Кан (титла)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кан.

Надпис на канасубиги Омуртаг. Думата „канас(у)биги“ може да се разчете на първия ред.

Кан е предполагаема титла, която се използва от някои българските историци, за обозначение на прабългарските владетели до края на IX век, наместо титлата хан.[1]

История на употребата[редактиране | редактиране на кода]

В научни трудове и популярни публикации от края на XX и началото на XXI век започва да се използва формата кан [2], наместо утвърдената дотогава хан.[3] Самото наименование на титлата "хан" произлизаща от Централна Азия е разпространено най-вече сред монголите и тюрките. Това разделение се популяризира, поради тенденцията в българската прабългаристика към отричане на тюркския произход на прабългарите. В другите езици тази титла е възприемана като една и не се разделя на две отделни титли, какъвто опит се прави в България.

Запазените каменни старобългарски надписи са изписани основно на средногръцки език. Само при двама вледетели е налице транскрипция на въпросната владетелската титла на прабългарски език. Това са надписи от първата половина на IX в. в които българският владетел Омуртаг и синът му Маламир, използват титлата "кана(с)убиги". И при двамата владетелската титла е предадена в началото си с гръцката буква капа (к). В същото време и във византийските, и в домашните запазени извори в производната прабългарска титла "кавхан", втората ѝ съставка започва предимно с хи (х). Подобно е и положението с изписването на титлата хаган/каган.

Поради явната несигурност при транскрипцията, както и поради отсъствието на оригинален паметник на прабългарски, следва да се приеме, че титула на прабългарските езически владетели вероятно се е произнасял със звука "кх" в началото на думата.[4] В староруския език също се наблюдава тази несигурност в изписването на началото на думата хан по различен начин. По подобен начин ("khan") се изписва титлата и на редица други езици като английски, немски, френски и др. И днес в редица централноазиатски тюркски езици, ползващи кирилицата, съществува специална буква Қ, която обозначава звукосъчетанието ([кх]).

Спорове около терминологията[редактиране | редактиране на кода]

В паметни надписи през първата половина на IX в.[5] българският владетел Омуртаг, а след него и синът му Маламир, използват титлата KANAΣYBIΓI (известни са KANAΣYBHΓH и още няколко начина за изписване), транслитерирано като „кана ювиги”, „канасюбиги” и др.[1][6]:(надписи 59 и 60)[7]

Карел Шкорпил, един първите издатели на някои прабългарски надписи, разделя титлата на две съставки: КАНАС и ЮБИГИ, имайки предвид известната тюркска владетелска титла ХАН, а -АС е прието за гръцко окончание. Според Вилхелм Томашек ЮБИГИ е епитет със значение на „възвишен”, „славен”, който прилича на подобни кумански думи. Според Веселин Бешевлиев горният израз представя собствената титла на прабългарски владетел. Според него буквата С не принадлежи към КАНА, а трябва да се причисли към ЮБИГИ, т.е. втората дума е гласяла СЮБИГИ от пратюркското "sü baši", или целият израз е КАНА СЮБИГИ, което означава „велик кан (хан)“.

Според някои учени като акад. Владимир Георгиев [8]., проф. Веселин Бешевлиев, ст.н.с. Божидар Димитров[9], проф. д-р Георги Бакалов [10][11] „кан“ е правилната форма на титлата. Те приемат, че това е титла от индоевропейски произход, като я противопоставят на тюркската титла хан. Кан е изписано на петте мраморни ковчежета, които са положени в големи мраморни саркофази в Гробницата на българските владетели в църквата Св. Четиридесет мъченици във Велико Търново. [12]

Други титли на прабългарски владетели[редактиране | редактиране на кода]

В надпис върху надгробна ара, намерен край с. Маломирово, Ямболско, описващ войната на Крум с Византия, е използвана титлата ΑΡΧΟΗ ΥΒΗΓΗ за обозначаване на българския владетел. Ясно се очертава гръцката титла архонт пред прабългарската убиги. [13][6]:(надписи I.c. и III.) Владетелят на Стара Велика България Кубрат притежава византийската титла патриций, докато заради оказаната помощ от страна на Тервел, византийският василевс му дава титла кесар. [6]:(надпис 81) В Средновековна България в апокрифната литература се споменава и титлата хаган по отношение на Борис I.[14] След приемането на християнството и утвърждаването на славянския език и азбука в България, Борис I става МНХАНЛЪ ВЕЛНКІН KNZZЪ БОЛГАРСКІН (Михаил, великий княз болгарский). В Именника на българските ханове, който е запазен в късни средновековни преписи на руска редакция, владетелите на Стара Велика България, и споменатите от владетелите на Дунавска България са наречени също така „князе“.

