Никола Хаджиев (Лехово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за серския деец на ВМОРО и ВМРО. За охридския деец на ВМОРО вижте Никола Хаджиев (Райчица).

Никола Хаджиев
български революционер
От ляво на дясноː Никола Хаджиев, брат му Димитър Хаджиев и Христо Попиванов от село Крушево по време на емиграция в Турция, 1925 г.
От ляво на дясноː Никола Хаджиев, брат му Димитър Хаджиев и Христо Попиванов от село Крушево по време на емиграция в Турция, 1925 г.

Роден
1882 г.
Починал
6 март 1948 г. (66 г.)
Народен представител в:
XXI ОНС   

Никола Николов Хаджиев, наречен Даскала[1] и Венизелос[2], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.


Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Хаджиев е роден в 1882 година във демирхисарското село Лехово, тогава в Османската империя, в семейството на Никола Тодоров Уланов, син на Тодор Уланов. Завършва гимназия в Сяр и Солун. Става учител в родно си село в 1903 година. Поддържа имот в Пиперица, където се жени. Влиза във ВМОРО и оглавява леховския революционен комитет в състав Димитър Шарков, Костадин Иванов Попов, Кръстьо Шаламанов, Стоян Гонгов и Стоян Попов.[3] Подпомага Пейо Яворов в печатането на вестник „Свобода или смърт“ в Алиботуш в началото на февруари 1903 г. Яворов живее у Хаджиев от февруари до Великден, когато държи слово в църквата, след което се мести у Папа Стоян до Гергьовден.[4]

На 21 април 1903 година в къщата на Хаджиев пристигат 6 четници, начело с Йонко Вапцаров. На другия ден заедно с Яворов и хектографа те тръгват към Ловчанския конгрес, водени от леховските куриери Андон Чингов и Костадин Гъсков. На път за Голешово попадат на войска и започват сражение. Гъсков бяга към Лехово и съобщава на комитета, който организира местните четници Тодор Тарагюлев, Костадин Спанювиков, Тодор Ангов Хаджиев и други, които заедно с намиращите се в Лехово четници на Сандански Петър Витанов от Пиперица (шурей на Хаджиев), Стоян Барбарото също от Пиперица и дядо Божин от Петрово, фелдшер при Сандански, се намесват в сражението, а привечер пристига и четата на дядо Илия Кърчовалията и така четниците успяват да дочакат нощта и да се измъкнат от обкръжението.[4]

Хаджиев поддържа санданистите и е в близък контакт с Яне Сандански, а къщата му в Лехово е пункт на организацията. Участва в подготовката на преговорите с младотурците преди и след Младотурската революция в 1908 година. След преврата участва в установяването на конституционното управление в Серско. В работата по създаване на Народната федеративна партия Хаджиев е между първите съмишленици на Сандански.[1]

След освобождението на Демирхисарско по време на Балканската война в 1912 година, Хаджиев е назначен за околийски управител на Демирхисарска околия.[5]

След Първата световна война, в 1918 година, когато Лехово е върнато на Гърция, семейството на Хаджиев се изселва в останалото в България съседно село Пиперица.[6] Заедно със синовете си Тодор и Кирил Хаджиеви подкрепя левицата във възстановената организация.[7] Привърженик е на ръководителя на Спомагателната организация на ВМРО Алеко Василев.

На 11 ноември 1923 година е избран за депутат от листата на Демократическия сговор от Петрички окръг заедно с Атанас Маджаров, пунктов началник на ВМРО и учител в Петрич, Димитър Голев, адвокат от Банско, Михаил Монев, чиновник в Горна Джумая, д-р Иван Каранджулов, виден юрист и д-р Петър Кушев.

Делегат е на Серския конгрес на ВМРО на 1-2 септември 1924 година от Демирхисарска околия, на който е избран за запасен член на Окръжния революционен комитет и за делегат на Общия конгрес на организацията.[8][9] След убийството на Алеко Василев в Горна Джумая на 12 септември 1924 г., успява да избяга във Виена с Георги Хазнатарски, Тома Радовски, Иван Коджабашиев и брат си Димитър Хаджиев.[10] Раненият Яне Богатинов при стрелбата срещу Тодор Паница във Виена, след излизането си от виенската болница се установява в Цариград. Хаджиеви също заминават за Турция през Италия. [11] В 1929 година е в Цариград заедно с брат си Димитър Хаджиев, сина си Тодор Хаджиев, Яне Богатинов, Тего Куюмджиев и Михаил Герджиков формира комитет на ВМРО (обединена).[12]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Никола Хаджиев е избран за председател на Околийския комитет на Отечествения фронт в Свети Врач, а синът му Тодор Хаджиев става кмет на Катунци.[13]

На 06.03.1948 година Никола Хаджиев умира след тежко боледуване в село Пиперица.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват: Спомени. София, Любомъдрие, 1994. с. 8.
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 22.
  3. Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват: Спомени. София, Любомъдрие, 1994. с. 6.
  4. а б Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват: Спомени. София, Любомъдрие, 1994. с. 7.
  5. Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват: Спомени. София, Любомъдрие, 1994. с. 8-9.
  6. Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват: Спомени. София, Любомъдрие, 1994. с. 9.
  7. Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват: Спомени. София, Любомъдрие, 1994. с. 9.
  8. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 81, 84.
  9. Пърличев, Кирил. Убийството на Тодор Александров: (Изследване и документи). София, Веда МЖ, 2002. с. 89, 180.
  10. Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват. Спомени. Любомъдрие, 1994. с. 15 - 16.
  11. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, Велико Търново, 2017. с. 34.
  12. Тего Куюмджиев за среща с М. Герджиков в Цариград и за дейността на ВМРО (обединена), в: Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 126.
  13. Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват: Спомени. София, Любомъдрие, 1994. с. 50.
     Портал „Македония“         Портал „Македония