Пет могили (област Сливен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пет могили (Област Сливен))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Пет могили (Област Шумен).

Пет могили
Общи данни
Население 539 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 44,633 km²
Надм. височина 100 – 199 m
Пощ. код 8953
Тел. код 04564
МПС код СН
ЕКАТТЕ 56068
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   - кмет
Нова Загора
Николай Грозев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Пет могили
Гергана Георгиева
(ГЕРБ)

Пет могили е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено по течението на малка безименна река, която води началото си източно от село Млекарево.

История[редактиране | редактиране на кода]

На сегашното си място селото съществува приблизително от 50-те години на XVI век. По това време то е било разделено на две – Беш тепе (на изток от реката) и Дере кьой („Речен дол“) – на запад от реката. В Беш тепе са живеели само българи, около 90 къщи, а в Дере кьой имало около 30 турски и 40 татарски къщи. Според други данни, татарските къщи са били само десетина. Тогавашното село Беш тепе е било в Ескизаарска кааза (Старозагорска област), село Дере кьой също, но с автономен статут, заради това, че е било подарено на чорбаджията Хаджи Хасан лично от султана на Османската империя. Главният поминък по време на османската власт е скотовъдството. С правителствен документ от 1903 г. Беш тепе е преименувано на Пет могили. Училище съществува от 1880 г. За училищна сграда първоначално служи обществена постройка в църковния двор. По-късно тази малка сграда е опожарена и през 1911 г. е построена първата специална сграда за училище, което е наименувано „Кирил и Методий“. Читалище в селото е основано през 1926 г. от група прогресивни учители и по-будни младежи, и е наречено „Светлина“. Селото е електрифицирано през 1950 г.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

В близост до селото се намират няколко големи язовира, в които може да се уловят шаран, амур, сом, каракуда, костур, червеноперка и др. В селото активно работи група за автентичен фолклор към читалище „Н. Й. Вапцаров“, носител на много общински, регионални и национални награди. В селото има празник на житното плодородие.

Храм „Света Петка“[редактиране | редактиране на кода]

Малко след оформянето на селището се появяват и първите свещеници. Първият храм е построен в чест на Света Петка. Той е построен от дърво и глина с таван от дъски, малък и схлупен на външен вид, вкопан в земята. Храмът е построен под ръководството на свещеник Йовчо Колев, а църковни настоятели са били учителите Петър Михов, Петър Момчев и Митьо Иванов. Храмът е строен в периода 1858 – 1860 г. изцяло от дарения. Дълъг е 22 метра, широк 10 метра и висок 9 метра, еднокорабен. Майстор строител е Димитър Габровски. Тогава църковни настоятели са били свещеник Господин Стоянов (председател) и членове – учителите Петър Михов, Радни Колев, Димитър Драганов, и Младен Русев. На 14 октомври 1895 г. храмът е осветен от митрополит Методи Кусевич.

Могили[редактиране | редактиране на кода]

  • „Шилева могила“ – в местността „Вехтия юрт“, 2 км северно от селото.
  • „Стойнова могила“ – в западния край на селото.
  • „Петте могили“ – некропол от 5 могили източно от селото.
  • „Голямата могила“ – източно от селото. Могилата е част от некропол, състоящ се от 4 могили.
  • „Бодакови могили“ – некропол от 3 могили, на 4,5 km северозападно от селото в местността „Кара гьол“. На 1,5 km от некропола, в местността „Кайлъка“ се намира селище от римската епоха.
  • „Келевите могили“ – некропол от 4 могили, южно от римското селище.
  • „Гъркови могили“ – некропол от 6 могили, североизточно от римското селище.


Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „15 години земеделска кооперация „Златен клас“
  • Никола Койчев – „История на Нова Загора и Новозагорско през вековете“, 1997 г.
  • Татяна Кънчева-Русева, Красимир Велков, Веселин Игнатов – „Проучвания на надгробни могили в Новозагорско“, 1996 г.
  • Татяна Кънчева-Русева – „Ямни погребения в могила №2 от могилен некропол в землището на с.Пет могили, Новозагорско“. „Марица-изток. Археологически проучвания“ том 2, 1994 г.
  • Татяна Кънчева-Русева, Красимир Велков, Веселин Игнатов – "Археологически проучвания на „Голямата могила“, с.Пет могили, община Нова Загора / Археологически открития и разкопки през 2006 г.
  • Панайот Хитов – „Как станах хайдутин“.
  • Стилиян Чилингиров – „Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически издирвания)“. София, 1917. с. 259.
  • „Научна експедиция в Добруджа, 1917 г.“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]