци е смесено българо-турско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 345 жители, от които 220 българи християни и 125 турци.[1]

В началото на XX век цялото християнско население на Ангелци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 112 българи екзархисти и 24 цигани.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Ангелци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

В 1953 година Ангелци има 661 жители, от които 519 македонци и 135 турци, в 1961 – 682 – 651 македонци и 24 турци, в 1971 – 787 жители, а в 1981 – 840 жители.[4]

Ангелци днес[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 2002 година селото има 913 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 857
албанци 0
турци 34
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 21

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ангелци
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Араламбов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Жеков[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Панев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Седма кумановска дружина[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Стоилов (Милош Стоименов, 1872 или 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа и Втора рота на Седма кумановска дружина[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Мануш Стаменов, български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Харалампи Стоилов (1866 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа и Втора рота на Седма кумановска дружина, носител на бронзов медал[9]
Починали в Ангелци

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
  4. Митева, Димка. „Топонимијата на Струмичко“, Скопје, 1989, стр.25.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-06 
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 533.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 652.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 653.