Новоселец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Новоселец
Общи данни
Население 414 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 34,617 km²
Надм. височина 149 m
Пощ. код 8958
Тел. код 04564
МПС код СН
ЕКАТТЕ 52146
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   - кмет
Нова Загора
Николай Грозев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Новоселец
Красимир Иванов
(ГЕРБ)

Новоселец е село в Югоизточна България. То се намира в Община Нова Загора, област Сливен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Новоселец се намира в югоизточната част на Тракийската низина. На 25 km южно от Нова Загора и на 13 km източно от Раднево.

История[редактиране | редактиране на кода]

Районът на юг от Нова Загора е равнинен, безводен и без укрепени места. Той е бил населяван от неуседнали земеделци и скотовъди, поради което много често е страдал от нападения и грабежи.

При нападения и опасности населението търсело закрила и убежище в Балкана на север от Нова Загора. Исторически и археологически е потвърдено, че Югоизточна Тракия, в която попада и с. Новоселец, е била населена от 6-7 хилядолетие преди Христа. Била е гъсто населена много преди траките.

На юг от Балкана има много селищни могили от неолита (5000 години пр. Хр.), енеолита (4000 години пр. Хр.), бронзовата епоха. В „Библиография“ на Областния исторически музей – гр. Сливен се посочват: Кермен — праисторическа селищна могила; с. Асеновец – праисторическо селище; с. Загорци – праисторическа селищна могила; с. Езеро – Дипсизката селищна могила от неолита и много други.

През 1966 година при прокопаване на напоителен канал на 1 km южно от с. Новоселец е била разрушена малка надгробна могила, в която са намерени: бронзова „Хидрия“ – датираща от края на V век пр. Хр. и червенофигурен „кратер“ – датиращ от IV век пр. Хр. Това е период на засилено колонизиране на Тракия от гърците. Предполага се, че предметите са с гръцки произход и са били притежание на влиятелен тракийски вожд. В района на с. Новоселец има разположени значителен брой надгробни тракийски могили – 25. На 1 km западно от селото се намират седем могили-некрополи, като 5 от тях са доста големи и високи. Пак на запад от седемте има една малка и ниска могила, известна на населението с името „Бабъта“. На 1 km от селото на изток се намират 2 големи могили-некрополи, наречени „Османовите могили“, защото по време на османската власт са били обградени от имотите на богатия турчин Хаджи Осман от съседното турско село Субашкьой. На 2 km североизточно от селото има малка могила със забит на върха ѝ голям четириъгълен камък, поради което турците са я нарекли „Таш тепе“ (могила с камък). На юг от селото, на стария път за село Ковачево, се намират 2 малки могили-некрополи. Има още доста малки могили, разпръснати из почти всички местности на селото.

На изток от селото, върху една издигната част от терена, са намерени остатъци от стар строеж – част от укрепен пункт, охраняващ гръцкото селище в местността по на север „Серет Дере“. По време на османската власт, южно от селото от двете страни на „Селската река“, се е намирало село Вардакьой, чиито жители са служили за охрана на пътя за Одрин („Големият царски път“ водещ от Белград, Ниш, София, Пловдив, Одрин до Цариград.[1]

В околностите на село Новоселец е намерена надгробна плоча, поставена от сина на убит в сражение с варварите гръцки войник (във войната със северните скитски племена). Надписът на плочата гласи „Свята плоча. Бащата Георги почина. Убит от оръжието на варварите в отсъствието на сина, който му сътвори в скоро време този паметник.“

По време на римското нашествие около 150 г. пр. Хр. римляните са построили укрепен пункт на мястото на старото гръцко селище в местността „Серет дере“ (на 2 km североизточно от селото). Това римско укрепено селище е обозначавало източната граница на областта Августа Траяна. От това селище има запазени 2 правоъгълни колони: едната с гръцки надпис, а другата с латински. Колоните са вградени в западната част на църквата в с. Новоселец. Колоните са били издигнати от народния съвет на Августа Траяна.

В същото селище са намерени сребърни монети от Гордиан III (238-244 г.), тракийски конник (бронзова пластика), както и бронзова апликация за колесница, изкопана през 1938 г. от Кънчо Добрев, който имал нива в тази местност. От същото място е запазен и капител – мраморна глава на глиган. Апликацията и капителът се съхраняват в историческия музей в Нова Загора. Надписът на северната колона гласи: „Светът и народа на Августа Траяна, през време на управлението на отличния Флавий Паладий, издигнаха паметник в чест на великия Флавий Константин, бранител на мира и водач към всяко щастие, който ни напомня за всички непрекъснати безкръвни победи и си е спечелил званията на Автократорите и на вечните Августи.“ Надписът на южната колона гласи: „Антони Марцелан, Домиций Леонтин и Фабий Тициан, прославни мъже, префекти на претория, през управлението на отличния мъж Паладий, презес на провинция Тракия, посветиха този паметник в чест на Флавий Кл. Константин, победител, триумфатор и вечен Август.“

В античното селище е намерена подставка от статуя на Константин Велики, издигната от град Августа Траяна. Тази находка се смята като указание за източната граница на територията на Августа Траяна. Римското селище е били нещо повече от укрепен граничен пункт, ако се съди по намерените остатъци от строителство – обли и правоъгълни колони мраморни колони. Всички тези материали са доставяни от далечни райони, тъй като в този край няма подобни материали.

Първи сведения за съществуването на заселници в село Новоселец срещаме в стари турски данъчни регистри на сливенския санджак, намиращи се в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ под името „Мезраа Мирахур Кьосеолу“ – разработена земя (чифлик) на Кьосето.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Местното население са християни.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Храм-паметник „Света троица“, построен през 1895 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. извадки от неиздадената „История на Нова Загора и Новозагорския край“ и от „История на България“ – том първи