Железопътна линия Филипово – Панагюрище
| Железопътна линия 81 | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | нормална 1435 mm |
| Статус | действаща |
| Крайни гари | Филипово, Панагюрище |
| Започва от | Филипово |
| Свързани линии | Железопътна линия 8 и Железопътна линия 82 |
| Станции | 11 |
| Номер линия | 81 |
| Пусната | 1933 г. |
| Закрита | частично – 2002 г. |
| Възстановена | изцяло – 2006 г. |
| Дължина | 71,111 km |
| Брой линии | неудвоена |
| Междурелсие | 1435 mm |
| Електрификация | не |
| Работна скорост | 40 - 80 km/h |
| Максимален наклон | 25 ‰ |
| Минимален радиус | 250 m |
Железопътната линия Филипово – Панагюрище е с междурелсие 1435 mm, намираща се в южна България, в областите Пловдив и Пазарджик.
История
[редактиране | редактиране на кода]Построяването на тази железопътна линия се свързва с желанието за стопанско съживяване на цветущите по-рано селища в този край, известен с историческата си роля в националноосвободителните борби на нашия народ. Значението на линията би било още по-голямо, ако се осъществи първоначалния замисъл за удължаването ѝ в посока северозапад и свързването ѝ с Трета железопътна линия в района на гара Мирково, построена след 1952 г.
Инициативата за построяването на линията тръгва от населението, което се отнася през 1921 г. направо към министър-председателя, произхождащ от този край (Александър Стамболийски). Отговор последвал още същата година. Със закон от 27 октомври същата година е дадено разрешение линията да се строи като местна железница с концесия на Пловдивския окръжен съвет и на общините от Пловдивска и Панагюрска околия. Проучването и проектирането е извършено от Дирекцията за проучване и постройка на нови железопътни линии към Министерството на железниците, пощите и телеграфите. По-късно със Закона за разширение на железопътната мрежа и пристанищата от 12 март 1923 г. тази линия е включена за строеж от държавата. Построена е с натурална и временна трудова повинност, като отделни сгради и малки съоръжения се възлагат за строеж чрез търг. Поради липса на средства строителството на линията продължава с прекъсвания до декември 1933 г.
Съоръжения
[редактиране | редактиране на кода]| вид на съоръжението | km | обща дължина, m |
|---|---|---|
| стоманобетонен мост | 8+955 | 105.00 |
| стоманен мост | 11+830 | 24.00 |
| стоманен мост | 19+644 | 24.00 |
| стоманобетонен мост | 32+080 | 14.00 |
| тунел | 54+291 | 131.00 |
| тунел | 54+579 | 103.00 |
| стоманобетонен мост | 59+321 | 33.70 |
| стоманобетонен мост | 70+616 | 22.80 |
| стоманен мост | 70+789 | 14.90 |
Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)
[редактиране | редактиране на кода]| от гара | до гара | скорост |
|---|---|---|
| Филипово | km 8+100 | 40 |
| km 8+100 | Съединение | 65 |
| Съединение | km 34+850 | 60 |
| km 34+850 | сп. Стрелча | 50 |
| сп.Стрелча | Панагюрище | 40 |
| Филипово – Панагюрище | ||
|---|---|---|
| Линия 8 (Пловдив) | ||
| 0+000 (5+652) г. „Филипово“ | ||
| Линия 8 (Бургас) | ||
| Линия 82 (Карлово) | ||
| 6+292 Царацово | ||
| 10+246 Бенковски | ||
| 21+164 Съединение | ||
| 31+600 Тополи дол | ||
| 37+016 Овчеполци | ||
| 40+428 Цар Асен | ||
| 46+234 Смилец | ||
| 52+400 Дюлево | ||
| 58+634 Стрелча | ||
| 71+112 Панагюрище | ||
Експлоатация
[редактиране | редактиране на кода]През 2002 г. е преустановено движението на пътнически влакове в участъка Съединение - Панагюрище. Следващата година са спрени и товарните влакове, гара Панагюрище е закрита, а жп линия е преобразувана във маневрен район без влаково движение. През 2006 г. са извършени ремонти по линията като от септември същата година е възстановено пътническото движение на влакове в участъка Съединение - Панагюрище. Положените релси са тип „РПШ“ 31,2 kg/m с дължина 9,55 m, втора употреба.
В миналото влаковете са се обслужвали с парни локомотиви серия 14.00, дизелови локомотиви серия 04.00 и серия 06.00, а пътническите с ДМВ серия 18.00. В днешно време товарните влакове се возят основно от дизелови локомотиви серия 07.00, а пътническите – с ДМВ серия 10.000 (Siemens Desiro).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
- Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.