Железопътна линия Дупница – Бобов дол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железопътна линия 51
Информация
Тип нормална (1435 mm)
Статус закрита за пътническо движение от 10.12.2017 г.
Крайни гари Дупница, Бобов дол
Започва от Дупница
Свързани линии Железопътна линия 5
Станции 6
Номер линия 51
Пусната 1 юли 1917 г.
Собственик НКЖИ
Дължина 19,087 km
Брой линии единична
Междурелсие 1435 mm
Електрификация 25 кV, 50 Hz
Работна скорост 40 km/h
Максимален наклон 23,5 ‰
Минимален радиус 300 m

Железопътната линия Дупница – Бобов дол е единична, електрифицирана железопътна линия с нормално междурелсие (1435 mm), намираща се в югозападна България, област Кюстендил.

История[редактиране | редактиране на кода]

Теснопътна (600 mm) линия[редактиране | редактиране на кода]

Теснопътното железопътно отклонение Дупница – Бобов дол е построено след завършване на теснопътния участък Радомир – Левуново по разпореждане на Щаба на действащата армия за осигуряване извозването на каменни въглища, необходими за експлоатацията на железопътната линия по долината на река Струма и за местните индустриални предприятия. От гара Дупница в посока към Бобов дол трасето преодолява голяма разлика във височината - 91,68 m на разстояние оот около 3 km. За да се намали големият наклон, досгигащ до 50 ‰ са построени две глухи обръщателни станции, поради което тя се удължава и достига 26,285 km. Строителството на линията се извършва от втора строителна железопътна рота от 11 декември 1916 г. до 1 юли 1917 г. През 1920 г. със „Закона за уреждане положението на строените за военни нужди през време на Европейската война жп линии“, участъкът заедно с още няколко е предадена на БДЖ за обществено ползване.

Нормална (1435 mm) линия[редактиране | редактиране на кода]

Порасналите нужди на страната от каменни въглища поради развитие на транспорта и индустрията, както и ограниченото използване на дърва за огрев през 30-те години налагат да се увеличи добивът на каменни въглища от мина „Бобов дол“. За да се осигури извозването им е решено да се построи нормална жп линия от Дупница до Бобов дол.

Дупница – Бобов дол (600 mm)
BSicon exCONTg.svg София
BSicon exBHF.svg 0+000 Дупница
BSicon exABZgl.svgBSicon exCONTfq.svg Кулата
BSicon exBHF.svg 5+200 сп. „Крушовица“
BSicon exBHF.svg 8+600 Големо село
BSicon exBHF.svg 12+000 сп. „Разметаница“
BSicon exBHF.svg 18+200 Мламолово
BSicon exBHF.svg 21+900 Бобов дол
BSicon exKBHFe.svg 24+900 мини „Бобов дол“


Дупница – Бобов дол (1435 mm)
BSicon CONTg.svg Линия 5 (София)
BSicon BHF.svg 0+000 (90+512) Дупница
BSicon ABZgl.svgBSicon CONTfq.svg Линия 5 (Кулата)
BSicon BHF.svg 8+250 Големо село
BSicon HST.svg 9+950 Мало село
BSicon HST.svg 13+278 Мламолово
BSicon HST.svg 16+700 сп. „Банковица“
BSicon KBHFe.svg 18+680 Бобов дол

Голяма част от трасето на тази линия минава по набелязаната за строеж в перспектива магистрална линия Костенец – Самоков – Дупница – Кюстендил. Строителството започва на 10 февруари 1941 г., но скоро е преустановено. Възстановено е след 9 септември 1944 г. Линията е завършена през 1949 г., а от 1 февруари 1950 г. влиза в редовна експлоатация.

Дължината на линията е 19,087 km, с минимален радиус на кривите – 300 m и максимален наклон 23,5 ‰. В началото на 90-те години е електрифицирана.

От 10.12.2017 г. пътническото движение по линията е преустановено.

Технически съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

Гари[редактиране | редактиране на кода]

име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Дупница 9 598 462 РУКЗ
Големо село 4 615 506 РУКЗ
Бобов дол 2 433 400 РУКЗ

Мостове[редактиране | редактиране на кода]

междугарие намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
Дупница – Големо село 0+988 19,50 стоманобетон път
Дупница – Големо село 1+120 112,50 стоманобетон път Е-79 и река
Дупница – Големо село 1+840 32,00 стоманобетон път
Дупница – Големо село 2+030 68,00 стоманобетон път
Дупница – Големо село 7+097 18,50 стоманобетон път
Дупница – Големо село 7+510 28,00 стоманобетон река
Големо село – Бобов дол 14+663 18,50 стоманобетон път

През 1946 г. по железопътната линия е построен един тунел с дължина 319,20 m. Намира се от км 3+714 до км 4+033.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.