Требичино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето



Требичино
Требичино
— село —
Църквата „Света Петка“, 1875 г.
Църквата „Света Петка“, 1875 г.
North Macedonia relief location map.jpg
41.5161° с. ш. 22.5461° и. д.
Требичино
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Василево
Географска област Смърдеш
Надм. височина 437 m
Население 19 души (2002)
Пощенски код 2414
МПС код SR

Требичино (на македонска литературна норма: Требичино) е село в община Василево на Северна Македония.

Георграфия[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северозападно от Струмица, в планината Смърдеш.

История[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Требичино е посочено като село с 12 домакинства, като жителите му са 38 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Трибичено е населявано от 84 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Трибичино има 96 българи екзархисти.[3]

Селото е освободено от османска власт от четите на Михаил Думбалаков и Кочо Хаджиманов.[4] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 19 жители, всички македонци.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
  4. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 172.
  5. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония