Направо към съдържанието

Дражево (община Ново село)

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Дражево.

Дражево
Дражево
— село —
Църквата „Рождество Богородично“
Църквата „Рождество Богородично“
41.3731° с. ш. 22.9233° и. д.
Дражево
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаНово село
Географска областПодгорие
Надм. височина330 m
Население462 души (2002)
Пощенски код2436
МПС кодSR
Дражево в Общомедия

Дражево (на македонска литературна норма: Дражево) е село в община Ново село на Северна Македония.

Дражево се намира в Струмишката котловина. Селото е разположено е в северното подножие на планината Беласица в областта Подгорие на 330 метра надморска височина. Дражевската река разделя селото на две махали.[1]

Етимологията е от мъжкото име Дражен или Драган, а според местна легента името идва от това, че на жителите му им било драго да живеят в него.[1]

Селото се споменава в османски дефтер от 1519 година, когато има само 5 семейства.[1] В османски дефтер от 1570 година е споменато под името Дражева. През същата година в селото живеят 1 мюсюлманско и 208 християнски домакинства.[2] През XIX век селото е чисто турско. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Дражово е населявано от 380 жители, всички турци.[3]

В 1940 година е построена църквата „Рождество Богородично“ („Света Богородица Милостива“) в горния край на селото.[4]

В 1971 година в селото има 649 жители.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 462 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 460
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 1

В селото има и спортен клуб „Беласица“.[1]

Починали в Дражево
  • Костадин Радев Радев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[6]
  • Петко Искрев Аврамов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[7]
  • Христо Стоянов Шумов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[8]
  1. а б в г д Дражево // Општина Ново село. Посетен на 20 декември 2019 г.
  2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 562-566
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  4. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 202. (на македонска литературна норма)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 131
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 133
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 6