Кан (титла)

Вижте пояснителната страница за други значения на Кан.

Кан е предполагаема титла, която се използва от някои български историци за обозначение на българските владетели до края на IX век, наместо традиционно приетата титла „хан“.^[1] Мнението на други изследователи в България е, че това всъщност е една титла, изписвана по различен начин.^[2]

История на употребата

В научни трудове и популярни публикации на български автори от края на XX и началото на XXI век започва да се използва формата кан^[3]^[4] вместо утвърдената дотогава хан.^[5] Самата титла „хан“, произлизаща от Централна Азия, е разпространена най-вече сред монголите и тюрките. Това разделение се популяризира поради тенденцията в българската прабългаристика към отричане на тюркския произход на прабългарите. В другите езици тази титла се възприема като една и не се разделя на две отделни титли, какъвто опит се прави в България.

Запазените каменни прабългарски надписи са изписани основно на средногръцки език. Само при двама владетели е налице транскрипция на въпросната владетелска титла на прабългарски език. Това са надписи от първата половина на IX век, в които българският владетел Омуртаг и синът му Маламир използват титлата „кана(с)убиги“. И при двамата владетелската титла е предадена с начална гръцка буква капа (к). В същото време и във византийските, и в домашните извори е налична производна прабългарска титла „кавхан“, чиято втора съставка започва предимно с хи (х). Подобно е положението с изписването на титлата „хаган/каган“.

Поради явната несигурност при транскрипцията, както и поради отсъствието на оригинален паметник на прабългарски, следва да се приеме, че титлата на прабългарските езически владетели вероятно се е произнасяла със звука „кх“ в началото на думата.^[6] В староруския език също се наблюдава тази несигурност: началото на думата хан се изписва различно. По подобен начин („khan“) се изписва титлата и на редица други езици, като английски, немски, френски и др. И днес в редица централноазиатски тюркски езици, ползващи кирилицата, съществува специална буква Қ, която обозначава звукосъчетанието [кх].

Спорове около терминологията

В паметни надписи през първата половина на IX век^[7] българският владетел Омуртаг, а след него и синът му Маламир използват титлата KANAΣYBIΓI (изписвана и като KANAΣYBHΓH и по още няколко начина), транслитерирано като „кана ювиги“, „канасюбиги“ и др.^[1]^[8]^{:(надписи 59 и 60)}^[9]

Карел Шкорпил, един първите издатели на някои прабългарски надписи, разделя титлата на две съставки: КАНАС и ЮБИГИ, имайки предвид известната тюркска владетелска титла ХАН, а -АС е прието за гръцко окончание. Според Вилхелм Томашек ЮБИГИ е епитет със значение на „възвишен“, „славен“, който прилича на подобни кумански думи. Според Веселин Бешевлиев горният израз представлява собствената титла на прабългарски владетел. Според него буквата С не принадлежи към КАНА, а трябва да се причисли към ЮБИГИ, т.е. втората дума е гласяла СЮБИГИ от пратюркското „sü baši“, или целият израз е КАНА СЮБИГИ, което означава „велик кан (хан)“.

Според някои учени като ст.н.с. Божидар Димитров,^[10] проф. д-р Георги Бакалов^[11]^[12] „кан“ е правилната форма на титлата. Те приемат, че това е титла от индоевропейски произход, като я противопоставят на тюркската титла хан. Кан е изписано на петте мраморни ковчежета, които са положени в големи мраморни саркофази в Гробницата на българските владетели в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново.^[13]

Други титли на прабългарски владетели

В надпис върху надгробна ара, намерен край с. Маломирово, Ямболско, описващ войната на Крум с Византия, е използвана титлата ΑΡΧΟΗ ΥΒΗΓΗ за обозначаване на българския владетел. Ясно се очертава гръцката титла „архонт“ пред прабългарското убиги.^[14]^[8]^{:(надписи I.c. и III.)}

Кубрат – владетелят на Стара Велика България, притежава византийската титла „патриций“.

Тервел получава от византийския василевс титлата „кесар“ заради помощта, която му оказва.^[8]^{:(надпис 81)}

В апокрифната литература от Средновековна България се споменава и титлата „хаган“ по отношение на Борис I.^[15] След приемането на християнството и утвърждаването на славянския език и азбука в България Борис I става МНХАНЛЪ ВЕЛНКІН KNZZЪ БОЛГАРСКІН (Михаил, великий княз болгарский). В Именника на българските ханове, който е запазен в късни средновековни преписи с руска редакция, владетелите на Стара Велика България и гореспоменатите владетели на Дунавска България са наречени също със славянската титла „княз“.