Алтернативни теории[редактиране | редактиране на кода]

Според някои български изследователи след приемането на християнството и утвърждаването на славянската азбука в България великият хан (канасубиги) Борис I става княз Михаил. Това кара параисторикът Димитър Съсълов да приеме, че титлата княз в славянските езици е от прабългарски произход, а не произлиза от праславянското "кънѧѕь" (kъnędzь). Така KNZZЪ (княз) произлиза от ΚΑΝΑΣ във владетелска титла ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ. Морфологично, думите ΚΑΝΑΣ (гръцка азбука) и КНЗЗЪ (кирилица) са практически идентични. По този начин, титлата ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ (канасубиги) може да се преведе като „велик княз“.[15]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Николов, Г., Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, с. 107
  2. Бешевлиев, В., Първобългари (История), Издателство на Отечествения фронт, София 1984, с. 140; Интервю на Б. Димитров, директор на НИМ, за агенция „Фокус“, 6.5.2006; Овчаров, Н., Дървен град предхожда каменната Плиска (статия за вестник „Стандарт“, 28.1.2006); Бакалов, Г., Именникът борави с информация, отговаряща на календара на прабългарите (Интервю за списание „Родна реч“, брой 3-4, 01.03.2002)
  3. Гюзелев, В., Кавханите и ичиргу-боилите на българското ханство-царство (VII - XI в.), Пловдив 2007, ISBN 978-954-91983-1-7, с. 40, 61; Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в средновековна България (Исторически справочник), изд. „Просвета“, София 1994/1995, ISBN 954-01-0476-9, с. 26-27; Николов, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 105
  4. Иван Петрински, Герасим Петрински, Как да наричаме старобългарските владетели? Ханове, канове, князе или просто господари? в-к "Сега", 23 Септември 2010 г.
  5. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 1, София 1970, Притурка №15: Чаталарският Омортагов надпис, с. 579; Притурка №16: Търновският Омортагов надпис, с. 581 (изтеглени на 27.12.2007)
  6. а б в Средновековни надписи на паметници в днешна България на гръцки език – оригинални преписи. Посетена октомври 2013:
    • Омуртаг – + Κανα συβηγη Ωμουρταγ – "+ Кана сивиги Омуртаг" (надписи 59, 64 и 68, също тук)
    • Маламир – Κανα συβηγη Μαλαμηρ – "Кана сивиги Маламир" (надпис 58)
    Забележка: според правилата на класическия гръцки език, произношението на "συβηγη" наподобява "сюбиги", а според средновековния гръцки, като в случая от IX век, то е по-скоро "сивиги". Паралелен пример е постепенната промяна в произношението на византийската титла βασιλεύς ("император", "цар") от "басилеус" към "василевс".
    • Тервел – Τ/ΕΡΒ-ΕΛΛΙ/Υ-ΚΣΑ-ΡΟ[Σ] – Τερβελλίου κ(αι)σαρο[ς] – "Тервелиу кесарос" (надпис 81).
    Забележка: съчетанието 'ΚΣ' в "κ(αι)σαρο[ς]" е изписано с двете букви капа и сигма, а не просто с 'Ξ' (кси), което означава, че те трябва да се произнасят с отчетливо разделение помежду им.
    В повечето надписи, владетелите се назовават с универсалната гръцка дума за владетел "архонт", понякога допълнена с понятието "василевс" (тоест "велик владетел"), например –
    • Τερβελης ο αρχο[ν]τ[ον β]ασιλεαν – "Тервелис о архонт[он в]асилеан" (Мадарски надпис I.c.), и
    • Ομ[ου]ρταγ αρχων – "Ом[у]ртаг архон" (Мадарски надпис III).
  7. Бешевлиев, В., Първобългарски епиграфски паметници, с. 32, 124; Тырновская надпись хана Омуртага (814-831) о постройке нового ханского аула на Дунае (на руски); Иванов, И., СМИСЪЛ И ЕТИМОЛОГИЯ НА РАННОБЪЛГАРСКАТА ТИТЛА KANAΣYBIΓI (26.12.2007)
  8. Разговор с акад. Д. Лихачов: В: Симетрия на времето. С., 1984. с.113
  9. novinar.bg
  10. [1]
  11. [2]
  12. Препогребваме Аспарух и още четирима владетели
  13. Титлата „канас увиги“
  14. Тъпкова-Заимова 1996, Дуклянския летопис и "Тълкувание Данилово".
  15. http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Titli%20drevnobaalgarski.htm

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]