Силвия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Силвия
Silvia-01.jpg
Информация
Родена
Силвия Младенова
Националност Флаг на България България
Стил попфолк, народна музика, поп
Глас мецосопран
Активност от 1996 г.
Музикален издател Пайнер
Свързани изпълнители орк. Раднево, Минчо Атанасов, Камелия Дечева, Нончо Воденичаров, квартет Славей, Таралежите, Юри Крумов
Уебсайт silvia-bg.com
Дискография на Силвия
Издания
Студийни албуми 9
Компилации 2
Видео албуми 3
Музикални видеоклипове 45

Силвия Дечева Младенова, по-известна само като Силвия, е българска попфолк и народна певица.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 1 април 1978 г. в град Раднево, Старозагорско.

Завършила е СОУ „Гео Милев“ в родния си град. Има една сестра, с две години по-малка от нея. Певицата определя себе си като едно тихо, свито и скромно дете. На 18 години Силвия е категорична, че ще става певица. Майка ѝ Живка Канева решава да я заведе на прослушване при старозагорския музикант Минчо Атанасов, дългогодишен ръководител на орк. „Раднево“ и директор на културния дом в града. По това време оркестърът и Минчо работят с популярната фолк певица Десислава Донева, която се разболява и временно се търси нейна заместничка. При завръщането на Десислава Силвия остава. С времето пътищата на Десислава и орк. „Раднево“ се разделят и тя започва своя солова кариера. Година по-късно това прави и Силвия, но заедно и под вещото ръководство на Минчо Атанасов. Той играе ролята на озвучител, мениджър, музикален продуцент и охранител. Певицата го определя като неин втори баща. За кратко време става изключително популярна и обичана. Валят стотици покани за концерти и участия, песните ѝ се пеят от публиката, албумите ѝ се продават бързо. През 1998 г. те са два – дебютният „Страхотна жена“ и „Дамата в червено“, който излиза и на видеокасета, която също бележи невероятен успех. Година по-късно, през 1999 г., излиза третият ѝ – „Среща с Казанова“, който ражда хитовете „Просякиня“, „Сбогом любов“ и „На тебе, мамо“ – песен в дует с нейната сестра. Истински фурор предизвиква видеоклипът към песента „Хубава“ – за първи път изпълнителка си позволява да се разголи. Тълпи от фенове постоянно обикалят около певицата. Така се ражда и пилотният сингъл към четвъртия ѝ албум „Аз, Силвия“ (2000). Той се казва „Апетитна хапка“ и става запазена марка за певицата. И това определение е най-използваното прозвище на Силвия в медийното пространство. „Аз, Силвия“ се оказва албум, пълен с хитове – „Бяла магия“, „Не съди ме без вина“, „Зная как“, „Защо ли те срещнах“, „Като светец“ и „Хей, ревнивецо“ (по музика на Тончо Русев), която получава престижна награда на фестивала „Тракия фолк“ през 2000 г. Следва албум, събрал най-добрите ѝ балади. Следващият ѝ албум излиза година по-късно и носи заглавието „Грешница“. Заглавната песен е с участието на световноизвестния квартет „Славей“, а в диска са побрани и дуети с покойния кмет на гр. Раднево Нончо Воденичаров. За този албум певицата решава да направи драстични промени във визията си.

На 9 август 2003 г. се ражда дъщеря ѝ Изабел. Грижите покрай нея я принуждават да прекрати за малко звездната си кариера, но прави няколко хита. Само няколко месеца след раждането на Изабел Силвия се развежда. През 2004 г. Силвия се завръща на сцената. На промоцията на певицата Калия тя представя дуета си с Нончо Воденичаров. През май същата година пуска пилотния сингъл към албума „Да ме желаеш“, който носи провокативното име „Забрави ме“. Песента се радва на успех и популярност, но Силвия отново „изчезва“ за известно време. Записва песента „Водка“ и я клипира, но песента е цензурирана и преименувана на „Изкушение“. Видеоклипът изобщо не се излъчва в ефира на телевизия „Планета“ поради пропагандиране на алкохол. Почитателите ѝ негодуват срещу това и пишат протестно писмо, което дава резултат – клипът се излъчва, макар и рядко. Певицата заснема клип към песента „Непростимо“, който стартита в последните дни на 2005 г. Месеци по-късно, през април 2006 г., излиза албумът „Да ме желаеш“ и пилотният клип към него, озаглавен „Лъжа“. В албума се появява и нейният мениджър Минчо Атанасов със солово изпълнение на песента „Я дойди, либе“.

Силвия реализира още един клип от албума, озаглавен „Без привилегии“, след което започва да мисли за нови албуми. В началото на януари 2007 г. излиза DVD албум с 19 от най-добрите ѝ видеоклипа и един запис на живо от фестивала „Тракия фолк“. През лятото на същата годин атактува дискотеките с денс хита „Ти ме подлудяваш“, който жъне много голям успех. През септември печели голямата награда на международния фестивал „Пирин фолк“ с песента „Закъсняла прошка“. А ден преди това е обявена за почетен гражданин на родния си град с изключителни заслуги към него – Силвия и нейният мендижър подпомагат детска градина и училище в родния ѝ град.

Четири месеца след наградата от „Пирин фолк“ записва албум с македонски песни, носещ името на наградената песен. В него са включени и два дуета с Минчо Атанасов. Има видеоклипове на всички мелодии, включени в албума, и ги издава на DVD. Паралелно с това пуска и няколко нови попфолк песни – „Наздраве“ и „Завръщане“, които се сдобиват с клипове, и „Лудница в душата“, която представя в празничната програма на „Планета“ ТВ.

През 2008 г. Силвия записва албума „Влез в отбора“.[1]

През 2013 г. записва втория си фолклорен албум „Българка“.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Страхотна жена (1997)
  • Дамата в червено (1998)
  • Среща с Казанова (1999)
  • Аз, Силвия (2000)
  • Грешница (2002)
  • Да ме желаеш (2006)
  • Закъсняла прошка (2007)
  • Влез в отбора (2008)
  • Българка (2013)

Компилации[редактиране | редактиране на кода]

  • Балади (2001)
  • Златните хитове на Силвия (2013)

Видео албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Дамата в червено (1999)
  • Silvia Best Video Selection (2007)
  • Закъсняла прошка (2008)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България