Алтернативни теории

Според някои български изследователи, след приемането на християнството и утвърждаването на славянската азбука в България великият хан (канасубиги) Борис I става княз Михаил. Това кара параисторика Димитър Съсълов да приеме, че титлата „княз“ в славянските езици е от прабългарски произход, а не произлиза от праславянското „кънѧѕь“ (kъnędzь). Така KNZZЪ (княз) произлиза от ΚΑΝΑΣ във владетелската титла ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ. Морфологично, думите ΚΑΝΑΣ (гръцка азбука) и КНЗЗЪ (кирилица) са практически идентични. По този начин титлата ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ (канасубиги) може да се преведе като „велик княз“.^[16]

Вижте също

Източници

↑ ^а ^б Николов, Г., Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, с. 107
↑ Бешевлиев, В., Първобългари (История), Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, с. 140;
↑ Интервю на Б. Димитров, директор на НИМ, за агенция „Фокус“, 6.5.2006; Овчаров, Н., Дървен град предхожда каменната Плиска (статия за вестник „Стандарт“, 28.1.2006); Бакалов, Г., Именникът борави с информация, отговаряща на календара на прабългарите Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine. (Интервю за списание „Родна реч“, брой 3 – 4, 01.03.2002)
↑ https://news.bg/culture/kan-tervel-spasyava-evropa-ot-arabsko-nashestvie.html
↑ Гюзелев, В., Кавханите и ичиргу-боилите на българското ханство-царство (VII – XI в.), Пловдив, 2007, ISBN 978-954-91983-1-7, с. 40, 61; Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в средновековна България (Исторически справочник), изд. „Просвета“, София, 1994/1995, ISBN 954-01-0476-9, с. 26 – 27; Николов, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 105
↑ Иван Петрински, Герасим Петрински, Как да наричаме старобългарските владетели? Ханове, канове, князе или просто господари? в-к „Сега“, 23 септември 2010 г.
↑ Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 1, София, 1970, Притурка №15: Чаталарският Омортагов надпис, с. 579; Притурка №16: Търновският Омортагов надпис, с. 581 (изтеглени на 27.12.2007 г.)
↑ ^а ^б ^в
Средновековни надписи на паметници в днешна България на гръцки език – оригинални преписи. Посетена октомври 2013:
- Омуртаг – + Κανα συβηγη Ωμουρταγ – „+ Кана сивиги Омуртаг“ (надписи 59, 64 и 68, също тук)
- Маламир – Κανα συβηγη Μαλαμηρ – „Кана сивиги Маламир“ (надпис 58)
Забележка: според правилата на класическия гръцки език, произношението на „συβηγη“ наподобява „сюбиги“, а според средновековния гръцки, като в случая от IX век, то е по-скоро „сивиги“. Паралелен пример е постепенната промяна в произношението на византийската титла βασιλεύς („император“, „цар“) от „басилеус“ към „василевс“.
- Тервел – Τ/ΕΡΒ-ΕΛΛΙ/Υ-ΚΣΑ-ΡΟ[Σ] – Τερβελλίου κ(αι)σαρο[ς] – „Тервелиу кесарос“ (надпис 81).
Забележка: съчетанието 'ΚΣ' в "κ(αι)σαρο[ς]" е изписано с двете букви капа и сигма, а не просто с 'Ξ' (кси), което означава, че те трябва да се произнасят с отчетливо разделение помежду им.
В повечето надписи владетелите се назовават с универсалната гръцка дума за владетел „архонт“, понякога допълнена с понятието „василевс“ (тоест „велик владетел“), например –
- Τερβελης ο αρχο[ν]τ[ον β]ασιλεαν – "Тервелис о архонт[он в]асилеан" (Мадарски надпис I.c.), и
- Ομ[ου]ρταγ αρχων – "Ом[у]ртаг архон" (Мадарски надпис III).
↑ Бешевлиев, В., Първобългарски епиграфски паметници, с. 32, 124; Тырновская надпись хана Омуртага (814 – 831) о постройке нового ханского аула на Дунае (на руски) Архив на оригинала от 2011-10-04 в Wayback Machine.; Иванов, И., СМИСЪЛ И ЕТИМОЛОГИЯ НА РАННОБЪЛГАРСКАТА ТИТЛА KANAΣYBIΓI Архив на оригинала от 2009-03-19 в Wayback Machine. (26.12.2007 г.)
↑ novinar.bg
↑ www.bnr.bg
↑ www.protobulgarians.com
↑ Препогребваме Аспарух и още четирима владетели
↑ Иван Танев Иванов. Върху значението на владетелските титли ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ и CANISAUCI при прабългари и авари // Втора национална конференция по археология, история и културен туризъм „Пътуване към България“. Шумен, 14 – 16 май.
↑ Тъпкова-Заимова, Василка и др. Дуклянския летопис и „Тълкувание Данилово“ // Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. София, Университетско издателство, 1996. ISBN 954-070-766-8. COBISS.BG-ID 1031091428. с. 155, 199 – 200.
↑ protobulgarians.com

Литература

Бешевлиев, В.: Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, София 1981 (изтеглено на 26.12.2007)
Curta, F.: Qagan, khan, or king? Power in early medieval Bulgaria (seventh to ninth century) в Viator, 37, 2006, ISSN 0083 – 5897

Външни препратки

[nikol107-1] а ^б Николов, Г., Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, с. 107

[2] Бешевлиев, В., Първобългари (История), Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, с. 140;

