Пет могили (област Сливен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пет могили (Област Сливен))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Пет могили (Област Шумен).

Пет могили
Общи данни
Население 539 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 44,633 km²
Надм. височина 100 – 199 m
Пощ. код 8953
Тел. код 04564
МПС код СН
ЕКАТТЕ 56068
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   - кмет
Нова Загора
Николай Грозев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Пет могили
Гергана Георгиева
(ГЕРБ)

Пет могили е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено по течението на малка безименна река, която води началото си източно от село Млекарево.

История[редактиране | редактиране на кода]

На сегашното си място селото съществува приблизително от 50-те години на 16 век. По това време то е било разделено на две – Беш тепе (на изток от реката) и Дере кьой („Речен дол“) – на запад от реката. В Беш тепе са живеели само българи, около 90 къщи, а в Дере кьой имало около 30 турски и 40 татарски къщи. Според други данни, татарските къщи са били само десетина. Тогавашното село Беш тепе е било в Ескизаарска кааза (Старозагорска област), село Дере кьой също, но с автономен статут, заради това, че е било подарено на чорбаджията Хаджи Хасан лично от султана на Османската империя. Главният поминък по време на османската власт е скотовъдството. С правителствен документ от 1903 г Беш тепе е преименувано на Пет могили. Училище съществува от 1880 г. За училищна сграда пълвоначално служи обществена постройка в църковния двор. По-късно тази малка сграда е опожарена и през 1911 г. е построена първата специална сграда за училище, което е наименувано „Кирил и Методий“. Читалище в селото е основано през 1926 г от група прогресивни учители и по-будни младежи, и е наречено „Светлина“. Селото е електрифицирано през 1950 г.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

В близост до селото се намират няколко големи язовира, в които може да се уловят шаран, амур, сом, каракуда, костур, червеноперка и др. В селото активно работи група за автентичен фолклор към читалище „Н. Й. Вапцаров“, носител на много общински, регионални и национални награди. В селото има празник на житното плодородие.

Храм „Света Петка“[редактиране | редактиране на кода]

Малко след оформянето на селището се появяват и първите свещеници. Първият храм е построен в чест на Света Петка. Той е построен от дърво и глина с таван от дъски, малък и схлупен на външен вид, вкопан в земята. Храмът е построен под ръководството на свещеник Йовчо Колев, а църковни настоятели са били учителите Петър Михов, Петър Момчев и Митьо Иванов. Храма е строен в периода 1858 – 1860 г. изцяло от дарения за период от 1 година. Дълъг е 22 метра, широк 10 метра и висок 9 метра, еднокорабен вид. Майстор строител е Димитър Габровски. Тогава църковни настоятели са били свещеник Господин Стоянов (председател) и членове – учителите Петър Михов, Радни Колев, Димитър Драганов, и Младен Русев. На 14 октомври 1895 г. храмът е осветен от митрополит Методи Кусевич.

Могили[редактиране | редактиране на кода]

  • „Шилева могила“ – в местността „Вехтия юрт“, 2 км северно от селото.
  • „Стойнова могила“ – в западния край на селото.
  • „Петте могили“ – некропол от 5 могили източно от селото.
  • „Голямата могила“ – източно от селото. Могилата е част от некропол, състоящ се от 4 могили.
  • „Бодакови могили“ – некропол от 3 могили, на 4,5 km северозападно от селото в местността „Кара гьол“. На 1,5 km от некропола, в местността „Кайлъка“ се намира селище от римската епоха.
  • „Келевите могили“ – некропол от 4 могили, южно от римското селище.
  • „Гъркови могили“ – некропол от 6 могили, североизточно от римското селище.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • книга „15 години земеделска кооперация „Златен клас““
  • Никола Койчев – „История на Нова Загора и Новозагорско през вековете“, 1997 г.
  • Татяна Кънчева-Русева, Красимир Велков, Веселин Игнатов – „Проучвания на надгробни могили в Новозагорско“, 1996 г.
  • Татяна Кънчева-Русева – „Ямни погребения в могила №2 от могилен некропол в землището на с.Пет могили, Новозагорско“. „Марица-изток. Археологически проучвания“ том 2, 1994 г.
  • Татяна Кънчева-Русева, Красимир Велков, Веселин Игнатов – "Археологически проучвания на „Голямата могила“, с.Пет могили, община Нова Загора / Археологически открития и разкопки през 2006 г.
  • Панайот Хитов – „Как станах хайдутин“.
  • Стилиян Чилингиров – „Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически издирвания)“. София, 1917. с. 259.
  • „Научна експедичия в Добруджа, 1917 г.“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]