Начо Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Начо Иванов
български комунист
Роден: 28 август 1904 г.
Починал: 1 юни 1944 г. (39 г.)

Начо Иванов Люцканов e деец на работническото революционно движение в България. Член на ЦК на БРП (к). Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Партизанин от Трънския партизански отряд и Втора софийска народоосвободителна бригада.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Начо Иванов е роден на 28 август 1904 г. в с. Пет могили. От 1927 г. е член на ЦК на Независимите работнически профсъюзи. Член на ЦК на РМС и секретар на Софийското дружество (1928-1929). След забраняването им през 1934 г. ръководи Централната синдикална комисия при ЦК на БКП.

От 1936 до 1938 г. е член на Политбюро на ЦК на БРП (к). В периода 1937-1943 г. многократно е арестуван и интерниран.

Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1943 г. избягва от концлагер, преминава в нелегалност и става партизанин в Трънския партизански отряд. Избран е за член на ЦК на БРП (к). От пролетта на 1944 г. е във Втора софийска народоосвободителна бригада. Бригадата води на 23 май 1943 г. тежко сражение при с. Батулия, Софийско по време на предвижването от района на гр. Трън към Стара планина. При последвалите я престрелки загива на 1 юни 1944 г.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 152