[3] Интервю на Б. Димитров, директор на НИМ, за агенция „Фокус“, 6.5.2006; Овчаров, Н., Дървен град предхожда каменната Плиска (статия за вестник „Стандарт“, 28.1.2006); Бакалов, Г., Именникът борави с информация, отговаряща на календара на прабългарите Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine. (Интервю за списание „Родна реч“, брой 3 – 4, 01.03.2002)

[4] ttps://news.bg/culture/kan-tervel-spasyava-evropa-ot-arabsko-nashestvie.html

[5] Гюзелев, В., Кавханите и ичиргу-боилите на българското ханство-царство (VII – XI в.), Пловдив, 2007, ISBN 978-954-91983-1-7, с. 40, 61; Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в средновековна България (Исторически справочник), изд. „Просвета“, София, 1994/1995, ISBN 954-01-0476-9, с. 26 – 27; Николов, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 105

[6] Иван Петрински, Герасим Петрински, Как да наричаме старобългарските владетели? Ханове, канове, князе или просто господари? в-к „Сега“, 23 септември 2010 г.

[7] Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 1, София, 1970, Притурка №15: Чаталарският Омортагов надпис, с. 579; Притурка №16: Търновският Омортагов надпис, с. 581 (изтеглени на 27.12.2007 г.)

[nadpisi-8] а ^б ^в Средновековни надписи на паметници в днешна България на гръцки език – оригинални преписи. Посетена октомври 2013:
Омуртаг – + Κανα συβηγη Ωμουρταγ – „+ Кана сивиги Омуртаг“ (надписи 59, 64 и 68, също тук)

Маламир – Κανα συβηγη Μαλαμηρ – „Кана сивиги Маламир“ (надпис 58)

Забележка: според правилата на класическия гръцки език, произношението на „συβηγη“ наподобява „сюбиги“, а според средновековния гръцки, като в случая от IX век, то е по-скоро „сивиги“. Паралелен пример е постепенната промяна в произношението на византийската титла βασιλεύς („император“, „цар“) от „басилеус“ към „василевс“.

Тервел – Τ/ΕΡΒ-ΕΛΛΙ/Υ-ΚΣΑ-ΡΟ[Σ] – Τερβελλίου κ(αι)σαρο[ς] – „Тервелиу кесарос“ (надпис 81).

Забележка: съчетанието 'ΚΣ' в "κ(αι)σαρο[ς]" е изписано с двете букви капа и сигма, а не просто с 'Ξ' (кси), което означава, че те трябва да се произнасят с отчетливо разделение помежду им.
В повечето надписи владетелите се назовават с универсалната гръцка дума за владетел „архонт“, понякога допълнена с понятието „василевс“ (тоест „велик владетел“), например –
Τερβελης ο αρχο[ν]τ[ον β]ασιλεαν – "Тервелис о архонт[он в]асилеан" (Мадарски надпис I.c.), и

Ομ[ου]ρταγ αρχων – "Ом[у]ртаг архон" (Мадарски надпис III).

[9] Омуртаг – + Κανα συβηγη Ωμουρταγ – „+ Кана сивиги Омуртаг“ (надписи 59, 64 и 68, също тук)

[10] Маламир – Κανα συβηγη Μαλαμηρ – „Кана сивиги Маламир“ (надпис 58)

[11] Тервел – Τ/ΕΡΒ-ΕΛΛΙ/Υ-ΚΣΑ-ΡΟ[Σ] – Τερβελλίου κ(αι)σαρο[ς] – „Тервелиу кесарос“ (надпис 81).

[12] Τερβελης ο αρχο[ν]τ[ον β]ασιλεαν – "Тервелис о архонт[он в]асилеан" (Мадарски надпис I.c.), и

[13] Ομ[ου]ρταγ αρχων – "Ом[у]ртаг архон" (Мадарски надпис III).

[9] Бешевлиев, В., Първобългарски епиграфски паметници, с. 32, 124; Тырновская надпись хана Омуртага (814 – 831) о постройке нового ханского аула на Дунае (на руски) Архив на оригинала от 2011-10-04 в Wayback Machine.; Иванов, И., СМИСЪЛ И ЕТИМОЛОГИЯ НА РАННОБЪЛГАРСКАТА ТИТЛА KANAΣYBIΓI Архив на оригинала от 2009-03-19 в Wayback Machine. (26.12.2007 г.)

[10] vinar.bg

[11] www.bnr.bg

[12] www.protobulgarians.com

[13] Препогребваме Аспарух и още четирима владетели

[avari-14] Иван Танев Иванов. Върху значението на владетелските титли ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ и CANISAUCI при прабългари и авари // Втора национална конференция по археология, история и културен туризъм „Пътуване към България“. Шумен, 14 – 16 май.

[15] Тъпкова-Заимова, Василка и др. Дуклянския летопис и „Тълкувание Данилово“ // Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. София, Университетско издателство, 1996. ISBN 954-070-766-8. COBISS.BG-ID 1031091428. с. 155, 199 – 200.

[16] rotobulgarians.com

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]