Вълчо Славов
| Вълчо Славов | |
| български офицер и революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 28 октомври 1939 г.
|
Вълчо Узунов Славов е български офицер и революционер, чокенски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Вълчо Славов е роден на 12 януари 1869 година в новозагорското село Пет могили, тогава в Османската империя. Завършва школата за запасни подпоручици през 1892 година и служи в 28 пехотен полк. През 1903 година заминава в Одринска Тракия, където е определен за войвода на ВМОРО в Чокенско. През Илинденско-Преображенското въстание действа с четите на Марин Чолаков и Михаил Сидеров при нападението на Кюстюкьой. Вълчо Славов участва във войните за национално обединение и достига до чин капитан като служи в 44 пехотен полк. Умира в родното си село на 28 октомври 1939 година.[1][2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 151.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 429.
